Решение № 9 от 26.04.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600005 по описа за 2022 година образувано по протест на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив против присъда № 260002/03.11.2021 година по нохд № 101/2020 г.

С обжалваната присъда състав на Военен съд – Пловдив е признал подсъдимия капитан Д. Б. Д. от в.ф. .... – Г. .. за невинен в това, че за периода месец декември 2016 година – месец юни 2019 година при продължавано престъпление, в 18 случая да е съставил документи с невярно съдържание, като чрез съставянето на тези документи (ведомости) с невярно съдържание съзнателно е дал възможност на друго физическо лице – старши сержант Е. А.

Ц. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари собственост на Военно-въздушните сили на Република България в размер на 1491,20 лева и на основание чл. 304, предл. 4-то от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 2, алт. 1, във връзка с чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимия капитан В. СТ. П. от в.ф. .... – Г. .. за невинен в това, че за периода месец януари 2017 година до месец април 2019 година при продължавано престъпление, в десет случая да е съставил документи с невярно съдържание и така съзнателно да е дал възможност на друго физическо лице – ст. серж Е. А. Ц. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари собственост на Военно-въздушните сили на Република България на стойност 794,40 лева и на основание чл. 304, предл.

4-то от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 2, алт. 1-ва, във връзка с чл. 212, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.

1

Съдът се е произнесъл и по разноските и по веществените доказателства по делото.

В протеста се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването й. Оспорва се изводът на съда, че част от доказателствата посочени в обвинителния акт липсвали по делото.

„Липсващата“ според съда ведомост за месец декември 2016 година с рег. № 3-../04.01.20.. г. се намирала в том III от ДП на четири листа. Не бил верен изводът на съда, че е налице неподписана от нито един от двамата подсъдими ведомост № 3-.../07.02.20.. г. Тази ведомост се намирала в същия том и била подписана от подсъдимия капитан П.. В протеста се сочи по-нататък погрешно установяване на фактическата обстановка и наличие на вътрешно противоречие в мотивите, довели до необоснованост на присъдата. Изводът на съда, че свидетелят Ц. не е бил шофьор на командирите на в.ф. .... и не е получавал допълнително трудово възнаграждение бил в противоречие с всички събрани гласни и писмени доказателства. Оспорва се изводът на съда, че обобщената ведомост била помощен документ, като се сочи, че законодателството и юриспруденцията не познават такова понятие. Оспорва се изводът на съда, че е без значение обстоятелството, че двамата подсъдими са подписвали съответните ведомости, понеже те технически били сътавяни от друго лице – свидетеля Т.. Същото се сочи и досежно подписаните от двамата подсъдими „присъствени списъци“. Точно тези документи с невярното съдържание били основание за изплащане на съответните суми.

Изтъква се по нататък, че свидетелят Ц. не е бил командирован в други ескадрили и на подсъдимите е било известно, че работата, която извършва като шофьор на командира не е от естество, че да получава т.н. „технически пари“. Доводът, че ако двамата подсъдими не подпишели съответните ведомости никой от военнослужещите нямало да получи т.н. „технически пари“ се оспорва от прокурора като недопустим начин на разсъждение.

Оспорва се и изводът на съда, че подсъдимите подписвали инкриминираните ведомости, понеже не могли да се противопоставят на прекия им началник – капитан Т.. В случая това не води до отпадане на отговорността им. Изтъква се, че единствено процесните ведомости, надлежно регистрирани са от значение за изплащане на съответните суми, представляват категорично доказателство за броя отработени часове, а те са подписани от подсъдимите.

Всякакви други записвания са без значение. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, а алтернативно постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения.

Срещу протеста е постъпило писмено възражение от подсъдимия капитан Д. Б. Д., чрез защитника му адвокат Р.К.. Посочва се, че прокурорът невярно твърди, че документът с невярно съдържание послужил като основание за изплащане на сумите е „Обобщената ведомост“, а не Протокола за фактически извършени действия, изготвен от назначената от командира на авиобазата комисия за съответните години, което е в съответствие с чл. 25 ал.

2

4 от Наредба Н- 15/2010 година. Въз основа на този протокол се издавала заповедта на командира за изплащане на сумите. Касае се за два различни документа. По нататък се изтъква, че липсва пряк умисъл за съзнателно даване на възможност за облагодетелстване на друго лице. В обобщените ведомости бил налице списък на военнослужещите от групата „С. и д.“, на която капитан Д. е бил началник. У него е имало съзнание, че капитан Т. като началник щаб на ескадрилата е извършвал обобщаване на информацията за дейността на подчинените му групи и е бил отговорен за това. Иска се протестът да бъде оставен без уважение.

В съдебното заседание пред въззвния съд прокурорът заяви, че не оттегля подадения протест, но не вижда аргументи, с които протестът да бъде подкрепен. В този смисъл прокурорът не поддържа протеста.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Най-голямата група като личен състав в ЕОПАТ на в.ф. .... - Г. .. е групата „С. и д.“. Числеността й варирала, около 80 военнослужещи. В състава на групата имало офицери, всички от които имали висше инженерно образование по конкретната специалност “С. и д.“. Част от войнишкия състав също имал специфично образование, придобито през време на обучението по време на средното си образование. Останалите войници, които нямали такова образование бивали обучавани за теоретична подготовка и практически стаж за конкретния тип авиационна техника. След успешно положен изпит били допускани до самостоятелна експлоатация, което означавало, че имали правото и възможността да обслужват конкретния тип авиационна техника.

От 01.11.2016 г. началник на група „С. и д.” е подсъдимият капитан Д., видно от приложената по делото служебна характеристика на л.103, т.І от ДП№ 43Сл. /2019 г.

Преди да започне дейността по изпълнение на задачите за обслужване на авиационната техника, на личния състав всеки ден се провеждал инструктаж за безопасност. В група „С. и д.“ имало тетрадка за ежедневен инструктаж, която била прошнурована, прономерована и заведена на отчет в регистратура за некласифицирана информация. След проведения инструктаж за безопасност при работа, всеки инструктиран за деня вписвал името си и се подписвал в книгата, като и инструктиращият също полагал подписа си.

Инструктажът се провеждал от подс. капитан Д. - началника на група „С. и д.“ или от заместващия го офицер на длъжност „с-на и техник“, един от които е подсъдимият капитан П.. За наличните хора за съответния ден се изготвял „присъствен списък” (приложени като писмени доказателства по ДП № 43/Сл./2019 г., т.ІІІ, предадени чрез протокол за доброволно предаване), в който се отразявали присъстващите лица, тези които са в отпуск, наряд и др.

На присъстващите военнослужещи били поставяни задачи за деня. По отношение на липсващите лица от група ” С. и д.”, които били придадени в други групи или изпълнявали други задължения, макар по щат да се водят в 3 тази група, подсъдимите оставяли редовете им празни. Досежно лицата, които по щат били в групата на капитан Д., но били придадени в други групи, като мл.серж. И. С., ст.серж. К. Ч. и ст.серж. Ц., подс. к-н Д. не е отразявал нищо за тях в тези „присъствени списъци”. Тези списъци били помощно средство и за тяхното изготвяне нямало утвърден образец във военното формирование. На база на тези присъствени списъци, подсъдимите капитан Д. и капитан П. пренасяли данните на електронен носител – флаш памет под формата на файл, като отразявали съответните човекочасове и кой какво е работил за деня, без да отразяват имената на лицата, придадени в други групи или извършвали друга дейност, а именно за ст.серж. Ц., ст.серж. Ч. и мл.серж. С..

Срещу имената на тези лица, кап. Д. и заместващия го кап. П. не отразявали нищо, защото не знаели какъв труд, в кои дни и колко човекочаса имат отработени. Тези лица се водели по щат в група ”С. и д.”. Файлът с отразените данни подсъдимите предавали на началник щаба на ЕОПАТ кап.

Т. или заместващият го до пето число на месеца, следващ отчетния месец.

На основание Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфичните условия на труд на цивилните служители от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, съгласно чл. 3, ал. 1 – „допълнителни възнаграждения” се изплащали въз основа на заповед на командира на военното формирование или ръководителя на съответната структура, с която се определят правоимащите военнослужещи и цивилни служители и размера на допълнителното възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-15/27.04.2010 г. на авиационния инженерно - технически състав се изплаща допълнително възнаграждения при условията на т. 3 за изпълнени човекочасове - час за работа по авиационната техника и/или оборудване и/или въоръжение за отработен час. Член 25, ал. 4 от Наредба Н-15/27.04.2010 г. урежда допълнителното възнаграждение да става със заповед на началника на военното формирование на съответната структура или ръководител на съответната структура на основание на протокол за фактически извършените дейности, като авиационно инженерния състав предварително се обявява в заповед на съответният командир.

Във в.ф. ....-Г. .. първо се изработвала обобщената ведомост.

Впоследствие се събирала комисия, която изготвяла протокол за установяване и остойностяване на фактически извършените дейности по смисъла чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-15/2010 г. Самият ред за изготвяне на обобщената ведомост бил следният: след като файловете на началниците на групите били прехвърлени на началник щаба на ЕОПАТ - капитан Т., той събирал предоставената му от различните групи информация и я обобщавал в единен списък – обобщена ведомост. За лицата, които били придадени в други групи Т. вземал получените данни от файловете от началниците на групите, на които били придадени лицата. Впоследствие данните пренасял там където тези лица се водят по щат, защото така била оформена ведомостта. Данните за часовете на ст.серж. Ц., който е бил включен в 4 групата на командването, Т., прехвърлял в група „С. и д.“ където се водел по щат. Това той правел на база на съществуващата от по-рано практика в предходните години относно това лице.

След изготвянето й, обобщената ведомост се разпечатвала на хартиен носител и съдържала в табличен вид информация за всеки конкретен военнослужещ от всяка група на ескадрилата (включително за група „С. и д.“) за отработените му часове по видове дейности. Ведомостта била изготвена от капитан Т.. Подпис „за сверил“ полагали и двамата подсъдими, на които капитан Т. се явявал началник, и те не се съмнявали в достоверността на обобщената от него информация. После подписаният хартиен вариант на обобщената ведомост се входирал в регистратура „Некласифицирана информация“, а електронният й вариант се изпращал в отделение „Авиационна техника и въоръжение“, където се изготвял протокола за фактически извършените дейности за съответния месец, по смисъла на чл. 25 ал. 4 от наредбата.