Решение № 380 от 28.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. гр. Димитровград, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20235610100521 по описа за 2023 година

1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

2. ИЩЕЦЪТ- „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 моли съдът да се произнесе с решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо, че по отношение на А. Х. А., съществуват вземания на „АПС Бета България“ ЕООД, за които са издадени Заповед № 9/13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 18/2023 г. по описа на Районен съд Димитровград, произтичащи от неизпълнение на Договор за паричен заем № 4196892 fj 07.07.2021 г. и включващи: главница в размер на 178.34 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 54.11лв.,; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 5,55 лв. за периода от 14.07.2021г до 29.09.2021г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 10,15 лв. за период от 14.07.2021г. до 05.04.2022 г., 3. Не праща представител, моли за разноски във всички инстанции.

4. ОТВЕТНИКЪТ- А. Х. А., чрез особен представител по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК оспорва в писмен отговор, претендира липса на уведомяване на цесията, клаузата за лихва е неравноправна, моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намира:

Приложим закон.

5. Закон за потребителския кредит(ЗПК)

Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени 1 разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен

ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

6. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)

Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител , е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

7. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)

79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, 2 обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

8. Граждански процесуален кодекс(ГПК)

Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

По фактите

9. На 07.07.2021 година А. Х. А., **********, е сключил Договор за паричен заем № 4196892 с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от 300.00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 26.27 лева в срок до 29.09.2021 г.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %.

Общата дължима сума възлизала на 315.24 лева. Годишен процент на разходите в размер на 49.23 %.

10. С подписването на договора, заемателят удостоверявал, че е получил сумата по договор- чл. 3 от Договора. Заемателят се е задължил в срок до три дни от сключване на договора да предостави обезпечение, в различни варианти- чл.4 11. Ответникът А. Х. А., е сключил на 07.07.2021 година Договор за предоставяне на гаранция № 4196892 с дружеството ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с който , ако потребителят- ответник не изпълнявал задълженията си по кредита- да представи двама поръчители на кредитодателят, то тогава гаранцията влизала в сила. Според чл. 3, ал.1 от този договор, ответника дължал сумата общо от 92.76 лева на гаранта, платимо на вноски от по 7.73 лв. на падеж на вноските с договора за кредит.

12. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице- ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и да отговаря пред ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД солидарно с А. Х. А. за всички задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪЙТ АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него .

13. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД. На 07.07.2021 година ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ и А. Х.

А. са сключили договор за поръчителство, по силата на който ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ се е задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Приложение № 1 към чл.З.Ответникът А. Х. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за 3 кредит.

14. ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е поканило ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на А. Х. А., ЕГН ********** по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл, 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е изпратило уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД.

15. На 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е погасило дължимите от А.

Х. А., на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД суми. На 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД в правата на кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 6О.ООлева. .

16. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

17. Въз основа на подаденото заявление от ищеца е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 9/13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 18/2023 г. по описа на Районен съд Димитровград, произтичащи от неизпълнение на Договор за паричен заем № 4196892 от 07.07.2021 г. и включващи: главница в размер на 178.34 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 54.11лв.,; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 5,55 лв. за периода от 14.07.2021г до 29.09.2021г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 10,15 лв. за период от 14.07.2021г. до 05.04.2022 г.

18. Горното се установи от приетите по делото писмени доказателства ,които са 4 непротиворечиви е взаимнодопълващи се.

По процеса.

19. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.

20. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК вземане.

21. Самото вземане е на база общото материално основание за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД - за главница и договорена лихва и по чл. 92 от ЗЗД за неустойката . Това е така, защото в материалният закон- ЗПК, липсва нарочно и специално основание за предявяване на исковете.

22. Искът се разгледа по същество.

По същество.

23. Според този съд, несъмнено се установи, че ответникът е получил от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД сумата в размер на 300 лева, по Договор за паричен заем № 4196892 от 07.07.2021 г. Сумата е реално получена, видно от самият договор.

24. Безспорно се установи, че е сключен на същата дата и договор с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, последният – като гарант, съобразно и изискванията на договора за кредит. В сключеният договор се установи още, че ако не бъде предоставена друг вид гаранция на кредитора обаче, ответникът ще следва да заплаща на гарната неустойка която е в размер общо на 92.76 лева на гаранта, платимо на вноски от по 7.73 лв. на падеж на вноските с договора за кредит.

25. Безспорно се установи, че такава гаранция(поръчители) пред ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД не е дадена от страна на ответникът. От тук като че ли ответникът следва да заплати на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД неустойката.

На 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е погасило дължимите от А.

Х. А., на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД суми, а после вземанията са продадени на настоящият ищец

26. Не е основателно възражението на ответникът, че след като посоченият договор, който има характеристиките на договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД не е съобщен на ответника лично, предвид и процесуалното качество на неговият представител, то на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

27. По принцип целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането[1]. Това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.[2] Ако тези обстоятелства са налице, при отпочнато исково производство, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник [3] . Накрая ,при изпълнение на тези обстоятелства, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза.