Определение № 612 от 22.11.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. София, 22.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902344 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ЗД“Бул Инс“ АД срещу Решение № 190 от 24.06.2022г. по в.гр.д. № 211/2022г. на Окръжен съд – Перник.

С въззивното решение, като е било отменено Решение № 10 от 20.01.2022г. по гр.д. № 990/2021г. на Районен съд – Радомир, са били отхвърлени изцяло предявените от ЗД“Бул Инс“ АД срещу И. А. И. искове по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 466. 70 лева със законната лихва за забава от 30.07.2021г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане.

Претендираната главница е за заплатено от застрахователното дружество обезщетение, с ликвидационните разноски, за вреди от ПТП, настъпило на 27.07.2014г. в с. Кошарево, по причина на виновно поведение на И. А. И. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“ с ДК № РК 9008 АР, за който е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗД“Бул Инс“ АД, но управлението на моторното превозно средство от водача е било след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

1

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

Насрещната страна И. А. И. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд в мнозинството си намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.

Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – права, отнасящи се до търговска сделка от тези по чл. 1, ал. 1, т. 6, вр. чл.

286, ал. 2 от ТЗ – застрахователен договор.

Не се касае за иск срещу потребител по чл. 113 от ГПК, при което образуваното дело да се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес, съгласно разрешението по

Тълкувателно решение 3/2019 от

23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Предявеният иск е обоснован с твърдение за управлявано МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, при което застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да получи от водача платеното на увреденото лице обезщетение, т.е. хипотеза, при която водачът на МПС не е застраховано лице, а делинквент, по отношение на когото се упражнява регресно право (чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)). В този смисъл ответникът не е потребител на застрахователни услуги по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КЗ (отм.), нито потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, вр. чл. 2, б.”б” от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми 2 искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването.

За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна.

При изложеното касационната жалба на ЗД“Бул Инс“ АД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.

С отговора на касационната жалба И. А. И. е поискал присъждане на сторените в касационното производство разноски. Установява разноски за адвокатско възнаграждение от 750 лева по представен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2022г., сключен с адв. Г. Б., като за възнаграждението е удостоверено, че е платено в брой. Разноските са посочени в списък по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост.

От касатора е направено евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна пред касационната инстанция.

Възражението е неоснователно.

Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес в касационното производство (8 466. 70 лева) е 565 лева. Платените 750 лева са с около 1/3 над това 3 минимално възнаграждение и не могат да бъдат приети прекомерни, само при което подлежат на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, нито се установяват обстоятелства, които да създават съмнение относно начина, по който е било определено минималното адвокатско възнаграждение в случая (сумата на възнаграждението в този размер да ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/2016г.).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на ЗД“Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, срещу Решение № 190 от 24.06.2022г. по в.гр.д. № 211/2022г. на Окръжен съд – Перник и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2344/2022г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав.

ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И. А. И., с ЕГН ********** и адрес гр. Радомир, ж.к.“Арката“ бл.

23, ет. 3, ап. 7, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението в прекратителната част може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните на основание чл. 286, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5