Решение № 53 от 02.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110201020 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК 000124051, седалище и адрес на управление гр.

Велико Търново, ул. Никола Пиколо № 6, представляван от д-р *** – директор, против Наказателно постановление № 45-00-397 от 30.03.2021 г., издадено от Министъра на културата, с което за извършено нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. чл.

84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 от с.з. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000 лв. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя писмена защита и също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано със съставяне на АУАН № 14 от 05.10.2020 г. от ***., заемащ длъжността главен инспектор в Регионален 1 инспекторат Югозападен район за планиране с център – гр. София при ГДИОКН в Министерство на културата, в присъствието на свидетелите ***, свидетел при съставяне и връчване на акта и ***., свидетел при съставяне и връчване на акта.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на лицето ***, за което по делото липсват писмени доказателства да е надлежно упълномощено за такова действие. Същият го е подписал с отбелязване, че ще бъде обжалван.

В законоустановения срок са подадени възражения против съставения акт. В тях се оспорва правомощието на актосъставителя по извършената проверка и приложимостта на посочените законови разпоредби към казуса.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 45-00-397 от 30.03.2021 г. на Министъра на културата, с което за извършено нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закон за културното наследство на основание чл. 200, ал. 1 от Закон за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 18 000 лв.

В обжалваното наказателно постановление е прието за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 13.07.2020 г. на място и по документи е установено от фактическа страна, че в периода 10.04.2020 г. - 08.06.2020 г. на територията на църква „Св.

Архангели Михаил и Гавраил“, кв. 143, парцел V, пл. № 132, с. Арбанаси, общ. Велико Търново, са извършени дейности по изграждане на санитарни възли, демонтаж на съществуваща покривна конструкция и изкопни дейности за полагането на тръби и пречиствателна станция в границите на недвижима културна ценност с категория „Национално значение“ и в границите на групова културна ценност с категория „Национално значение“ без съгласуване и одобряване на инвестиционен проект с Министъра на културата.

При така установената фактическа обстановка наказващият орган е приел, че е налице нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

От формална страна: Съдът приема, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени в законоустановените срокове, а наказателното постановление от активно легитимирано лице, като в тази връзка не се констатират нарушения.

Съдът обаче напълно споделя доводите на предходния съдебен състав, разгледал делото преди връщането му от АСВТ, че са налице съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила, допуснати още на фазата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

2

Актосъставителят е съставил АУАН без да има правомощие за това. Съгласно чл. 16, ал. 6, пр. 1 от ЗКН структурата, функциите и числеността в Централното управление и регионалните инспекторати се определят с устройствения правилник на Министерство на културата. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерство на културата правомощията на инспекторите в териториалните звена се осъществяват в съответния регион за планиране, а по разпореждане на главния директор – и в други региони.

Видно от събраните по делото матариали и доказателства е, че актът е съставен от арх. ***., който към момента на започване на проверката е бил на длъжност „регионален инспектор“ в Югозападен район за планиране с център София, като мястото на проверката излиза извън неговата териториална компетентност, съгласно цитираните по – горе норми.

По делото липсва представена изрична заповед, с която на актосъставителя да му е възложено извършване на конкретната проверка или пък да му е възложено да извършва дейност в други региони.

По делото е представена командировъчна заповед № РД 15-270 от дата 09.07.2020 г., която обаче е бланкова, и не съдържа подпис и волеизявление от главния директор на ГД ИОКН, нито от зам. министъра към Министерство на културата, които са вписани там.

Освен тези формални пороци, същата е за командировка до гр. Велико Търново, а не до с.

Арбанаси, а поставената задача е за „Съвместна проверка с Инспектората по чл. 46 от ЗА и проверка в РИМ – В.Търново по устен сигнал“, т.е. напълно различна от извършената от актосъставителя.

В тази връзка, дори да бъде възприета тезата на въззиваемата страна, че извършване на проверка в друг район е допустимо вследствие на устно разпореждане, в рамките на настоящото производство не се представиха каквито да било доказателства за наличието на такова, имащо за предмет проверявания обект.

Издаването на АУАН от лице, нямащо материална компетентност за това, води до извода, че същият е негоден да породи правни последици, защото е издаден от лице без компетенции за това.

По делото са събрани доказателства, че след датата на проверката със Заповед от 13.08.2020 г., актосъставителят е бил преназначен считано от 07.08.2020 г. от длъжност „регионален инспектор“ на длъжност „главен инспектор“ и като такъв е подписал съставения АУАН. Това обстоятелство обаче не може да санира вече извършеното нарушение, тъй като към момента на извършване на проверката той не е бил оправомощен за това.

За резултатите от проверката, извършена на 13.07.2020 г. е бил съставен Констативен протокол от 13.07.2020 г., който обаче е бил входиран на дата 25.08.2020 г. с № 45-00-397.

Отделен стои въпросът, че видно от текста на констативния протокол, той е бил съставен еднолично от актосъставителя, а не съвместно с Инспектората по чл. 46 от ЗА, като не е посочено при проверката да е имало присъстващи или уведомени лица, нито пък с 3 констатациите да са бил запознати проверяваните лица или което и да е друго заинтересовано лице. Нещо повече, видно от описаните по-горе дати, е че за съставения протокол не е било известно нищо до 25.08.2020 г. Дори в обжалваното наказателно постановление се твърди, че констативния протокол е от дата 25.08.2020 г., което не отговаря на документалната действителност. За съда датата на входиране на протокола в деловодството на министерството на културата не е равнозначно на датата на съставянето му, която е вписана в самия него от съставителя му. Обстоятелството, че документът е входиран след датата на която актосъставителя е бил преназначен на нова длъжност – 07.08.2020 г., осигуряваща му териториална компетентност не е от значение за делото.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и още едно съществено процесуално нарушение, касаещо надлежното предявяване и връчване на АУАН на нарушителя. Същият е предявен и връчен на лице, за което не са представени надлежни писмени доказателства, че е било упълномощено да действа от името и за сметка на РИМ. В административнонаказателната преписка и в съдебното производство не са представени доказателства, освен твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта, последният да е упълномощен от Директора на РИМ да получава АУАН от името на ЮЛ. Това обосновава извода, че съставеният АУАН не е надлежно предявен на нарушителя или на редовно упълномощено от него лице, по реда на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Тези правила са задължителни за изпълнение, тъй като гарантират правото на участие на санкционираното лице в образуваното административнонаказателно производство и неспазването им е съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила.

Неизпълнението на изискването за предявяване на акта води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.

Отделно от това, съдът споделя напълно и доводите на предходния съдебен състав, че както в АУАН, така и в обжалваното НП са допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН по отношение на НП.

Това е така, защото и в двата акта законовите разпоредби, които се твърдят за нарушени, са посочени неконкретизирано и недостатъчно ясно. Посочено е, че са налице нарушения по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закон за културното наследство, в които са описани множество хипотези при които се изисква Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство да се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Отделно в чл. 84, ал. 1 и ал. 2 са предвидени различни процедури и изисквания. Така по ал. 1 съгласуването става с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят: 1. за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН; 2. за недвижими културни ценности с категории 4

"местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони– в съответното звено по чл. 17, ал. 3, докато по алинея 2 съгласуването на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за: 1. единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони след писмено становище на НИНКН; 2. единични и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено по чл.

17, ал. 3 от ЗКН. Видно е че административното обвинение е посочило не конкретна норма, а множество норми с различни хипотези, при което за жалбоподателя е останало неясно какво точно нарушение се твърди да е извършил от правна страна. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил лишен от възможността правилно да организира защитата си, предвид неяснотата внесена при посочване на нарушената правна норма.

Тези нарушения са съществени и неотстраними в съдебната фаза и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното, същото следва да бъде отменено изцяло, без да се обсъжда казуса по същество.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.