Решение № 896 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Варна, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501789 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 17316/04.08.2025г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718, подадена от Община Варна, по изпълнително дело № 20257180400395 по описа на ЧСИ Станимира КостоваДанова срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, обективиран в уведомление от 3 1.07.2025г.

В жалбата се навеждат доводи, че няма информация дали ЧСИ Костова-Данова е изпълнила задължението си по чл.458 ГПК. Посочва се, че с молба от 30.07.2025г. жалбоподателят е поискал от ЧСИ Станимира КостоваДанова спиране на изп.дела № 20257180400393, № 20257180400394 и № 20257180400395 с оглед подадена молба за отмяна на изпълнителното основание. Твърди се, че Общината ще предяви искови претенции по чл. 45 и чл. 55 ЗЗД срещу „Тодор Билд 2006“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД, поради което и с цел обезпечаване на бъдещ иск, е обосновано спирането на горепосочените изпълнителни производства. Предвид подадената молба за отмяна на Решение № 6524/17.06.2025г. по адм. дело № 4696/2024г. по описа на Върховния административен съд, се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 432, ал.1, т.4 вр. чл. 282, ал.2 ГПК и се иска отмяна на отказа на ЧСИ да спре изпълнителното производство.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от „Тодор Билд 2006“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД, в който се заявява становище за недопустимост на депозираната жалба. Твърди се, че жалбоподателят не е посочил нито едно законово основание, което да обуславя спиране на 1 изпълнителното производство.

ЧСИ Станимира Костова-Данова в изложени мотиви по обжалваното действие счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - длъжник по изпълнението, отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Тодор Билд 2006“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД от 10.07.2025г. с приложен към нея изпълнителен лист № 3853/02.07.2025г., издаден по адм.дело № 4696/2024г. по описа на ВАС, с който длъжникът Община Варна е осъден да им заплати сумата от 60 000 лева, представляваща разноски по делото.

С молба от 30.07.2025г. Община Варна е сезирал а ЧСИ Станимира Костова-Данова с искане за спиране на принудителното изпълнение по изп.дела № 20257180400393, № 20257180400394 и № 20257180400395 поради това, че е подадена молба за отмяна на влязлото в законна сила решение № 6524/17.06.2025г. по адм. дело № 4696/2024г. по описа на Върховния административен съд на основание чл.239, т.1 от АПК.

С обжалвания акт на съдебния изпълнител е постановен отказ за спиране на принудителното изпълнение поради липса на правно основание за това по чл.432 от ГПК, който отказ е получен от длъжника на 31.07.2025г.

Съдът намира жалбата на длъжника за неоснователна. Основанията за спиране на изпълнителното производство са посочени изчерпателно в чл.432 от ГПК, сред които е и хипотезата, на която се позовава жалбоподателя – т.4, при която изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 282, ал. 2 ГПК, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд. Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК не е приложима в случая, тъй като същата урежда реда и предпоставките за спиране от съда при подадена касационна жалба срещу въззивно осъдително решение, при условията на предварително внасяне на гаранция. При наличието на това основание за спиране определението на съда има конститутивен характер и то следва да се депозира пред съдебния изпълнител, пред който е висящ изпълнителния процес, който следва да го изпълни. Доказателства за допускане на спиране от съда в тази хипотеза не са налице.

Не е налице и втората хипотеза, посочена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК - когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от ВКС, изпълнението му се спира.

На следващо място, съгласно чл.309, ал.1 от ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2 - 6 от ГПК. Както бе посочено по-горе, данни за допускане на спиране на 2 изпълнението не са налице. Ето защо и при липса на друго основание за спиране по чл.432 от ГПК, правилно ЧСИ е отказала да спре изпълнителното производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20257180400395 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, което обуславя извод за неоснователност на жалбата.

Така мотивиран, Варненски окръжен съд:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 17316/04.08.2025г. по регистъра на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718, подадена от Община Варна, по изпълнително дело № 20257180400395 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, обективиран в уведомление от 31.07.2025г.

ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3