Определение № 1283 от 22.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. Стара Загора, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Ирен Р. Г.а като разгледа докладваното от Ирен Р. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20265500500700 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и и сл. ГПК във връзка с чл. 248 Образувано е по частна жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, чрез адв. Х. М. срещу Определение № 1129/11.06.2026 г.,постановено по гр.д. № 2167/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 280/17.04.2026 г. в частта за разноските относно присъденото на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт e неправилен.

Жалбоподателят оспорва наличието на предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като сочи, че представеният договор за правна защита и съдействие не позволявал по несъмнен начин да се установи неговата индивидуализация и относимост именно към настоящото производство.

Излагат се доводи и за наличието на множество сходни производства, по които са представяни договори със сходно съдържание, поради което според жалбоподателя съдът следвало да провери действителното наличие на заявеното основание за безплатна правна помощ, включително твърдяната близка връзка между страната и нейния адвокат.

Твърди се, че практиката по системно заявяване на безплатна правна помощ и последващо претендирани на възнаграждение от насрещната страна може да съставлява злоупотреба с право.

При условията на евентуалност се оспорва и размерът на присъденото възнаграждение.

1

Жалбоподателят се позовава на Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-417/22 и поддържа, че размерите по Наредба № 1/2004 г. не могат да бъдат възприемани като задължителни минимални размери за съда.

Сочи се, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено според конкретната фактическа и правна сложност, вида и обема на извършената адвокатска дейност и действителната необходимост от съответните процесуални действия.

Иска се отмяна на обжалваното Определение и отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение евентуално неговото значително намаляване.

В срока за отговор насрещната страна М. И. П., чрез адв. Д. Г., оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че представителната власт и действително осъществената по делото адвокатска защита са установени от материалите по делото както и че писмената форма на договора за правна защита и съдействие има доказателствено, а не конститутивно значение за правоотношението между адвоката и доверителя. Също така, че не са налице конкретни данни за привидност или злоупотреба с право.

Позовава се на съдебна практика относно приложението на чл. 38 ЗАдв. и счита определения размер на възнаграждението за съответстващ на извършената работа.

Окръжен съд – Стара Загора, след извършена служебна проверка на материалите по делото и след преценка на наведените в частната жалба оплаквания и възраженията направени в отговора на жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че с Решение № 280/17.04.2026 г.

Районен съд – Казанлък е уважил предявения от ищцата отрицателен установителен иск срещу „К.“ ЕООД и е присъдил разноски съобразно изхода на спора.

В полза на процесуалния представител на ищцата е определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В размер на 245,42 евро с включен ДДС, при заявен размер 315,67 евро с ДДС.

С молба по чл. 248 ГПК ответното дружество е поискало изменение на решението в частта за разноските.

С Определение № 1129/11.06.2026 г. районният съд е приел молбата за допустима, но неоснователна, като е счел, че са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и че липсва основание присъждането да бъде отменено или намалено допълнително.

Настоящият въззивен състав споделя крайния извод на

2 първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. урежда възможността адвокатът да предостави безплатна адвокатска помощ и съдействие в изрично посочени от закона хипотези, а когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, ал. 2 предвижда възнаграждението да бъде присъдено в полза на адвоката.

Следователно основанието за възникване на вземането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не е договорно задължение на представляваната страна за заплащане на хонорар, а законовото последствие от действително оказаната безплатна адвокатска помощ при наличие на отговорност на насрещната страна за разноски.

Това налага съдът да провери дали е заявено предоставяне на безплатна помощ, дали адвокатът действително е осъществил процесуално представителство и дали насрещната страна носи отговорност за разноските съобразно изхода на спора.

В настоящия случай тези предпоставки са налице. От материалите по делото се установява участие на адвоката като процесуален представител на ищцата и реално извършена процесуална дейност по защита на нейните права.

Безплатният характер на правната помощ е заявен, а искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е направено в рамките на производството.

С оглед уважаването на предявения иск именно ответното дружество е страната, която отговаря за разноските. Поради това не може да се приеме, че липсва правно основание за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката.

Неоснователно е възражението, че съдът е следвало служебно да провежда отделно и пълно доказване на личните отношения между доверителя и адвоката, за да установи съществуването на заявеното основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Производството по определяне на разноски не е самостоятелен установителен процес относно вътрешното правоотношение между адвоката и представляваното лице. Когато безплатната правна помощ е изрично заявена по делото липсват конкретни факти, които да поставят под съмнение действителността на това изявление, съдът не е длъжен да събира служебно доказателства за факти от личната сфера на страната на адвоката. Различен би бил случаят, ако са въведени конкретни и относими данни за симулация, недействителност или заобикаляне на закона, които да налагат тяхното обсъждане. Самото оспорване, без посочване на такива конкретни обстоятелства, не поражда задължение за допълнително доказване.

Не следва да се възприема и доводът, че наличието на множество сходни дела и използването на договори със сходно съдържание само по себе си обосновава злоупотреба с право. Сходството на договорните формуляри е обяснимо при еднотипни правоотношения и повтарящ се предмет на защита и не обезсилва автоматично индивидуалното процесуално представителство по конкретното дело.

Също така обстоятелството, че един адвокат представлява различни 3 страни в сходни спорове, не означава, че правната помощ по всяко от тези дела е фиктивна или че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се претендира недобросъвестно. Злоупотребата с процесуални права не се предполага. За нейното извеждане са необходими конкретни факти, от които да се установи използване на предоставеното от закона право извън неговото предназначение и с цел, несъвместима с добросъвестното упражняване на процесуални права.

Такива конкретни данни по настоящото дело не се установяват.

Неоснователно е и възражението за липса на достатъчна индивидуализация на договора за правна защита и съдействие. Относимостта на представителството към конкретното производство се преценява не изолирано въз основа на един документ, а във връзка с цялата съвкупност от процесуални книжа, пълномощното, извършените от адвоката процесуални действия и заявеното от страната представителство. Когато тези данни сочат недвусмислено, че адвокатът е представлявал именно страната по конкретно дело и е извършвал процесуални действия от нейно име, евентуални непълноти във формулировката на договора не водят сами по себе си до отпадане на правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В случая не е спорно, че адвокатът е осъществил защитата по настоящото производство, поради което възражението за липса на относимост не може да обоснове отказ от присъждане на възнаграждение.

По отношение на размера на възнаграждението, въззивният съд също не намира основание за изменение на първоинстанционния акт.

От мотивите на Решение № 280/17.04.2026 г. се установява, че районният съд е съобразил Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 и не е третирал размерите по Наредба № 1/2004 г. като абсолютно задължителен минимум, от който не може да се отклонява. Напротив, съдът е извършил самостоятелна преценка и е присъдил 245,42 евро с ДДС при претендирани 315,67 евро с ДДС, тоест е определил по-нисък от поискания размер.

Преценката за размера на адвокатското възнаграждение следва да отчита едновременно предмета и цената на спора, фактическата и правната му сложност, необходимия обем на подготовка, броя и характера на извършените процесуални действия, продължителността на производството и постигнатия за представляваната страна резултат.

Обстоятелството, че спорът е от категорията на споровете по потребителски кредит и че адвокатът е участвал и в други сходни дела, може да има значение при оценката на фактическата и правната сложност, но не води до извод, че конкретно положената работа следва да остане без възнаграждение или да бъде оценена символично. Повторяемостта на определени правни въпроси може да намали необходимия обем на подготовката, но не заличава отговорността на процесуалния представител да се запознае с конкретния договор, плащанията, претендираните вземания и доказателствата по конкретното дело, както и да формулира и поддържа съответната защита.

В случая присъденият размер не се явява очевидно несъразмерен спрямо 4 предмета на делото и извършената защита. Той е редуциран спрямо заявеното искане и по данните от решението е определен след съобразяване на релевантните критерии.

Частната жалба не сочи конкретни процесуални действия, които районният съд неправилно е отчел, нито установява така явно несъответствие между реално извършената работа и присъдения размер, което да налага ново намаляване от въззивната инстанция.

Поради това и евентуалното искане за редуциране на възнаграждението е неоснователно.

Доводите, свързани с необходимостта от защита срещу недобросъвестно или масово генериране на разноски, по принцип не могат да бъдат пренебрегвани, но тяхното значение следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай въз основа на установени факти, а не само на предположения, изведени от броя на водените дела.

Институтът на чл. 38 ЗАдв. има самостоятелна социална и процесуална функция – да позволи оказването на правна помощ без предварително финансово натоварване на лицето, като същевременно при успех на защитата, тежестта на разноските бъде понесена от страната, която по правилата на ГПК отговаря за тях. Отказът да присъди възнаграждение при действително осъществена защита и без установени данни за привидност или злоупотреба би обезмислил тази законова уредба.

Ето защо съвкупната преценка на доказателствата и доводите на страните не обосновава извод за неправилност на Определение № 1129/11.06.2026 г., постановено по гр.д. № 2167/2025 г. , като районният съд е достигнал до правилен краен резултат, като е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Не са налице основания нито за отпадане на възнаграждение нито за неговото допълнително намаляване. присъденото

По изложените съображения, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3, Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129/11.06.2026 г., постановено по гр.д. № 2167/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на „К.“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 280/17.04.2026 г. в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.