Решение № 264194 от 24.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………..…/24.06.2021 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през 2021 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 3465 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 9684 от 13.01.2020 г., постановено по гр.д. № 75299/2017 г. на СРС, 118 състав, е отхвърлeн предявенит на основание чл.124 от ГПК от И.П.А. срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск за установяване недължимостта на сумата от 736,34 лева, представляваща стойност на начислена електроенергия за периода от 18.06.2017г. до 15.09.2017г. за имот - апартамент № 4, в гр. София, ж.к. „******, с клиентски № 300061603805, съгласно извършена корекция по Констативен протокол № 1018175 от 15.09.2017г. и издадена фактура № **********/12.01.2018г. (първоначална фактура № **********/26.09.2017г.), като е осъден ищеца да плати на отвтеника на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК 320 лева съдебни разноски.

Решението е обжалвано от ищеца И.П.А. чрез пълномощник адв.С.Р., с оплаквания за неправилност неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост.

Оплакванията се свеждат до липса на доказателства за съществуване на облигационно отношение между страните, за липсата на основание ответникът по спора за е осъществил корекционна процедура по ПИККЕ, за липсата на основание ответникът да състави протокола от 15.09.2017 г. поради отмяна с решение на ВАС на чл.47 от ПИККЕ, за неспазване от ответника на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ-липсата в приложимите Общи условия на ответното дружество-доставчик, на ред за уведомяване на клиентите за извършване на корекция на сметка, непроизнасяне по възражението на ищеца за неуведомяването му за корекцията което не се установявало с представените от ответника писма от трето лице и обратна разписка.Моли решението да се отмени и искът да се уважи, претендират се разноски по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник „ЧЕЗ Е.Б.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор с възраженията, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, съобразени със закона и съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в общите условия /ОУ/ бил регламентиран както редът, така и условията а уведомяването на потребителите при корекции на сметките- чл.17, ал.2, от общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на клиентите по смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Оспорва оплакването за липса на облигационно отношение, като сочи имотът да е на бащата на ищеца. Представя и ново доказателство за качеството потребител на ищеца. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира разноски за въззивната инстанция за защита от юрисконсулт.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.

1 от ТР №

1/09.12.2013 г. по т.д. №

1/2013 г. на ОСГТК на

ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е изцяло неоснователен, по фактически доводи и правни съображения, че страните са в в договорни отношения за доставка на ел.енергия – за което нямало спор и са събрани писмени доказателства, че оспореното от ищците вземане на ответното дружество, че е установено от събраните доказателства, че към датата на проверката - 15.09.2017г. е било налице неправомерно въздействие - промяна в схемата на свързване на апартамента, чрез отстраняването на електромера и поставянето на допълнителен проводник, свързан към изходящата и входящата фазови клеми към автоматичните предпазители, и така потребената в апартамента на ищеца ел. енергия не се отчитала, че по силата на чл. 83, ал.

1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закон за енергетиката /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.201 Зг./ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, че е спазена методиката уредена в в чл. 48, ал. 2, от ПИКЕЕ и изчисленията са правилни и съответстват на нормативно установените цени и неточното измерване на доставената електрическа енергия е установено по предвидения в чл. 47 ПИКЕЕ ред в редакцията му, действаща към този момент, като отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ /обн. ДВ, бр. 15 от 2017 г./ няма обратно действие, поради което е без значение за настоящия спор, и че с чл. 17, ал.2 от ОУ доставчикът е предвидил реда за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция и се доказва по делото, че потребителят е уведомен.

Предвид оплакванията с въззивната жалба и доводите на ищеца още с исковата молба, въззивният съд намира, че спорни и пред въззивния съд са тези факти, които се отнасят до наличието/липсата на облигационно отношение между страните, и за наличието/липсата основание за едностранно извършване на корекция на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в процесната фактура.

Въззинитя съд не споделя изложените в обжалваното решение изводи за неоснователност на иска.

Не е било спорно между страните, че ищецът е един от наследниците на П.Н., починал на 22.03.1990 г., като на името на П.Н. е издадена процесната фактура за корекция на ел. енергия по кл. № 300061603805 и за имот апартамент № 4, в гр. София, ж.к. „******. В последствие, в хода на делото, сумата е префактурирана на името на ищеца и с нов кл.№ 310237587357 . Не се установи тази промяна на титуляра на партидана да е станала по искане на ищеца- приетот заявление от него до ответника от 19.09.2017 г. е само искане за справка за дължими суми на името на П.Н.. Не се установи по делото наследодателя на ищеца П.Н. да е имал качеството "потребител на енергия“ съгласно т. 42 от параграф 1 на Закона за енергетиката/редакция с изм. в Д. В., бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г./ според която е физическо лице-собственик или ползвател на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството си-такива доказателства не са събрани по делото, нито такива за сключен изрично договор между него лице по доствака на ел. енергия за този имот. П.Н. е починал през 1990 г. , при което не може да се е приеме, че същият следва да се счита за "битов клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в ред. към ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с която е създаден § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, която разпоредба според която разпоредба е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, и не изисква битовия клиент да е собственик или вещен ползвател непременно, за да е създадена облигационна връзка. Не се установява по делото, че към датата на протокола за проверка и корекция- 15.09.2017 г. ищецът И.П.А. е имал качеството „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, нито че по друг начин е сключил договор за ползване на ел. енергия с отвтеника, както се сочи в мотивите на ТЗ № 4/ 29 януари 2013 год. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод не се променя и от приетото пред въззивния съд ново доказателство- заявление от ищеца И. Николов до отвтеника от 11.02.2020 г. за възстановяване ел.захранването на същия имот, посочен по-горе, който имот счита за свой, тъй като това е признание за качество на собственик, евент. ползвател на ел. енергия за собствени нужди от ФЛ към датата 11.02.2020 г., но не и към правнорелевантния период за делото-минал момент м.09.2017 г. и преди това.

Ето защо въззивнитя съд намира, че оплакването по въззивната жалба за недоказаност на облигационна връзка към момента на констативния протокол, е основателно, и само на това основание искът следва да се уважи.

За основателин въззиният съд намира и другите о плаквания по въззивната жалба.

Налице е установена съдебна практика /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО/ според която със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.

В разглеждания случай обаче, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата молба, така и с въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна нито е релевирала твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и из. С решение от 26.04.2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.