Определение № 44660 от 27.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44660 гр. София, 27.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110114870 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена М. С. А. срещу А. Г. П..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявеното си субективно право при твърденията, че на 20.06.2022 г., около 11:30 ч. ответникът А. П., при извършване на ремонт на покрива на жилищна сграда, находяща се в гр. С., на ул. „Л.“ № **, е скочил върху главата на ищцата М. А., която се е намирала на подвижна стълба, като е подавала главата си от капандурата, докато ответникът се е намирал на покрива, и със всичка сила е натиснал главата й в теменната област с двете си ръце надолу, след което е повторил натиска, при което ищцата е изпитала силни болки в главата и врата. Посочва, че 1 инцидентът е следствие на спор между страните относно ремонта на покрива, осъществяван от ответника, при което ответникът складирал строителни материали и преминавал върху частта от покрива, която е ремонтирана от бащата на ищцата и по този начин застрашавал битумното покритие на покрива. Посочва, че след инцидента ищцата е подала сигнал пред органите на МВР на телефон 112 и е посетила УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където й е направен медицински преглед. Твърди, че непосредствено след инцидента ищцата е изпитала изключително силни болки в областта на главата и шията, изпаднала в шок, че ответникът ще й счупи врата, уплашила се е, че ищецът е можело да я убие, а при медицински преглед било установено, че е поучила тежко навяхване на шията, което е наложило провеждане на лечение с болкоуспокояващи и носене на шийна яка в продължение на няколко месеца, изпитвала е силни болки в областта на врата и главата в продължение на повече от 6 месеца с ирадиация на горния десен крайник и се е наложило да носи шийна яка в продължение на 30 дни и впоследствие да се подложи на физиотерапия, като твърди, че и понастоящем продължава да изпитва периодични болки в областта на шията, особено при промяна във времето.

След освидетелстване от съдебен медик било установено, че ищцата е получила навяхване на шията и охлузване и кръвонасядане по дясната мишница. Твърди, че вследствие на нанесената травма и началните дегенеративни процеси, които е имала по гръбначния стълб, е получила усложнение, изразяващо се в шморлови телца с периферем костно мозъчен едем. Посочва, че вследствие на инцидента е получила остра стресова реакция и през нощта не можела да спи, често се будила, сънувала кошмари, свързани с преживяваното, а през деня била потисната и безинициативна, а също така се е затворила, спряла е да общува с хора и се е страхувала ответника отново да не я нарани, поради което е спряла да посещава родителите си. Твърди, че с влязла в сила на 09.07.2024 г. присъда по НЧХД № 16205/2022 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, А. Г. П., ЕГН **********, бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, а именно за това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в гр. С., на ул. Л. № **, причинил на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, чрез силно натискане на главата ми надолу с ръце, с което й е нанесъл травматично увреждане – тежко навяхване на шията. При тези фактически твърдения моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата 2 обезщетение в размер на сумата от по 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – емоционални и физически болки и страдания, стрес, напрежение, вследствие на процесният инцидент от 20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 14.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Г. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователн и недоказан. Излага твърдения за сложните отношения между страните във връзка с осъществяваните от ответника ремонти на покрива и несъгласие от страна на ищцата с това и на нейните роднини, при което се стигало до конфликтни ситуации. Твърди, че два пъти докато е ремонтирал покрива, ищцата се държала агресивно, вдигала скандали и го замеряла с различни предмети докато е ремонтирал покрива, с което създала опасност ответникът да падне от покрива и да се нарани сериозно или да нарани някой случаен минувач с падащите от сградата предмети. Твърди, че при настъпване на процесния инцидент ответникът сложил ръката си върху главата на ответницата, за да предотврати да го удари с някой предмет като чук, трион или къса летва, качени или оставени около капандурата. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, поради това, че не се доказва причинно-следствената връзка между твърдяното поведение на ответника и причинените на ищцата и описани в съдебно-медицинското удостоверение леки телесни повреди с твърди и тъпи предмети. Посочва, че претърпените телесни увреждания по прешлените и гръбначния стълб са в резултат на дегенеративни генни и възрастови последствия, което било изяснено и от съдебния експерт и не са причинени от виновно и противоправно поведение от негова страна. Оспорва твърдените от ищцата вреди и болки и страдания с аргумента, че след инцидента изпълнявала функцията на социален асистент на своята майка, което означавало, че не е била в толкова лошо състояние, колкото описва в исковата молба. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 6 000 лева, 3 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – емоционални и физически болки и страдания, стрес, напрежение, в резултат на нанесена на 22.06.2022 г., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, за което същият е осъден с влязла в сила на 09.07.2024 г. присъда по НЧХД № 16205/2022 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законна лихва от датата на извършване на деликта – 20.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправното поведение на ответника за което същият е осъден с присъда влязла в сила на 09.07.2024 г. постановена по НЧХД № 16205/2022 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ИЗИСКВА от СРС, НО, 116 с-в, за послужване по настоящото дело, НЧХД 16205/2022 г. на СРС.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищца за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за допускане на свидетели за посочените обстоятелства, доколкото същите са неотносими към настоящото дело.

УКАЗВА на ответника, че в първото съдебно заседание и до приемане на проекта за доклад за окончателен може да ангажира доказателства за разпределените в негова доказателствена тежест обстоятелства, респективно – за оборване на обстоятелствата сочени от ищцата.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба 4 като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2025 г., от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5