Решение № 16969 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16969 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110112643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ф“ ЕООД срещу „Ф“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата о т 3 639,54 евро /след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер с протоколно определение от 12.05.2026 г./, представляваща дължимо възнаграждение за м.10.2023 г. и м.11.2023 г. по Договор за агентство от 01.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за агентство от 01.02.2022 г., по силата на който ищецът поел задължение да осъществява дейност по търговско представителство на ответника, като дейността била осъществявана от агента основно извън пределите на Република България, най-вече на немския пазар. По силата на чл. 8 от договора ответникът се задължил да заплаща на ищеца месечно агентско възнаграждение в размер на 1 500 евро, както и комисиона в размер на 3% от оборота, реализиран от страна на ответника с осигурените от ищцовото дружество клиенти, като двете възнаграждения се дължат и начисляват кумулативно. Твърди, че за периода на действие на договора ищецът осигурил на ответника следните клиенти на немския пазар: Pruna Trading Ltd; Magnivium; Vegan box;

Liquiddirector; About food; Univerpacktglucklich; Yilmaz-Kulinarium; Pg Group, както и се грижил за договорите на клиенти, които вече били в предходен контакт с ответника – D. M., Dennre, Grand Cru. Ищецът осигурявал посредничество при всички тези клиенти на ответника. Поддържа, че агентският договор бил прекратен едностранно от ответника с имейл от 03.11.2023 г., считано от 01.12.2023 г. Излага, че по време на действието на 1 агентския договор ответникът не бил заплатил на ищеца следните суми: 1 500 евро - агентско възнаграждение за м. октомври 2023 г.; 1 500 евро - агентско възнаграждение за м. ноември 2023 г.; 815,66 евро - комисионно възнаграждение за реализиран оборот по издадени към клиенти фактури. За цялата дължима сума от общо 3 815,66 евро ищецът издал Фактура № *** г., която била изпратена на ответника по електронна поща. Заплащане не било извършено до момента, с което ищецът обосновава интереса си от предявяване на настоящата искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не дължи възнаграждение, тъй като ищецът е в неизпълнение на сключеното между страните споразумение за агентство. Поддържа, че за периода на неговото действие ищецът бил осигурил на ответника контакт с едва осем клиента от Германия, или около един клиент на цели три месеца. Твърди, че агентът не осигурил на принципала дългосрочни клиенти, а единствено еднократни поръчки от дребни търговци, които не донесли сериозни приходи на ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е на загуба от отношенията си с ищеца, като ищецът не изпълнил и следните конкретни задължения по договора: да наблюдава пазара и да информира принципала си при определени търговски развития; да представя пазарен анализ, който да помогне на ответника да управлява портфолиото си от продукти, така че да е по-приемливо за немския пазар на био продукти; да изследва платежоспособност на клиентите и да им извършва кредитна проверка при първоначален контакт с ответника; неизпълнение на задължение на агента да докладва на ответника редовно, но не по-рядко от веднъж месечно, за осъществявани от него контакти с нови и потенциални клиенти на ответника.

Поддържа, че е налице пълно неизпълнение на агентския договор от ищеца, поради което не му се дължи претендираното възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска. Релевира евентуално възражение за прихващане на вз***нето за възнаграждение със свое вз***не в размер на 54 188,10 евро, представляващо обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неизпълнение на договорното задължение на ищеца да извърши кредитна проверка за кредитоспособността на немското дружество „aboutfood GmbH“.

Твърди, че след сключване на договор с „aboutfood GmbH“ от страна на последното било налице пълно неизпълнение на задължения за заплащане на продажна цена на доставени от ответника продукти на обща стойност от 54 188,10 евро, включваща главница, лихви и разноски /16 412,50 евро по фактура от 13.07.2023 г., 29 037,50 евро по фактура от 15.08.2023 г., 8 738,10 евро по фактура от 15.08.2023 г./. Излага, че по отношение на „aboutfood GmbH“ било открито производство по несъстоятелност. Поддържа, че претърпените от ответника вреди са в причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорното задължение на ищеца за проверка на кредитоспособността на немското дружество при предлагането му като клиент на ответника. Претендира разноски.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение по договор за агентство с твърдяното в исковата молба съдържание; качеството си на изправна страна по договора /предоставяне на услугите в обем, качество и количество, съответстващи на уговореното в договора/; изискуемост на вз***нето за възнаграждение.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца.

С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба, съдът намира за безспорно по делото, че между ищеца в качеството на агент и ответника в качеството на принципал е налице валидно облигационно правоотношение по споразумение за агентство от 01.02.2022 г. С това споразумение на ищеца е възложено, считано от 01.02.2023 г., да поеме агентството на ответника на всички пазари, независимо от ограниченията на територията, като договаря договори за покупко-продажба за ответника по отношение на всички продавани от него продукти, вкл. бъдещи продукти и всички други услуги, продавани от ответника. Агентът не е упълномощен да представлява принципала по договор или да събира плащания на клиенти за принципала и може да извършва самостоятелни търговски сделки само с предварително съгласие на принципала. Сред основните задължения на агента е да наблюдава пазара, да прави запитвания относно възможности за продажба и да популяризира продуктите на принципала, както и да развива нови бизнес контакти. Страните са уговорили още, че агентът е длъжен да наблюдава търговските и правните отношения на клиентите и незабавно да информира принципала за всякакви промени в правоотношенията или управляването на клиентите, както и за всякакви съмнения по отношение на кредитоспособността им, респ. да съдейства на принципала във всяко разследване относно тяхната платежоспособност, да докладва редовно на принципала, най-малко веднъж месечно, относно контактите с клиентите, усилията по отношение на агентството, пазарните условия и друга информация от значение за принципала. Договорът е сключен със срок до 01.02.2024 г., но страните са уговорили неговото автоматично продължаване с 1 година, в случай че не бъде прекратен от някоя от страните по него поне 1 месец преди посочената дата. В случая не е спорно между страните, че процесният договор е прекратен на 01.12.2023 г.

От съдържанието на сключения договор за агентство се налага извод, че отношенията между страните по делото са предмет на договор за търговско 3 представителство. Договорите с търговски представител имат голямо практическо значение, особено когато става въпрос за навлизане на нов пазар или разширяване на пазари. Правната уредба на търговския представител е изрично регламентирана в чл. 32 и сл. ТЗ. Относими към уредбата на правоотношенията между принципала и търговския представител са и разпоредбите на Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18.12.1986 г. относно координирането на правото на държавите-членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, с която е въведена закрила на търговския представител като икономически по-слабата страна в правоотношението между него и принципала търговец и създаване на разумен баланс между интересите на страните. В чл. 1, пар. 1 от директивата, както и в практиката на СЕС, е прието, че търговският представител е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано принципал, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал, като не е необходимо това лице да има правомощие да променя цените на стоките /така Решение на СЕС по дело С-828/18 – Trendsettese/ и няма пречка да извършва и друга дейност за принципала /така Решение на СЕС по дело С452/17 – Zako/. В същия смисъл търговският представител е дефиниран и в чл.

32, ал. 1 ТЗ като лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като същият може да е овластен да извършва сделки от името на търговеца (пряко представителство) или от свое име и за негова сметка (косвено представителство). Липсата на такова овластяване не изключва отношенията между страните да са основани на представителство. На база посочените разпоредби е ясно, че търговският представител е самостоятелен търговец – по занятие осъществява представителство, визирано като абсолютна търговска сделка в чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ, като дейността му се изразява в сътрудничество при извършване търговската дейност на принципала. Характерна особеност на фигурата на търговския представител е, че той развива и допринася за развитието на търговската дейност на принципала. Популяризира стоки/услуги на търговеца, налага неговото лого, бранд. Увеличава клиентелата му.

В случая ответното дружество оспорва надлежното изпълнение от ищеца на поетото с договора за агентство задължение по осигуряване на нови бизнес клиенти на принципала, както и на задълженията му, свеждащи се най-общо до това да изследва платежоспособността на клиентите и да информира принципала за всякакви съмнения по отношение тяхната кредитоспособност.

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че за периода от сключването на споразумението за агентство /01.02.2022 г./ до изтичането на 12 месеца от неговото прекратяване /01.12.2024 г./ ответното дружество е издало 9 бр. фактури на обща стойност от 22 366,79 евро, както следва: Фактура № 2811/14.06.2023 г. на стойност от 8 878,89 евро и Фактура № 3330/22.03.2024 г.

4 на стойност от 9 496 евро с получател „Pruna Trading Ltd“; Фактура № 2643/28.02.2023 г. на стойност от 257,04 евро, Фактура № 2668/20.03.2023 г. на стойност от 302,40 евро, Фактура № 3056/15.11.2023 г. на стойност от 187,20 евро, Фактура № 3711/07.11.2024 г. на стойност от 286,20 евро и Фактура № 3715/08.11.2024 г. на стойност от 15,90 евро с получател „Magnivium“;

Фактура № 2752/03.05.2023 г. на стойност от 193,20 евро с получател „Unverpackt Glucklick“; Фактура № 2931/13.09.2023 г. на стойност от 2 750 евро с получател „Vegan Boxgmbh“. Според експертизата стойността на всяка една от гореизброените фактури е заплатена в полза на ответното дружество.

От заключението следва, че за периода от м.02.2023 г. до м.09.2023 г. вкл. ответното дружество е заплащало на ищеца дължимото се по договора месечно възнаграждение в размер на 1 500 евро. Експертизата констатира, че ответното дружество е в търговски взаимоотношения с дружеството „Magnivium“, считано от 07.08.2019 г.