Решение № 1179 от 15.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Пловдив, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300500306 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4084/12.09.2025 г., постановено по гр. д. № 11570/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с., е признато за установено по отношение на Й. Й. Х., че дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 3 281,16 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL751488/05.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 6 108,16 лв. Отхвърлени са и предявените искове за сумите от 419,03 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.04.2021 г. до 28.09.2021 г., 106,03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2021 г. до 14.12.2021 г., 22,50 лв., представляваща такси за периода от 05.04.2021 г. до 14.12.2021 г., и 36 лв., представляваща разходи за уведомяване за периода от 19.10.2021 г. до 14.12.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 10962/23.12.2021 г. по ч. гр. д.

№ 20339/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С решението съдът се е произнесъл и относно отговорността за разноските.

В законоустановения срок срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е възприел изводите за 1 неравноправност на клаузите относно формирането на възнаградителната лихва, като не е съобразил, че в договора са посочени началният размер на лихвения процент, неговите компоненти и условията за изменението му.

Поддържа се, че през периода на действие на договора референтният лихвен процент ПРАЙМ е изменян единствено в посока намаляване, поради което кредитополучателят не е бил поставен в по-неблагоприятно положение.

Оспорва се и възприетият от районния съд начин на преизчисляване на задълженията. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Й. Й. Х., чрез процесуалния му представител, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се иска неговото потвърждаване.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като извърши проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Й. Й. Х. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания по договор за потребителски кредит № FL751488/05.11.2014 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

От представения по делото договор за потребителски кредит № FL751488/05.11.2014 г. се установява, че между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитодател, и Й. Й. Х., в качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката е предоставила кредит в размер на 11 689 лв., предназначен за рефинансиране на задължения по предходен договор за кредит № FL6051183/08.09.2011 г.

Срокът за издължаване на кредита е уговорен на 120 месеца, с краен падеж 05.11.2024 г., като погасяването следва да се извършва чрез месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

В чл. 3, ал. 1 от договора страните са уговорили за първата година от срока на издължаване променлива годишна възнаградителна лихва, формирана като сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева и договорна надбавка от 2,45 процентни пункта.

Към датата на сключване на договора референтният лихвен процент е бил 5,05%, при което първоначалният размер на възнаградителната лихва е възлизал на 7,50%.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за всяка следваща година от срока на издължаване възнаградителната лихва се формира като сбор от референтния 2 лихвен процент ПРАЙМ и договорна надбавка от 8,95 процентни пункта, при първоначално определен годишен лихвен процент от 14%.

В договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 15,32%, както и обща сума, дължима от кредитополучателя, в размер на 21 796,54 лв. Съгласно приложения погасителен план общият размер на предвидените плащания възлиза на 21 797,08 лв.

По делото не се спори, че предоставената сума е усвоена от кредитополучателя. Не е спорно и че по договора са извършвани плащания, които банката е отнасяла за погасяване на главница, възнаградителни лихви, лихви за забава и такси.

Поради непогасяване на задълженията по кредита банката е предприела действия за обявяване на предсрочната му изискуемост, като поддържа, че същата е настъпила на 28.09.2021 г.

На 22.12.2021 г. „Юробанк България“ АД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което по ч. гр. д. № 20339/2021 г. на Районен съд – Пловдив е издадена Заповед № 10962/23.12.2021 г. и изпълнителен лист № 7140/23.12.2021 г.

С Определение № 2450/24.10.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 20225300502552/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, X състав, е отменено допуснатото незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.

В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която кредитополучателят е извършил общо 75 плащания в размер на 13 082,18 лв., от които банката е отнесла 5 033,84 лв. за погасяване на главница, а останалите 8 048,34 лв. – за лихви и такси.

Във въззивното производство с Определение № 971/08.04.2026 г. е допусната съдебно-счетоводна експертиза с оглед изясняване размера на задълженията по кредита и начина на формиране на начислените лихви.

От заключението на вещото лице се установява, че през периода на действие на договора банката е прилагала последователно годишни лихвени проценти в размер на 7,50%, 6,90%, 5,95%, 12,45%, 11,95%, 11,40%, 10,75%, 10,10% и 9,60%.

Според заключението общият размер на начислената възнаградителна лихва при действително прилаганите лихвени проценти възлиза на 6 487,09 лв., докато при прилагане на първоначално посочените в договора лихвени проценти размерът би бил 8 389,34 лв., или с 1 902,25 лв. повече.

Вещото лице е посочило общ размер на отчетените плащания от 12 297,58 лв., от които 5 580,84 лв. са отнесени за погасяване на главница, 6 267,99 лв. – за договорна възнаградителна лихва, 197,50 лв. – за такси, и 251,25 лв. – за лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, който попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. По силата на договора банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя уговорената парична сума, а последният – да я върне при договорените условия и срокове.

Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на предвидените в закона 3 императивни изисквания относно съдържанието и формата на договора за потребителски кредит обуславя неговата недействителност. Преценката за спазването на тези изисквания следва да бъде извършена въз основа на цялостното съдържание на договора и приложенията към него, като се съобрази дали на потребителя е предоставена необходимата информация относно размера на кредита, условията за неговото издължаване, приложимия лихвен процент, годишния процент на разходите и общата сума, която следва да заплати.

В конкретния случай процесният договор съдържа посочване на размера на предоставения кредит, срока за издължаването му, броя и периодичността на погасителните вноски, размера на първоначално приложимата възнаградителна лихва и нейните компоненти, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Към договора е приложен погасителен план, в който са посочени задълженията на кредитополучателя по отделните погасителни периоди.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са установени основания за обявяване на договора за недействителен изцяло на осн. чл. 22 ЗПК. Договорът съдържа необходимите съществени елементи на кредитното правоотношение, като кредитополучателят е бил информиран за предоставената му сума, срока за нейното връщане и първоначалните финансови условия на кредита.

Следва да се има предвид, че преценката относно действителността на договора за потребителски кредит е различна от преценката за съществуването и размера на отделните вземания, претендирани въз основа на него. Обстоятелството, че договорът е действителен, не освобождава кредитора от задължението да установи при условията на пълно и главно доказване както основанието, така и размера на всяко от претендираните вземания.

При предявен иск по чл. 422 ГПК предмет на доказване е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. В тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение, предоставянето на кредитната сума, настъпването на изискуемостта на претендираните задължения и техния размер, като се съобразят всички извършени от длъжника плащания.

В случая спорът във въззивното производство е ограничен до съществуването на вземанията, за които районният съд е отхвърлил предявените искове. Уважителната част на първоинстанционното решение, с която е признато за установено вземане за главница в размер на 3 281,16 лв., ведно със законната лихва, не е обжалвана от ответника и е влязла в законна сила.

Следователно въззивният съд следва да прецени дали банката е доказала съществуването на допълнително вземане за главница в размер на 2 827 лв., както и претендираните вземания за възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и разходи за уведомяване.

От приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че през периода на действие на договора кредитополучателят е извършвал плащания, които са били отнасяни от банката за погасяване на различни компоненти на задължението.

Въззивната експертиза установява прилагането на последователно 4 изменяни лихвени проценти, както и различия между действително начислената възнаградителна лихва и размера, който би бил начислен при прилагане на първоначалните договорни лихвени проценти. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за установяване на точния размер на претендирания остатък от главницата, тъй като същият следва да бъде определен въз основа на всички относими начисления, падежи и плащания по кредита.

Съдът приема, че съгласно Решение № 127/08.05.2025 г. по т. д. № 195/2024 г. на ВКС, I т. о. и чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО клаузите, предоставящи на банката възможност едностранно да изменя референтния лихвен процент ПРАЙМ въз основа на непрозрачен механизъм, са неравноправни и не пораждат действие спрямо потребителя. Това обаче не означава, че съдът може да замести недействителната уговорка с друга, нито да определи нов механизъм за формиране на възнаградителната лихва.