Решение № 115 от 02.02.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр.

Варна ..................2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

Мария

Даскалова при секретаря Светла Великова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2773/2020 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 2601184/ 01.10.2020 г. на РС - Варна по н.а.х.д. № 1002/2020 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-009970 от 14.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за допуснато нарушение на чл. 28, ал.1 на Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (обн. ДВ, бр. 49/2003), на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 85, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 ЗНЗ на „Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Със същото решение, предвид изхода на спора, РС - Варна е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща сторените от дружество съдебноделоводни разноски.

В касационната жалба решението на РС - Варна се оспорва на основание чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.209, т.3 от АПК – неправилно е приложен материалния закон. Оспорва се основният извод на съда, че в конкретния случай незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на чуждестранното юридическо лице „Иесина“ АД ЗТ. Сочи се, че регистрираният в РБългария клон на същото дружество не е самостоятелно юридическо лице дори и ако той да е регистриран в Търговския регистър със свой адрес, седалище и управител. Позовавайки се на Търговския закон /чл.17, чл.19 и чл.20/, са изложени доводи, че централното управление на дружеството-посредник е единствен титуляр на всички права и задължения на клона, а не самият клон, поради което именно основното дружество е субект на административнонаказателното производство в разглеждания случай. С последното се цели се опровергае изводът на РС - Варна, че АНО неправилно е определил кой е субект на административнонаказателната отговорност.

В заключение се иска от касационната инстанция да отмени решението на РС - Варна и вместо него да постанови друго, с което отмененото НП да се потвърди като законосъобразно издадено, ведно със законните последици от това. В съдебно заседание касаторът се представлява от ст. юрисконсулт Б. Н., който по същество поддържа касационната жалба. Моли касационната инстанция да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да потвърди процесното НП като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация адвокатски хонорар за защита в касационното производство.

Ответникът по касация - „Иесина“ АД ЗТ не се е явил в съдебно заседание. Чрез процесуалнен представител – адв. Цв. П., е депозиран отговор на касационната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.

Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като е разгледал представените от страните доказателства, първоинстанционния съд е установил следните факти:

През месец февруари 2019 година служители на Дирекция

„Инспекция по труда“ - Варна извършили проверка по законосъобразното осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа на „ИЕСИНА“ АД ЗТ - литовско дружество установено в България, чрез клон на чуждестранен търговец, което било регистрирано в Търговския регистър именно като клон. Проверката била извършена в офиса на дружеството, находящ се в град Варна, ***** по повод постъпил сигнал от лицето Д.М., който бил нает на работа в Обединеното кралство /Великобритания/, чрез посредничеството на „Йесина“ - клон България. От управителя на регистрирания в Р България клон били изискани и съответно – били представени редица документи, между които договор между литовското дружество „Иесина“ АД ЗТ и британския работодател CDS Labour Limited, както и заявка от британския работодател, с която търси да наеме работници за ферма в селското стопанство за Великобритания.

Въз основа на анализа на представените от българския клон документи актосъставителят Зидарова, свидетел в производството пред РС - Варна, приела, че литовското дружество „Иесина“ АД ЗТ извършва на територията на Р България посредническа дейност по наемане на работа, което следва да се осъществява с удостоверение за регистрация за такава дейност. В тази връзка до Агенцията по заетостта /АЗ/ е отправено запитване дали литовското дружество, което е осъществило посредническата дейност, притежава удостоверение за регистрация за тази дейност. В отговор е постъпило писмо, от чието съдържание е установено, че литовското дружество няма такава регистрация.

Към доказателствата по АНП е приложено писмо от 16.03.2018 г. на заместник - изпълнителния Директор на АЗ, в което е посочено, че на „Иесина Клон България“ КЧТ е издадено удостоверение № 2043/10.05.2016 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и удостоверение № 2169/09.12.2016г. за извършване на посредническа дейност по наемане на лица на работа в други държави, което удостоверение е представено по преписката с вписване, че регистрацията е безсрочна.

След анализ на събраните по АНП доказателства в административното производство е прието, че литовското дружество „Иесина“ АД ЗТ осъществява посредническа дейност и е насочило и подпомогнало за започване на работа във Великобритания лицето Д.М. при работодателя CDS Labour, без нарочна регистрация, поради което е съставила АУАН срещу дружеството.

Описаните в АУАН факти са квалифицирани като нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНЗ и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Въз основа на АУАН на

14.08.2018 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна издал процесното НП № 03-009970, с което за допуснатото нарушение и на основание чл.

53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 85, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) на „Иесина“ АД ЗТ, с рег.

Код: ***е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Въз основа на задълбочен анализ на доказателствата по делото РС – Варна е установил от правна страна, че в хода на проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП като незаконосъобразно.

Установено е, че НП и АУАН са съставени и издадени от компетентни лица предвид представената заповед за оправомощаване на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ и не страдат от формални пороци.

Административнонаказателното производство е приключило при спазване на сроковете, установени в ЗАНН.

Съдът е констатирал, че при постановяване на процесното НП административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон тъй като санкционираното литовско дружество „Иесина“ АД ЗТ не е извършило описаното в НП деяние. Позовавайки се на становището на АЗ, съдът е приел, че именно клонът на дружеството – жалбоподател, чрез който то осъществява дейността си на територията на РБ, е валидно регистриран в АЗ за извършване именно на тази дейност по посредничество за намиране на работа, поради което и именно той е сключил процесното споразумение с лицето Д.М.. Предвид тези съображения РС - Варна е достигнал до извод, че санкционираното литовско дружество „Иесина“ АД ЗТ, с рег. код: ***не е извършило описаното в НП деяние, поради което то се явява несъставомерно. Така мотивиран, съдът е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

В разглеждания случай страните не спорят, че макар санкционираното литовско дружество „Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***да не е регистрирано в Агенцията по заетостта по реда на чл.28, ал.1 от ЗНЗ, то по този ред в АЗ е регистриран неговият клон „Иесина Клон България“. Тази регистрация е направена именно с цел клонът да осъществява посредническа дейност при намиране на работа в чужбина на български граждани. Удостоверение № 2169/09.12.2016 г. е издадено от министър на труда и социалната политика на „Иасина клон България“ КЧТ, ЕИК ********* за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави, като в удостоверението е посочено, че регистрацията е безсрочна. Макар и клонът на дружеството да не е самостоятелно юридическо лице, изискуемата регистрация за посредничество му е дадена от министерство на труда и социалната политика, т.е. спазено е изискването на чл. 5, т.2 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Правилно е установено, че споразумението от 10.01.2018 г., сключено между Диан Николаев Малчев – търсещо работа лице, за осигуряване на работа в ЕС, е сключено именно с регистрирания в РБългария клон на санкционираното дружество. Този клон е посочен и в споразумението с чуждестранния работодател. С оглед горното, правилен е изводът на РС - Варна, че не следва да се счита, че литовското дружество - „Иесина“ АД ЗТ, с рег. код: ***е нарушило посочените в НП разпоредби на чл. 28, ал.1 ЗНЗ и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Налице е хипотезата на предложение първо на чл.54 от ЗАНН редакция - ДВ, бр. 92 от 1969 г., съгласно която когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4. Като не е съобразил това и е издал НП срещу литовското дружество „Иесина“ АД ЗТ, АНО неправилно е приложил материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от НПК.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По разноските: Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020 г., сключен между „Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***от една страна и адвокатско дружество ********, с предмет „процесуално представителство без ограничение, подаване на отговор на касационна жалба по н.а.х.д. № 1002/2020 г. на ВРС и др.“, в който е посочено, че е договорено и платено адвокатското възнаграждение – 700 лв. В настоящия случай осъществената правна защита се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба и писмена молба със становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на спора. Процесуалният представител на ответника по касация не е взел участие в проведеното на 21.01.2021 г. открито съдебно заседание. С оглед последното настоящият състав на касационната инстанция намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Материалния интерес по спора е 5 000 лева, поради което минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 580 лева. Следва да бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати в полза на „Иесина“ АД ЗТ адвокатско възнаграждение в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лева.