Решение № 5156 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5156 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100105787 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата М. М. Т. твърди на 20.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“, преди кръстовището с бул. „Рожен“ в лентата за обратен завой (обръщало) настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******, управляван от Г. Д. и л.а. „Опел“ с рег. № *******, управляван от ищцата.

Твърди се пътният инцидент да е по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, който не осъществил достатъчен контрол върху автомобила, не спрял своевременно, при което на обръщалото на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока към ул. „Опълченска“ реализирал ПТП с намиращия се преди него и изчакващ за включване в бул. „Мария Луиза“ л.а. „Опел“. В резултат на процесния инцидент ищцата получила травматично увреждане на междупрешленните дискове на шийния отдел и сътресение на мозъка. Била лекувана оперативно. Оплаквала се от главоболие, главозамайване, гадене, затруднено било движението на шийния апарат на пострадалата. Ищцата твърди възстановяването й да продължавало и до настоящия момент. Към датата на процесния инцидент гражданската отговорност на водача на лекия 1 автомобил „Фолксваген“ била застрахована от ответното дружество. На 14.09.2021 г. ищцата завела претенция пред застрахователя, но й било предложено обезщетение, което не кореспондирало на размера на причинените й вреди. По изложените съображения на основание чл. 432 КЗ ищцата претендира осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 26000 лв., частично от 40000 лв., ведно със законната лихва считано от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******, както и предявяването на претенция от страна на ищцата по реда на чл. 380 КЗ.

Оспорва механизма на ПТП и настъпването му по вина на водача на л.а.

„Фолксваген“, претърпените вреди, продължителността на възстановителния процес и твърдяните болки и страхове. Твърди ищцата да е допринесла за процесния инцидент, без конкретизация на фактите по твърдяното съпричиняване.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Г., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. С., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-532 на Отдел „Пътна полици“ СДВР е отразено настъпване на ПТП между л.а.

„Фолксваген“ с рег. № *******, управлявано от Г. Д. и л.а. „Опел“ с рег. № *******, управлявано от М. Т.. Посочено е, че пътния инцидент е настъпил на 20.10.2020 г., около 12:0 часа в гр. София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение към бул. „Опълченска“ (пътна лента за обратен завой преди кръстовището с бул. „Рожен“) като л.а. „Фолгсваген“ е блъснал предходно изчакващия л.а. „Опел“. В изготвено от Г. Д. сведение водачът е отразил, че не е успял да спре л.а. „Фолксваген“ и се е ударил в автомобила пред него.

В приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А., най-вероятният механизъм на ПТП е: на 20.12.2020 г. около 12:20 часа, в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ в 2 посока на движение от ул. Опълченска“ към бул. „Рожен“ се е движел л.а.

„Фолксваген“ с рег. № *******, управляван от Г. Д.. Достигайки района на обръщалото на трамваите навлязъл в пътната лента за обратен завой на МПС, в края на която за ляв завой бил спрян л.а. „Опел“ с рег. № *******, управляван от М. Т.. Л.а. „Опел“ изчаквал за подходящ момент за навлизане в платното за еднопосочно движение в посока към Централна ЖП гара.

Според инж. А. л.а. „Опел“ първоначално не е бил видим за водача на л.а. „Фолксваген“ поради малка сграда, обслужваща трамвайната спирка.

Достигайки обаче на отстояние от 24 м. от л.а. „Опел“ се е открила пряка видимост и водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал техническа възможност да спре на безопасно разстояние около 5 м. зад л.а. „Опел“. По неустановени причини водачът Г. Д. не е реагирал своевременно, успял е да завие рязко наляво, но не и да заобиколи л.а. „Опел“ и л.а. „Фолксваген“ ударил с предна дясна част задна лява част на л.а. „Опел“. Според експерта причина за инцидента са субективните действия на водача на л.а. „Фолксваген“ и липсата на своевременна реакция за предприемане на аварийно спиране. При опасна зона от 19 м. и отстояние от 24 м. водачът е имал техническа възможност да спре безопасно на 5 м. преди л.а. „Опел“. Няма данни за безпричинно спиране от страна на водача на л.а. „Опел“, което водачът на л.а. „Фолксваген“ да не е могъл да съобрази.

По делото е приета Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Г. О.. Експертът посочва, че в резултат на процесния инцидент ищцата е претърпяла ЧМТ – леко мозъчно сътресение, травма в шиен отдел на гръбнака от типа на „камшичен удар“ с вертебрален синдром и цервикална радикулопатия вдясно. Понесените травми и увреждания са довели до болки и страдания, продължили с променлив интензитет и досега.

Ищцата е била хоспитализирана в СБАЛ „Гръбначен център“ АД, където е претърпяла мини инвазивна процедура – под рентгенов контрол се въвежда работна канюла в областта на увредения шиен диск и се въвежда определена доза озон с цел намаляване на натиска от травмирания диск върху нервното коренче. Инжектират се и средства за лечение на възпалението, като болният се раздвижва още същия ден. Процедурата е популярна като „озонотерапия“.

Вещото лице отбелязва, че в резултат на процедурата болките, изпитвани от ищцата, в дясна ръка и врата са по-слаби, но постоянни. Проведена е физиотерапия и балнеосанаториално лечение, отново с частичен ефект. В 3 заключение експертът приема, че възстановителният период за ищцата не е приключил напълно, налице е хронифициране на оплакванията, постоянни болки и изтръпване на десен горен крайник, понякога световъртеж и главоболие.

В съдебно заседание експертът допълва, че 20 години преди процесния инцидент ищцата е претърпяла подобен инцидент с травма в същата област, което предполага по-изразени оплаквания. Видими са промените при ЯМР в тази област, които са предпоставка за възникване на оплаквания от подобен тип.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц.Г.Т., във фактическо съжителство с ищцата. Свидетелят сочи, че след инцидента ищцата му е позвънила, на място я видял с блуждаещ поглед, олюлявала се. Свидетелят е закарал в ІІІ-та градска болница, където й направили скенер на глава и прекарала 7-8 дни. След това я изписали.

Първите 5-6 месеца ищцата се страхувала да шофира. Оплаквала се от болки основно в главата и врата – интензивни до месец и половина. След това започнали да отшумяват, имала отделни кризи. Сега при рязко завъртане на главата е възможна поява на болка.

На 14.09.2021 г. ищцата е предявила по реда на чл. 380 КЗ пред ответника писмена застрахователна претенция. Не спори, че плащане не е извършвано.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* към 20.10.2020 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и 4 тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Установява се, че в нарушение на правилото на 20, ал. 2 ЗДвП водачът на автомобила не е намалил скоростта, съответно – преустановил движението на автомобила и е реализирал ПТП с предходно наличния автомобил „Опел“, изчакващ включване в движението на бул. „Княгиня Мария Луиза“. При съобразяване на така дадените разяснения и изводите на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза съдът приема, че л.а. „Опел“ е бил изцяло видим за водача на л.а. „Фолксваген“, последният е разполагал с време за реакция и предотвратяване на настъпването на процесния инцидент.

Не се виновност. събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за

В резултат на това противоправно поведение е настъпил пътен инцидент, в пряка причинно-следствена връзка с който ищцата е получила телесни увреждания: ЧМТ – леко мозъчно сътресение, травма в шиен отдел на гръбнака от типа на „камшичен удар“ с вертебрален синдром и цервикална радикулопатия вдясно.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.

5

Неоснователно е възражението на ответника за внезапно спиране на л.а.

„Опел“. Доказателства в посочения смисъл не се събраха. Съдът отчита и наличието на пътен знак Б1, задължаващ автомобилите в посочения пътен участък (обръщало) да пропуснат движещите се по пътя с предимство МПС, поради която причина водачът на л.а. „Опел“ е изчаквал в спряло състояние.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.

Съдът отчита, че ищцата е претърпяла лека ЧМТ в резултат на камшичния удар, травма в шиен отдел на гръбнака. Травмата е на фона на предходно налично страдание на ищцата по повод аналогично увреждане.

Въпреки проведената озонотерапия, физиотерапия и балнеолечение ищцата продължава да изпитва болки, изтръпване в горен крайник, болки във врата и раменете към гърдите. Констатира се и наличен световъртеж и главоболие.