Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 438 от 29.09.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 311/2023
Вид
Определение № 438
Подписан
29.09.2023
В сила
29.09.2023
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Силистра, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20233400500311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 1825 от 02.08.2023 г., постановено по ч.гр.д . № 1017/2023 г. по описа на РС-Силистра. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил в цялост искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М. А. Е., ЕГН **********, , за следните суми - 1000 /хиляда/ лева - главница, 171.23 /сто седемдесет и един лева и двадесет и три ст./ лева - възнаградителна лихва за периода 04.01.2022г. - 04.11.2022г., 438.38 /четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и осем ст. / лева - „договорна компенсаторна неустойка“ за периода 04.01.2022г. - 04.11.2022г., 127.20 / сто двадесет и седем лева и двадесет ст./ лева - законна лихва за забава за периода 01.06.2022г. 01.06.2023г., 250 /двеста и петдесет/ лева - неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2023г., законната лихва от датата на подаване на заявлението да изплащане на задължението, разноски - 39.74 (тридесет и девет лева и седемдесет и четири ст.) лева държавна такса и 260.00 (двеста и шестдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

С частната жалба се навеждат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и мотивите, с които е отхвърлено заявлението. Иска се същото да бъде отменено. Претендирани са разноски.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

1

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд е образувано със заявление от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев срещу длъжника М. А. Е., ЕГН **********, за сумата от 1000 /хиляда/ лева - главница, 171.23 /сто седемдесет и един лева и двадесет и три ст./ лева - възнаградителна лихва за периода 04.01.2022г. 04.11.2022г., 438.38 /четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и осем ст. / лева „договорна компенсаторна неустойка“ за периода 04.01.2022г. - 04.11.2022г., 127.20 / сто двадесет и седем лева и двадесет ст./ лева - законна лихва за забава за периода 01.06.2022г. 01.06.2023г., 250 /двеста и петдесет/ лева - неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2023г., законната лихва от датата на подаване на заявлението да изплащане на задължението.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 1017/2023 г. по описа на РССилистра, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите.

На 04.01.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 5008716. Видно от приложения към заявлението договор уговорената заемна сума е в размер на 1 000 лв., а възнаградителната лихва - 40, 05%.

Освен посочените суми със заявлението са претендирани и такива за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора в размер на 1112.01 лв. и неустойка за забава в размер на 25 % от главницата съгласно Тарифа на таксите за допълнителни услуги, възлизаща на 250 лв.

Настоящият състав намира, че така уговорената договорна неустойка за непредоставяне на обезпечение се явява нищожна по следните съображения. Кредиторът 2 разполага с редица правомощия да изисква и събира информация, след анализа на която да прецени дали да предостави исканата в заем сума. Предвидените в договора обезпечения и краткият тридневен срок за представянето им предпоставят една изначална невъзможност за изпълнение на това задължение. Не са посочени възможните вреди за кредитора от непредоставянето на обезпечение. Видно от приложения погасителен план, неустойката се начислява още от първата вноска за всеки лихвен период и се кумулира към седмичните погасителни вноски. От друга страна, не е посочено как се формира уговорената неустойка, поради което самият длъжник не може да предвиди размера на своята отговорност. Видно от приложения погасителен план, същата възлиза в размер близък до този на самата главница.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че така претендираната неустойка е в прекомерно завишен размер и излиза извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Клаузата предвижда сериозни последици за потребителя, в неоправдано завишен размер спрямо интереса на кредитора, който е и икономически по-силната страна.

Всичко това води до единствения извод за недобросъвестност и неравнопоставеност в уговарянето на неустойката. Същата е предвидена не като типична последица на договорно неизпълнение, което води до прекратяване на договора, а при продължаване на изпълнението при значително по-висока от уговорената цена, с оглед на което се явява по-скоро допълнително, скрито възнаграждение за кредитора, целящо да заобиколи императивно предвидения максимален размер на заемателните лихви.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че процесната неустоечна клауза е уговорена в нарушение на закона, тъй като същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

Въззивният съдебен състав приема, че действително нищожността на неустоечните клаузи не води до недействителност на целия договор, въпреки това обаче заповедният съд правилно е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Последното съдържа твърдение от страна на заявителя, че е постъпило плащане в размер на 777.5 лв., но не посочва в каква последователност и по какъв начин е погасена част от задължението при постъпване на такова плащане. Предвид наличието на неравноправна клауза, следва да бъде направена промяна в погасителния план и преизчисление на задължението. С оглед непосочването на механизъм за погасяване на вземане, не може да се направи преценка дали длъжникът действително е изпаднал в забава и какъв е точният размер на дължимите суми, респ. дали те съответстват на заявеното от кредитора.

3

При тези данни няма как да се направи преизчисление с изключване на плащането по неравноправните клаузи. При това заявителят не губи правото си да защити претендираните от него права, предявявайки съответния иск по негова преценка.

Предвид изхода на производството, претендираните от кредитора разноски следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1825 от 02.08.2023 г., постановено по ч.гр.д . № 1017/2023 г. по описа на РС-Силистра, с което заповедният съд е отхвърлил в цялост искането на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 , за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М. А. Е., ЕГН **********, за следните суми - 1000 /хиляда/ лева - главница, 171.23 /сто седемдесет и един лева и двадесет и три ст./ лева - възнаградителна лихва за периода 04.01.2022г. - 04.11.2022г., 438.38 /четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и осем ст. / лева - „договорна компенсаторна неустойка“ за периода 04.01.2022г. - 04.11.2022г., 127.20 / сто двадесет и седем лева и двадесет ст./ лева - законна лихва за забава за периода 01.06.2022г. - 01.06.2023г., 250 /двеста и петдесет/ лева - неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2023г., законната лихва от датата на подаване на заявлението да изплащане на задължението, разноски - 39.74 (тридесет и девет лева и седемдесет и четири ст.) лева - държавна такса и 260.00 (двеста и шестдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4