Решение № 211 от 11.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пазарджик, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500307 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 във връзка с чл.310 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на

Районен съд Пазарджик от 8.02.2023 година , постановено по гр. д.№ 2202 по описа на съда за 2022 година е признато за незаконно и отменено уволнението на Й. А. З., ЕГН **********, от с. М.К., общ. Б. извършено със Заповед № 11/01.07.2022 г. на Кмета на общ. Б. - К.В.

Възстановена е Й. А. З., ЕГН **********, от с. М.К., общ. Б. на длъжността специалист „обслужване на ОбС“ в общ. Б., която е заемала преди уволнението й със Заповед № 11/01.07.2022 г. на кмета на общ. Б. - К.В. по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Осъдена е общ. Б., Булстат 000351558, с адрес гр. Б., ул. „Орфей“ № 4А, представлявана от К.В.– кмет да заплати на Й. А. З., ЕГН **********, от с. М.К., общ. Б., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 5400 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.07.2022 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Присъдени са разноски.

Постановено е предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение.

1

В срок така постановеното решение е обжалвано от Община Б..

Излагат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Молят решението да бъде отменено и предявените искове- отхвърлени.

Съдът правилно приел, че преценено от субективна и обективна страна, процесното нарушение на трудовата дисциплина се явява тежко и обосновава прекратяване на трудовото правоотношение, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението, съобразно нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 189 КТ.

За да уважи исковете съдът приел, че процесното уволнение е незаконно, поради липсата на писмено предложение от Председателя на Общинския съвет по чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА, т.е. и това било единственото съображение на първоинстанционният съд, за да постанови решение в този смисъл.

Смисълът на разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА бил ясен .

Императивното изискване на чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА се прилагало само и единствено при назначаване и освобождаване, но извън хипотезите на освобождаване , поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Субективното право за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188 от КТ принадлежало на работодателя и за упражняването му по отношение на служителите от звеното по чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА, когато същите виновно са нарушили трудовата дисциплина, законодателят не бил въвел изискване за предложение от Председателя на Общинския съвет.

Разпоредбата на чл. 29а, ал.6 от ЗМСМА не съответствала на разпоредбите на КТ, уреждащи налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ при неявяване на работа в течение на 2 последователни работни дни и била неприложима при налагане на което й да е от трите дисциплинарни наказания, посочени в чл. 188 от КТ - забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.

Поради изложеното , решението на първоинстанционния съд било незаконосъобразно.

Съдебната практика , на която съдът се позовал била неотносима към спора.

Странен е довода във въззивната жалба ,че , предмет на обжалваното съдебно Решение не било оспорване на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а е оспорване на наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ.

Отделно от това , към момента на налагане на дисциплинарното наказание Председателят на ОбС бил в обективна невъзможност да направи предложение по смисъла на чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА, тъй като е използвал 2 отпуск по болест.

Молят решението да бъде отменено и предявените искове отхвърлени.

Претендират разноски за двете инстанции.

Писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на ответника излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.

В исковата си молба против Община Б. , ищцата Й. А. З. , чрез процесуалния си представител адв. Б., твърди, че заемала длъжността „специалист Обслужване на ОбС“ в Община Б..

В длъжностната и характеристика, връчена на 01.02.2021 г., тази длъжност в администрацията е в звено „Общински съвет“ и е пряко подчинена на председателя му.

Ищцата работила по трудов договор № 03/01.02.2021 г. и съгласно уговорките в него тя имала право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

На 27.06.2022 г. З. подала заявление за ползване на отпуск 4 работни дни, за периода 28.06 - 01.07.2022 г. Председателят на ОбС Б. поставил положителна резолюция на молбата й на същата дата. Съобразявайки тази резолюция ищцата пристъпила към ползване на отпуск.

На 01.07.2022 г. подала заявление за прекъсване на отпуска. При явяването и на работното място в Община Б. и били връчени искане за даване на обяснения изх. № АО-1016/01.07.2022 г. и Заповед за дисциплинарно уволнение № 11/01.07.2022 г. На същата дата З. дала обяснение ,но отказала да подпише заповедта.

Твърди, че не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина.

Отсъствието и от работното място било на законово основание - ползване на платен годишен отпуск по чл.172 от КТ, разрешено от прекия й ръководител /председателя на ОбС Б./. До знанието на З. не било доведено ,че няма разрешение за ползване на отпуск, нито такова е оформяно надлежно.

Вменената от закона доказателствена тежест задължавала работодателят 3 да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът съзнателно е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на закона. Нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят свързва с негативния резултат, трябва да е доказано по несъмнен начин. Всеки пропуск в доказването ползва работника или служителя, защото такива са правилата на санкционните производства - дисциплинарно, административно или наказателно. В конкретния случай виновно поведение и неоправдано неявяване на работа повече от два дни не било установено.

Преди да наложи дисциплинарно наказание, работодателят бил длъжен да приеме писмените обяснения на работника, да събере и оцени посочените доказателства, съобразно разпоредбата на чл.193 от КТ. В настоящия случай едновременно с искането за даване на обяснения е връчена и процесната заповед - 01.07.2022 г. Не е изчакан посочения в самото искане срок за представяне на обяснения - 04.07.2022 г.

Твърди още, че е нарушено изискването на чл.195, ал.1 от КТ тъй като липсвало мотивиране и фактическо основание на заповедта. Явно кмета на Общината е взел решение да не разрешава отпуск на служителката в едни последващ ползването му момент. Собственото бездействие на работодателя се вменявало в тежест на засегнатото лице.

Нарушени били изискванията на императивния чл.29а от ЗМСМА.

Писмено предложение от Председателя на ОбС не било получено и не било искано, което правело уволнението незаконосъобразно.

Моли да бъде признато за незаконосъобразно и отменено уволнението и , наложено със Заповед № 11/01.07.2022 г. на кмета на Община Б. ;да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да и бъде присъдено обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението в размер на 6 202.26 лв, ведно със законната лихва до изплащането му.С допълнителна молба е конкретизиран периода ,за който се претендира обезщетение за оставане без работа , поради незаконно уволнение – от 1.07.2022 година до 31.12.2022 година.

В хода на производството е направено изменение на последния иск , чрез намалението му до размер на 5400 лева.

4

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор. Ответната Община оспорва исковете по основание.

Ищцата заемала длъжност „специалист „обслужване на ОбС“,която е пряко подчинена на Председателя на Общинския съвет, който е пряк ръководител, но не е работодател.

За времето от 28.06.2022 г. до 30.06.2022 г. - 3 последователни работни дни, З. не се е явила на работа.

На 27.06.2022 г., З. подавала Заявление вх. № 999/27.06.2022 г. за ползване на платен отпуск от 28.06.2022 г. до 01.07.2022 г. включително.

Върху подаденото от З. Заявление за ползване на платен отпуск е поставена от Председателя на ОбС - Б. резолюция „не възразявам“, която резолюция не е основание за ползването му, тъй като е поставена от лице, което не е Работодател.

Върху подаденото от З. Заявление за ползване на платен отпуск била поставена от Работодателят - Кмета на Община Б. резолюция „не разрешавам“, т.е. Работодателят не е разрешил ползването му.

Писмено разрешение за ползване на отпуск нямало.

Работникът/служителят можел да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на Работодотеля, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение.

Работодателят не бил задължен да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време.