Решение № 4245 от 21.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100512104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22199 от 06.12.2024 г., постановено по гр. д. № 22155/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че М. В. П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7976,90 лева, представляваща за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 82,45 лева, представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ. ****, аб. № 365878, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.02.2024г. по ч.гр.д. № 1841/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, като е отхвърлен искът за главница за ТЕ над сумата 7976,90 лева до пълния претендиран размер 8 096,30 лева, иска за сумата 885,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период от 15.09.2022 г. до 04.01.2024 г., както и иска за сумата 14,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 04.01.2024 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 634,59 лева, разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 229,26 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Н. К. – САК, сумата от 9,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника в исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за 1 неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано изпадането на ответника в забава, доколкото изпадането в забава възниквало въз основа на влезлите в сила общи условия от 2016 г., които били представени по делото.

Лихвата върху главницата за дялово разпределение била дължима въз основа на представените от ищцовото дружество фактури. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата, чрез адвокат Н. К., в който е изложено становище за нейната неоснователно. Поддържа, че по делото не се установява фактурите да са публикувани на интернет страницата на топлофикационното дружество, поради което и лихва върху главницата за топлинна енергия не следва да се дължи. Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната част и претендира разноски.

Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Оспорва, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че при наличие на вещен ползвател на имота, именно той е в облигационнни отношения, а не другите формални собственици. Счита, че сумата от 7900 лева за потребено количество топлинна енергия се явява прекомерно. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуалния нарушения, като не е допуснал доказателствените искания по чл. 183 ГПК, както и че е приел заключение на СТЕ, която е изготвила заключението по документи, които не са били представени по делото. Посочва, че въпреки релевираното искане, не са представени свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за изправността на уредите, както и за извършено отчитане на индивидуалните разпределители. Намира, че не е доказано основанието за заплащане на главницата за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в уважителната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответницата.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуалнолегитимирани страни, поради което са допустими.

Решението, в частта, с която е отхвърлен искът за главница за ТЕ над сумата 7976,90 лева до пълния претендиран размер 8 096,30 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на 2 индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

По делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.12.2009 г. акт 094, том № II, рег. № 9234/2009 г., сключен между Л.Н.Т., М. В. П. и Х.Н.Й., по силата на който ответницата М. В. П. е получила в дял и изключителна собственост апартамент № 34, находящ се в град София, район „****-1“, блок № ****, VII етаж. Ответницата не твърди, нито се установява да се е разпоредила с правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което се установява за целите на процеса, че е носител на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което дължи заплащането на стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия. Противно на доводите във въззивната жалба, по делото не се установява друго лице да има качеството вещен ползвател на имота, нито се установява сключването на индивидуален договор между трето лице и топлофикационното дружество.

По отношение на количеството топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Според констатациите на експерта в процесния период в имота на ответника е имало 5 броя отоплителни тела с поставени ИРРО, както и 2 броя водомера за топла вода, като дяловото разпределение през процесния период е извършвано на база реален отчет. Топлата вода е изчислявана също по реален отчет, за което са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лицето подсигурило достъп. Вещото лице посочва, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Техем сървисис" ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост към Наредба № 16-334. От заключението се изяснява, че дължимата сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 7976,90 лева.

Неоснователно се явява и възражението на ответни цата, че вещото лице е работило единствено по документи, едностранно изготвени от ищеца. Документите за отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота на ответницата са представени на л.73-л.74 от делото на СРС, не са оспорени от ответницата, като последната не твърди, а и не се установява да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове в установените срокове чл. 33, ал. 3 от Общите условия - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 69, ал. 8 от Наредбата за топлоснабдяването. Ето защо и при липсата на мотивирано оспорване на тези документи и в настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.

Първоинстанционният съд не е допуснал и съществени процесуални нарушения, като не е уважил доказателственото искане на ответницата по чл. 190 ГПК. С подадения от нея отговор на исковата молба същата е релевирала искане ищецът да бъде задължен да представи отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция за процесния период, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелства за метрологична проверка на топломера в АС, отчетите за дялово разпределение (стр. 2 от отговора на исковата молба). На първо място, следва да се посочи, че третото лице помагач е предоставило индивидуалните справки за отопление и топла вода, както и отчетите за извършване на проверка в процесния топлоснабден имот. Задължаването 3 на ищеца да предостави останалите документи не е било необходимо предвид това, че за установяването на реалното количество доставена топлинна енергия, както и за въпроси, касаещи законосъобразното й отчитане, по делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което е дало пълни и обективни отговори. Касателно искането за представяне на протокол за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, следва да се посочи, че установяването на това обстоятелство е неотносимо към предмета на правния спор, което и не е наложило неговото допускане от първоинстанционния съд.

Досежно протоколите за метрологична проверка, вещото лице е дало категоричен отговор, ч е монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Липсата на извършена проверка на топломера през 2020 г. е без правно значение, при положение че с последваща проверка от 2021 г. е било установено съответствието му с одобрения тип. Ето защо и направеното в тази връзка оплакване във въззивната жалба е неоснователно.