Решение № 11 от 11.01.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 935/2025
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 11.01.2026
- В сила
- 11.01.2026
- Състав
- Лилия Масева, РОСИЦА ВЕЛКОВА, СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Благоевград, 11.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200500935 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Н. Г. срещу Решение № 200/10.06.2025 г., постановено по гр. д. № 20251220100027 по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявеният главен иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 26.05.2023 г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и са уважени евентуалните искове за нищожност на клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на главния иск.
Ответникът „Аксес Файнанс“ АД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд служебно проверява валидността и допустимостта на решението, а по правилността му – в рамките на оплакванията във въззивната жалба.
Решението е валидно и допустимо.
По главния иск – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, че не е налице основание за недействителност на целия договор за кредит. Аргументи:
Безспорно между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало от договор за потребителски кредит, който по своя характер и субективен състав попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Спорът пред въззивната инстанция е ограничен до въпроса дали при сключването на договора е налице такова нарушение на 1 императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което да обуславя недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Систематичното и телеологично тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага извода, че законодателят е поставил изискване договорът да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат допусканията, използвани при изчисляването на този процент.
Целта на нормата е да се осигури възможност за информиран избор от страна на потребителя чрез предоставяне на стандартизирана и съпоставима информация за цената на кредита, а не да се възложи на кредитора задължение да разкрИ. своята вътрешна икономическа и математическа калкулация.
В този смисъл въззивният съд намира, че доводите на жалбоподателя, според които липсата на подробно изброяване на всички компоненти на ГПР, както и липсата на изрично описание на математическия алгоритъм за неговото формиране, водят до недействителност на договора, не намират опора нито в закона, нито в задължителната практика. Нито Законът за потребителския кредит, нито ДиректИ. 2008/48/ЕО изискват договорът да съдържа формулата за изчисляване на ГПР или детайлен разчет на всяка включена величина.
Напротив, практиката на Съда на Европейския съюз последователно приема, че достатъчно е посочването на самия ГПР като числова стойност, както и на предпоставките, при които той е изчислен, доколкото това позволява на потребителя да сравнява различни кредитни продукти и да прецени икономическите последици от договора.
В разглеждания случай в договора е налице ясно и недвусмислено посочване на годишния процент на разходите, както и на договорната лихва, като са формулирани и допусканията, при които ГПР е изчислен. Обстоятелството, че договорът е за револвиращ кредит, при който общата дължима сума не може да бъде фиксирана като абсолютна величина към момента на сключването му, допълнително обосновава извода, че липсата на конкретна крайна сума не представлява нарушение на императивните изисквания на закона, а произтича от самия характер на кредитния продукт.
Възраженията, свързани с твърдяно превишаване на максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, също не могат да обосноват недействителност на целия договор. Дори да се приеме, че при включване на определени договорни санкции и такси би се достигнало до надвишаване на законовия праг, последицата от това по действащото право не е нищожност на целия договор, а недействителност на конкретните клаузи, които водят до това превишаване. Подобен подход е напълно съобразен с принципа за запазване на действието на договора в частта му, която не противоречи на императивните норми, и с изискването за пропорционалност на санкцията спрямо нарушението.
Именно този балансиран и правно издържан подход е възприет от първоинстанционния съд, който е прогласил нищожността на клаузите, въвеждащи неустойки и такси в противоречие със Закона за потребителския кредит, като по този начин е елиминирал всички договорни уговорки, водещи до прекомерно оскъпяване или заобикаляне на законовите ограничения, без да се стига до крайна и несъразмерна санкция спрямо договора като цяло.
2
Въззивният съд намира, че с това разрешение е постигнато справедливо съотношение между защитата на потребителя и принципа на правната сигурност, като са съобразени както целите на националното законодателство, така и стандартите, произтичащи от правото на Европейския съюз и практиката на върховните съдилища.
По тези съображения въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият съд споделя крайния резултат, достигнат от Районен съд – Гоце Делчев, и намира, че изложените от него правни изводи относно липсата на основания за недействителност на целия договор кореспондират с изложените по-горе съображения на въззивната инстанция.
При този изход на спора на ответното дружество се дължат сторените пред въззивната инстанция разноски в претендиран размер на 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/10.06.2025 г., постановено по гр. д. № 20251220100027 по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, да заплати на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, направените разноски във въззивното производство, в размер н а 360 (триста и шестдесет) лева, равностойни на 184,07 (сто осемдесет и четири евро и седем евроцента) евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3