Решение № 117 от 17.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Велико Търново, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600211 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения А. Р. А. от с. Глогово, обл. Ловешка, с ЕГН **********, жалба подадена лично от него и за възобновяване на наказателното производство както по ВНОХД № 477/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч така и по НОХД № 263/2020 г. на Районен съд Троян. Прави се искане за постановяване на решение, свързано с отмяна на Присъда № 260005 от 29.07.2021 г. постановена по НОХД № 263/2020 г. по описа на Районен съд гр.

Троян и на въззивно решение № 15/24.02.2023 г. на Окръжен съд Ловеч, I - ви въззивен наказателен състав по ВНОХД № 477/2021 г., както и връщане делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се наличието на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на 1 делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдяното наличие на т. 3, че наложеното наказание е явно несправедливо, не се излагат конкретни доводи в негова подкрепа, но се твърди, че в първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия А. е било опорочено, проведено в нарушение правилата на процеса. При това макар и неизказано по този начин, се правят по същество твърдения за такива нарушения на процесуалните правила чрез фигурата на собствено пресъздаване на фактология, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 15 и чл. 16, както и чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК, като са допуснати и съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Тези нарушения се определят от осъдения А. за съществени, тъй като са довели до ограничаване процесуалните му права на подсъдим, и не са били отстранени. Той се позовава на направени от него твърдения, свързани с пренебрегването от съдилищата на важни изисквания поставени от закона и отнасящи се до това, че му е повдигнато неправилно обвинение за престъпление, което не е извършил, както и за нарушаване правата му по чл.

55, ал. 1 от НПК като обвиняем и тези на защитника му по чл. 99, ал. 1. Найобщо се посочва, че констатациите в обвинителния акт, не кореспондират с и не отговарят на доказателствата по делото по един недвусмислен начин, че не е установена обективната истина по чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК по отношение на доказателствената съвкупност, с оглед необходимостта от произнасяне на съдебния акт - присъдата и решението.

Представя се и собствена констатация за значението на количествените и качествени характеристики на извършеното разследване в първата фаза на наказателния процес, за въпросите касаещи тяхната пълнота, прецизност и законосъобразно прилагане на материалноправните норми, все обстоятелства които категорично се оспорват.

Не се излагат аргументи относими както към направеното твърдение, нито пък подкрепящи го такива, свързани с оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като се заема единствено и общо становището, че така постановената присъда е явно несправедлива, а наложеното с нея наказание – несъразмерно тежко. При индивидуализацията на наказанието на осъдения А. Р. А. и двете съдебни инстанции са допуснали недооценяване на наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е 2 несъразмерно тежко и не съответства на целите по чл. 36 от НК. Наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което при възможно лишаване от свобода от две до осем години, в необходима степен би гарантирало постигането на индивидуалната превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия, без да се явява излишна репресия спрямо него.

В заключение осъденият иска Великотърновският апелативен съд да отмени Присъда № 260005 от 29.07.2021 г. постановена по НОХД № 263/2020 г. по описа на Районен съд гр. Троян и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебното заседание пред Апелативен съд гр. Велико Търново осъденият А. Р. А. редовно призован, се явява лично и доведен от органите на РД „Охрана“.

Определеният от Адвокатска колегия гр. Велико Търново за служебен защитник на осъдения А., адвокат Д. С. Д. вписан под № 0588 в Националния регистър за правна помощ и назначен с протоколно определение от съда на основание чл. 94, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6 от НПК, поддържа искането за възобновяване на делото и моли то да бъде уважено като се приложи разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, а присъдата измени, тъй като в случая, основанията за това са в полза на осъдения. Акцентира се на явната несправедливост на наказанието, тъй като при постановяване на присъдата от Районен съд гр. Троян и на въззивното решение, съдилищата не са съобразили и отчели наличните смекчаващи вината обстоятелства, като и на двете инстанции са акцентирали основно и единствено на отегчаващите отговорността обстоятелства. Изтъква се обаче и наличието на друго останало незабелязано според защитата обстоятелство, а именно реално допуснатите процесуални нарушения както на досъдебното производство, така и по време на проведеното съдебно следствие. Въпросът поставен от него е дали и доколко тези нарушения са отстраними или не са. Предлага се на съда в случай на преценка сочените от осъдения и защитата му нарушения да не са отстраними, да се възприеме с оглед доказателствата приобщени по делото наличието на нарушение на материалноправния закон, тъй като А. е осъден за деянието по чл. 152, ал. 1 от НК като за довършено престъпление.

Оспорва се от адвокат Д. С. Д. категоричността на съдилищата от доказателствата по делото да следва извод за съставомерност на деянието по този текст и това е основното им възражение защото дори и според съдебно медицинската експертиза не следва наличието на извършен полов акт. Според защитата е възможен опит към такъв акт, но не и довършен полов акт.

Акцентира се на допуснати по време на досъдебното производство нарушения несъвместими с разпоредбите да се запазва достойнството на тогава обвиняемия А., който без никакви обосновани процесуални причини е заснеман изцяло гол. Тези фотоси не могат да са доказателство, че именно той е извършил изнасилването. Това обстоятелство навежда на 3 предубеждение за да се събират доказателства именно в тази насока.

Защитникът се позовава на законовата разпоредба, че присъдата не може да почива и се гради на предположения и/или на показанията единствено на пострадалото лице. Оспорва възможността признанието за осъществен между подсъдимия и пострадалата доброволен полов акт, да се приема като доказателство, че реално е извършен такъв акт. Поставя единствено като възможност на анализ и отграничаване деянието което А. е искал да извърши от това какво е установено и доказано по делото извън твърденията на пострадалата. Нарушението на материалния закон се изразя в това, че А. Р. А. е осъден за довършено престъпление по чл. 152 от НК, а доказателствата сочат, че това е само опит. В тази връзка адвокат Д. моли съда след като възобнови наказателното производно да измени присъдата и намали размера на наложеното наказание на осъдения.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение като го отхвърли. Това е така според него защото не са налице касационните основания, претендирани с жалба, която няма конкретика по отношение на първите две, а именно нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата най-общо се поставят въпроси спазват ли се законовите разпоредби. Няма посочено нарушение, което лицето да претендира и което да подлежи на обсъждане. Прокурорът счита, че не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито нарушения на процесуалните правила.

Няма в искането и упрек към събиране на доказателствата и тяхната оценка от произнеслите се съдебни инстанции, не са налице и превратно тълкуване на доказателствата. По тези данни и законът е приложен правилно.

Съдът, както и органите на досъдебното производство, са изпълнили задълженията си да изяснят от фактическа и правна страна престъплението. В мотивите на съда надлежно са обсъдени възраженията на подсъдимия, които са изложени и в искането за възобновяване на наказателното производство.

Съдът е направил необходимия коментар на изложеното в искането за преквалифициране на престъплението като такова по чл. 150 от НК и се е обосновал с мотиви убедителни при това. Възраженията, които са формулирани в съдебното заседание са коментирани и по време на съдебното следствие, както и са обсъждани в мотивите на съда. В това отношение становището на прокуратурата е, че липсват каквито и да било основания за възобновяване на наказателното производство,още по-малко за преквалифициране на извършеното деяние, за което на А. е повдигнато обвинение. По отношение искането за явна несправедливост на наложеното наказание, в негова подкрепа не са изложени конкретни аргументи, които да не са преценени.

В правото си на лична защита и последна дума осъденият А. Р. А. поддържа изцяло заявеното от неговия защитник, изразява желание да се възобнови производството по делото и да се върне същото на въззивния съд 4 или да му се намали наказанието.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост..Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК като при произнесено въззивно решение на 24.02.2023 г., подаването на искането е станало на 25.05.2023 г.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 260005 от 29.07.2021 г. постановена по НОХД № 263/2020 г. по описа на Районен съд гр. Троян, подсъдимият А. Р. А. е признат за виновен в това, че във времевия интервал от 09:00 часа до 09:30 часа на 15.12.2019 г., в с. Дълбок дол, област Ловешка, на 500 /петстотин/ метра навътре по земен /черен/ път, водещ към стопански двор на „Троямекс" ООД с. Дълбок дол, област Ловешка, в лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туран", с регистрационен номер 238 М 583, се съвкупил с лице от женски пол, пострадалата П. Г. Д. с ЕГН **********, от гр. София, като я принудил към това със сила - затиснал я с тялото си на отворената дясна задна врата на автомобила, след което я вкарал на задната му седалка и започнал да я души, стискайки я последователно с ръцете си за шията, скубал косата и и изтръгнал кичур от същата, свалил панталоните и бельото и и разтворил краката и, както и със заплашване, че ще я убие, ако продължава да се съпротивлява и ритайки с крака, увреди превозното средство, за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 54 от НК съдът го осъдил на „лишаване от свобода“ в размер на седем години, което А. трябвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.