Определение № 495 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002102083 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. Ч. срещу решение № 181/13.12.2022 г. по в.гр.д.№ 329/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Габровския окръжен съд, с което предявеният от жалбоподателя П. Х. Ч. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на пътнотранспортно произшествие, е отхвърлен за разликата над уважения размер 30 000 лева до сумата 50 000 лева.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение и е редовна.

За да постанови въззивното решение по жалба на П. Ч. срещу отхвърлителната част от претенцията му за обезщетение въззивния съд е приел следното:

Въззивният съд, който е бил сезиран с довод на П. Ч., че първоинстанционният съд е определил занижен размер на обезщетението, тъй като не е съобразил всички релевантни за спора факти за вида и тежестта на получените от него увреждания, е изложил самостоятелни мотиви за вида и тежестта на получените от пострадалия ищец наранявания и увреждания, периода на възстановяване, възрастта на пострадалия, търпените болки и за каква продължителност от време, страдания и дискомфорт и очакваните негативни последици за качеството на неговия живот.

Въззивният съд е установил и преценил фактите, които имат значение за 1 преценката на травмите на ищеца, предприетото лечение и последиците от него въз основа на събраните по делото доказателства, включително на приетото по делото неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на съставените документи.

По-конкретно въззивният съд е установил и преценил значението на посочените в касационната жалба факти: конкретните травми и счупване на шийни прешлени, установената дискова херния и дегенеративни промени на прешлените на шията с дискови протрузии и свързаните с това болки, страдания и неудобства от поставената обездвижваща шията яка; травмата на палеца на десния крак и оток на същия, както и други травми.

Въззивният съд е обсъдил вида и продължителността на лечението и продължителността на периода, през който пострадалият ищец е имал нужда от чужда помощ при обслужване в ежедневието си.

Въззивният съд е обсъдил какви болки, с какъв интензитет и за каква продължителност от време е търпял и търпи пострадалият ищец.

Въззивният съд е обсъдил кои травми са преминали – на десния крак и лявата гръдна област, както и кои продължават - световъртеж, загуба на ориентация и пристъпите на болки в шията и задната част на главата.

Въззивният съд е преценил, че претърпените от пострадалия ищец наранявания и травми поотделно и в съвкупност не представляват опасност за живота му, че не се е наложило извършването на хирургически интервенции и операции, че няма данни за усложнение на здравословното му състояние и към момента и че възстановителния процес е протекъл нормално, като интензивните болки и страдания са търпени през първия месец на възстановителния период, след което са започнали да намаляват.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на довода на П. Ч. за неблагоприятните последици в бъдеще на установената дискова херния на ниво 2-3 ти шийни прешлени, като е приел, че по делото няма доказателства за това, а само евентуална вероятност.

Въззивният съд е съобразил, че въпреки медицинските препоръки П. Ч. не е провеждал физиотерапия, което е дало негативно отражение на възстановяването му, а веднага след произшествието пострадалият не е потърсил медицинска помощ.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на доводите на жалбоподателя, че определеният размер на обезщетението не съответства на икономическата обстановка.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства около конкретно претърпените от пострадалия неимуществени вреди, както и тяхното значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, касационният жалбоподател извежда материалноправния въпрос:

Какви критерии следва да вземе предвид решаващият съд при определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички или само част от конкретните обективни факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД?

Жалбоподателят твърди, че въпросът

2 е разрешен в противоречие с

Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, с което е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя и съдебни решения на Пловдивския окръжен съд, на Варненския окръжен съд и на Софийския градски съд, които обаче не обосновават допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с приетото в посоченото ППВС 4/68 г. и следващата практика на ВС и ВКС:

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е установил и обсъдил поотделно и в съвкупност обстоятелствата и фактите, които имат значение за претърпените от ищеца увреждания и определяне на справедливия размер на обезщетението им. Травмите, нараняванията, видът и продължителността на предприетото лечение и последиците от него, интензитета и продължителността на болките, страданията и неудобствата са установени от събраните по делото доказателства и преценени въз основа на приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, което е изготвено въз основа на съставените протокол за ПТП и медицински документи.

По-конкретно: въззивният съд е обсъдил всички релевантни факти, които са установени от експертизата поотделно и в съвкупност и е основал на тях правните си изводи.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

Касационният жалбоподател обосновава соченото основание с доводи, че въззивният съд неправилно не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, а при определяне на размера на обезщетението не е съобразена икономическата обстановка в страната и съдебната практика при случаи със сходни травматични увреждания.

В конкретния случай при запознаване с мотивите на обжалваното решение настоящият състав не установи основателността на наведените доводи за очевидна неправилност и не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

За преценка на основателността на наведените доводи за очевидна неправилност 3 е необходимо да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства, което не може да бе извършено в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.

Насрещната страна претендира разноски и е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 3 840 лева с ДДС, за които искането е основателно.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 181 /13.12.2022 г. по в.гр.д.№ 329/2022 г. на Великотърновския апелативен съд.

Осъжда П. Х. Ч. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата 3 840 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4