Решение № 1644 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. П., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220101039 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от В. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Г. Г.“ № 20, чрез адвокат А. А. А. от АК П., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.“ №3, против „В. К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. 7, бул. „Д. Н.“ №28, бл. АТЦ „С. ц.“, ет.2, офис 73г, с която се иска от съда да обяви Договор за паричен заем № 6034294 от 30.04.2024 г., сключен между В. Н., в качеството му на кредитополучател и „В. К.“ АД, в качеството му на кредитодател, за недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща получени без основание суми по недействителен Договор за паричен заем № 6034294 от 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното удовлетворяване на главницата.

В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване на недействителност на клаузата на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 165,83 лева, представляваща получена без основание сума.

Предявява и осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 500 лева частичен от 3750 лева, получени при липса на основание.

Претендира разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.04.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 6034294, с размер на заемната сума от 1050 лева, срок на кредита - 9 месеца, брой вноски 9 месечни, ГПР 49,50 %, ГЛП 40,32 %, с общо дължима сума в 1 размер на 1234,17 лева.

Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от договора, ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 598,86 лева. Съгласно чл.4, ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 399,24 лева.

Сочи, че ищецът е заплатил сумата в размер на 1400 лева към датата на депозирането на исковата молба.

Твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, тъй като таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката не са посочени като включени в ГПР, поради което имало неправилно посочване на ГПР. Цитира решения на СЕС. Счита, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. На следващо място счита, че не е упоменато и кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира.

Смята, че ответникът не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът се явява недействителен.

По отношение на клаузата по чл.4, ал.2 от договора счита, че същата противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като видимо за посочените месечни периоди предвидената неустойка е в кратен размер в съотношение с дължимата лихва и обща сума. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза в Договора е нищожна. Неустойката в договора била уговорена и извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й в погасителните вноски води до оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави.

Счита, че уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл.143, ал 2, т.20 ЗЗП.

Смята, че уговорката за експресно разглеждане на кредита е дейност свързана с усвояване на кредита, което е забранено от чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което се явява нищожна клауза.

Сочи, че ако сумата на неустойката и таксата за експресно разглеждане бъде включена в ГПР, същият ще надвиши 200% за договора.

По предявения иск за неоснователното обогатяване извън договор за паричен заем №6034294 сочи, че от 03.01.2020 г. до 30.04.2024 г. ответникът е получил от ищеца 7 650 лева, от които дължи при липса на основание суми в размер на 3750 лева. Посочва, какви преводи е извършил в полза на ответника.

В уточнителна молба посочва, че преводите са правени по несъществуващи договори, 2 мислейки си, че изпълнява задължение, което на практика не съществува.

Индивидуализиращи белези на договорите не са представени на ищеца, като същият е бил уведомяван само чрез телефонен разговор за размера на задълженията му. Ищецът е бил подведен, че има стари задължения към ответника и е трябвало да изтегли нов кредит, който изцяло трябвало да погаси старите задължения, като това започнало на 09.12.2020 г. и е бил информиран на тази дата по телефона, че задължението растяло ежедневно с по 50-100 лева.

Не е бил информиран каква сума ще е новият кредит, а единствено бил информиран по колко да внася и номер на кредит, без реално да знае условията по кредита. Ищецът не е получавал средства от ответника.

Твърди, че е бил заблуден от ответника за наличието на валидно договорно основание, поради което ответникът държи тези суми при липса на основание и неоснователно се обогатява за негова сметка. Ответникът не е направил опит да възстанови тези средства преди завеждането на настоящия иск.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат А. А. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция.

С протоколно определение от 12.11.2025 г., на основание чл.214 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща получени без основание суми по недействителен Договор за паричен заем №6034294 от 30.04.2024 г., чрез неговото увеличение от 350 лева на 500 лева. С протоколно определение от 03.12.2025 г., на основание чл.232 ГПК, съдът е прекратил частично производството по настоящото дело в частта, с която ищецът е предявил осъдителен иск, с който същият претендира сумата от 500 лева, частична от 3750 лева, получени от ответника при липса на основание.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба.

Не оспорва, че на 30.04.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 6034294, с размер на заемната сума от 1050 лева, срок на кредита - 9 месеца, брой вноски 9 месечни, ГПР 49,50 %, ГЛП 40,32 %.

Посочва, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, ГПР и общия размер на всички плащания. Оспорва, че процесният договор противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Оспорва, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Посочва, че стойността на неустойката не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.

Оспорва, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, тъй като посочения в договора ГПР не отговарял на действителния.

Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер, с което 3 обстоятелството ищецът бил запознат, но в случая той избрал доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в посочения в договора размер. Поради тази причина посочения в договор размер на ГПР е действителния и не било налице заблуждаваща търговска практика.

По отношение на евентуалните искове.

Оспорва твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Смята, че размерът на таксата не следвало да се включва към ГПР, както и че не противоречала на добите нрави.

По отношение на неустойка смята, че не нарушава добрите нрави и не излиза извън присъщите й функции. Посочва, че с нейното уговаряне не се цели заобикаляна на разпоредбата на чл.19, ла.4 ЗПК. Смята, че процесната клауза не е неравноправна.

Оспорва, че процесните клаузи са неравноправни, тъй като ищецът е имал възможност да влия на тяхното съдържание.

По отношение на осъдителните искове за неоснователно обогатяване счита, че не са налице предпоставките за тяхното уважаване, тъй като съобразно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозира молба, с която моли съда да отхвърли исковите претенции.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Standart 30 № 6034294 и погасителен план към него, се установява, че на 30.04.2024 г. между ищеца като заемател и ответното дружество „В. К.“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 1050 лева, който следвало да се върне на 9 месечни вноски. Размерът на ГПР е 49,50 %, а на ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1833,03 лева. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че ищецът дължи сумата в размер на 598,86 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 203,67 лева. В чл.4 е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояването на сумата по кредита да представи едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Посочено е, че при неизпълнение, ответникът дължи неустойка в размер на 399,24 лева, като в този случай дължимата месечна вноска е в размер на 248,03 лева, а общо дължимата заемна сума е в размер на 2232,27 лева.

От приложената от ответното дружество справка за извършени плащания по кредита 4 се установява, че ищецът е платил сумата в размер на 1550 лева.

Съдът не следва да обсъжда останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като същите са относими към предявения иск, по който делото беше прекратено.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22, във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, за обявяване нищожността на договора за кредит и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД - за прогласяване на недействителност на клаузата на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 165,83 лева, представляваща получена без основание сума.

Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.