Решение № 8 от 17.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Наказателно дело за възобновяване № 20254000600277 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК .

Образувано е по искане на осъдения П. Д. Б., подадено чрез адв.Н.

Н.,за възобновяване на НОХД№952/24г. по описа на РС-Плевен и ВНОХД№896/24г. по описа на ОС-Плевен.

Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 т.2 и т.3 от НПК- неправилно приложение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и несправедливост на наложеното наказание,които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.В искането на осъдения се релевират оплаквания за нарушение на чл.13 от НПК,тъй като съдилищата са приели за доказани факти,при липса на доказателства за умисъла и мотивите за извършване на твърдяното престъпление.Излагат се твърдения,че е налице ярко разминаване между показанията на свидетелите-син и баща П.и и обясненията на подсъдимия Б.,което не е намерило отговор в съдебните актове.Не е обсъдено 1 противоречието между казаното от пострадалите,че в деня на инцидента са звънели на тел.112 и приложения официален отговор на оператора А1.Изложени са доводи, че съдилищата не са обсъдили и анализирали заключенията на изслушаните съдебнопсихиатрични експертизи и не е даден отговор за това как установените характерови и личностни особености се отнасят към обвинението, за което е предаден на съд Б. и доколко може да се даде вяра на показанията на свидетелите П.и в конкретната ситуация.Твърди се,че във въззивното решение изобщо не е даден отговор на поддържаното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение.Изложени са оплаквания и за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, като се пренебрегнати от решаващите съдилища данните за чистото му съдебно минало,добрите характеристични данни,градивното му процесуално поведение и констатираното от вещото лице – психиатър,че е лице,което уважава и спазва закона.Посочените обстоятелства,според искането, обосновават наказание в размер на минимума предвиден в санкцията на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на АП-Велико Търново намира искането на осъдения за възобновяване за неоснователно.Счита,че при събирането и оценката на доказателствата по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения.Изразява становище,че е изяснена изцяло фактическата обстановка от съдилищата и обвинението се явява доказано,каквито са правните изводи на съда.В заключение пледира апелативният съд да остави без уважение искането за възобновяване.

Защитникът на осъдения,адв.Н. Н.,в съдебно заседание поддържа изцяло искането за възобновяване на делото с наведените в него доводи и касационни основания. Изразява становище, че съдилищата са допуснали съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на противоречията в доказателствените източници и направените възражения от защитата пред въззивния съд.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, 2 посочени в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1 т.1 т. 2 от НПК.

Неоснователно се твърди в искането, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и не са откроени и обсъдени съществени противоречия в събраните по делото доказателства.При преценката за наличието на посоченото основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт.

Такива основания, с оглед направените оплаквания, биха били допуснати при постановяване на акта на нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените,които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.

Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение.Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил осъдения – отправените конклудентни закани към свидетелите И. П. и П. П., изразяващи се в насочване на огнестрелно оръжие-ловна пушка срещу тях.Тези фактически обстоятелства са дали основание на съдилищата да направят и правния извод за съставомерно деяние по възведената правна квалификация на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.Решенията си съдилищата са взели по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства,които имат значение за правилното решаване на делото,след събиране и проверка на достатъчно доказателства,които да дават основание за извод,че обективната истина е разкрита.Осъдителните изводи са основани на показанията на двамата пострадали - свидетелите И. П. и П. П.,като съдилищата са обсъдили наличните противоречия между казаното от тях и обясненията на Б. и са дали убедителен отговор защо показанията на свидетелите са ценени като обективни и добросъвестно депозирани.Доказателствата по делото са безпристрастно анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.Въззивният съд е аргументирал достатъчно ясно защо не следва да се даде вяра на версията на Б., като се е съгласил, след самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства,с фактическите изводи на първия съд.Отчетено е,че показанията на пострадалите са логични, 3 обективни и безпротиворечиво изложени, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване-присъствието и на двамата свидетели по време на инцидента на нивата и насочването на пушката от подсъдимия срещу тях.Съдилищата са дали отговор защо кредитират тези гласни доказателства за сметка на версията на подсъдимия – защото показанията им са основани на преките и непосредствените им възприятия, излагат по идентичен начин фактическата обстановка около инкриминираните събития и макар и пострадали от престъплението,в качеството си на свидетели в наказателния процес същите носят наказателна отговорност за правдивостта на показанията си.Достоверността на показанията им е преценена и през призмата на назначените съдебнопсихиатрични експертизи, установили високо ниво на тревожност при св.И. П.,който реагирал с тревожност в повисоките й стойности, а при св.П. П. са установени диагностичните критерии за „остра стресова реакция“. Даден е отговор и по отношение на обаждането на тел.112 в деня на инцидента от пострадалите,като съдилищата са приели, че соченото обстоятелство не може да разколебае правдивостта на изнесената от тях информация, предвид и конкретните обективно установени по делото факти – че не свидетелите П.и са търсили контакт с подсъдимия на инкриминираната дата, че са извършвали трудовата си дейност в посочената местност,съобразно поетите от тях ангажименти, за разлика от Б., който според версията му,същия ден тръгнал на „индивидуален лов“ за птици и се озовал въоръжен в местността, където жънели пострадалите.

Обясненията на подсъдимия и неговата версия за инцидента не са игнорирани безкритично от съдилищата, а след анализ и съпоставка с другите събрани по делото доказателства.Версията му, че на инкриминираната дата не е вадил нож и не е насочвал ловна пушка срещу свидетелите П.и, както и че се е разминал с товарния камион управляван от св.П. П., е приета за категорично опровергана от съдилищата,след задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства.Не е пренебрегнато и заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия Б., което не е дало основание на съдилищата да направят други различни фактически констатации от възприетите.Не се открива и сочения в искането порок в доказателствената дейност на съдилищата, че не са установили мотивите и подбудите за извършване на деянието.В мотивите към присъдата и във въззивния съдебен акт,с който са споделени фактическите изводи на първата инстанция, съдилищата са установили наличие на конфликт между подсъдимия и пострадалите свидетели по повод поискано от тях авансово плащане на сумата от 2000лева, за да ожънат посевите на подсъдимия,с което той не се е съгласил.Даден е изчерпателен отговор и относно субективната съставомерност на престъпленията, за които подсъдимият е осъден, като съдилищата са изложили мотиви, защо приемат наличието на пряк умисъл в действията му.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав не намира, да е 4 допуснато съществено процесуално нарушение при събирането, анализа и оценката на събраните по делото доказателства,довели и до нарушение на материалния закон.

В съдебния си акт въззивният съд е отговорил на всички възражения на защитата, като се е съгласил с фактическите и правни изводи на първата инстанция,отхвърлил е оплакването за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства от първия съд,след самостоятелен прочит на същите, дал е убедителен отговор и на доводите на защитата относно подадения сигнал от пострадалите в полицията два дни след инцидента,като е приел версията на подсъдимия за тенденциозно поведение спрямо него, за изолирана и лишена от доказателствена опора.Събраната и надлежно проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи от съдилищата по отношение на фактите включени в предмета на доказване.

Поради изложеното,настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото,каквото искане се прави.

Лишено от основание е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание по смисъла на чл.348 ал.1 т.3 от НПК.Заявените в искането доводи - чистото съдебно минало на подсъдимия,добрите характеристични данни и градивното му процесуално поведение не са били подценени от съдилищата.Наказанието на Б.,за всяко едно от извършените от него две престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК поотделно, е определено при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства,в размер от осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.Като се има предвид, че заканата за убийство е реализирана с насочване на огнестрелно оръжие на безлюдно място и по отношение на две лица,определеното наказание лишаване от свобода не се явява явно несправедливо – в смисъл завишено.Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени от решаващите съдилища и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме изцяло като неоснователна.

По изложените съображения Великотърновският апелативен съд приема, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения П. Б., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД№952/24г. по описа на Районен съд-Плевен и ВНОХД№896/24г. по описа на Окръжен съд-Плевен.