Решение № 513 от 27.10.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело № 20221800100681 по описа за 2022 година

Б. Р. Х. е предявил срещу В. К. В. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., претърпени в резултат на транспортно престъпление, извършено на 07.10.2017 г. на второкласен път № 62, км 59+500 (Дупница – Самоков), за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда.

Претендира и законната лихва от предявяването на иска.

С исковата молба ищецът е предявил и иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 80 лв., по който производството е било прекратено, тъй като претенцията не е била предявена пред застрахователя на гражданската отговорност на ответника.

В исковата молба се твърди, че на 07.10.2017 г. на пътя Дупница – Самоков е настъпило ПТП между два леки автомобила, управлявани от ответника и от неучастващия в производството В. П. Г.; че ищецът е бил пътник на задната седалка в автомобила, управляван от В. Г.; че при настъпване на катастрофата ищецът като пътник е ползвал обезопасителен колан; че вината за ПТП е била изцяло за ответника, който е бил осъден с влязла в сила присъда (одобрено споразумение) за извършено престъпление по транспорта; че при процесното ПТП ищецът е претърпял три телесни увреждания, които според твърденията в исковата молба представляват по своя медикобиологичен характер средни телесни повреди. Сочи подробно и хронологично медицинските интервенции, на които е бил подложен с цел лечение и възстановяване. Сочи в какво се изразяват физическите болки и 1 страдания, неудобствата и ограниченията в ежедневието, както и претърпените душевни страдания. Обосновава, че е налице причинна връзка между ПТП и претърпените телесни и емоционални увреждания. Оценява неимуществените вреди на 26 000 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по размер.

Твърди, че търсената сума е прекомерно завишена. Твърди, че вината за ПТП не е била само негова, поради което претърпените болки и страдания следва да се овъзмездят с по-малка сума. Възражението за съпричиняване обаче е било изключено от предмета на делото при приемането на доклада в първото съдебно заседание, тъй като въпреки дадените указания ответникът не е посочил в какво се изразява съпричиняването.

Съдът е конституирал Г. ф. като трето лице – помагач на страната на ответника. Третото лице оспорва допустимостта на привличането си, както и основателността на иска.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

С влязла в сила присъда – определение от 12.02.2019 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 545 / 2018 г. на Самоковския районен съд, ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1 б. „б“ вр. чл.

342, ал. 1 НК – за това, че на 07.10.2017 г. на пътя Дупница – Самоков при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП) и по непредпазливост е причинил на Б. Р. Х. две средни телесни повреди:

- контузия на белите дробове, която е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, и - счупване на телата на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, което е довело до трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни.

Ответникът е бил признат за виновен и за нанасяне в резултат на същото деяние на телесни повреди на още две лица, които не участват в настоящото производство.

За извършеното престъпление на ответника му е било му е наложено наказание.

Влезлите в сила присъди на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл.300 ГПК). Следователно по настоящото дело съдът следва да се произнесе относно претърпените от ищеца вреди, които са резултат от противоправното деяние, извършено виновно от ответника, и за справедливия размер на дължимото обезщетение.

В деня на катастрофата, 07.10.2017 г., ищецът е бил приет за лечение в болнично заведение в гр. Дупница в увредено общо състояние, но ориентиран за време и място. При направените изследвания и извършен преглед от 2 ортопед били установени фрактура на костни тела Th 11, Th 12 и контузия на двата бели дроба. Фрактури на ребрата не били установени. При извършен преглед от невролог ищецът бил диагностициран с комоцио церебри (мозъчно сътресение). След проведено лечение с медикаменти ищецът е бил изписан на 11.10.2017 г. с подобрение. Преди изписването невролог дал заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. На ищеца му били дадени препоръки за ХДР (хранително-двигателен режим) и терапия с медикаменти (аналгин и бромхексин).

На 19.10.2017 г. на ищеца му била направена рентгенография на лумбални прешлени, която установила уплътняване на костната структура в средната трета на прешлен Tх 12. При проведена компютърна томография от 16.11.2017 г. с обект на изследване торакални прешлени, не били установени патологични промени в междупрешленните дискове. Не били установени също така травматични или други структурни изменения в телата на прешлените.

Свидетелят К. С. е приятел на ищеца и знае за катастрофата от м. октомври 2017 г. Помни, че ищецът имал едно-две счупени ребра и счупени прешлени. След изписването от болницата ищецът се прибрал вкъщи.

Свидетелят го срещнал седмица по-късно. Ищецът накуцвал, но нямал гипсирани крайници. Имал болки в ребрата и в кръста. Болките в кръста продължавали и към настоящия момент особено при физическа работа. След катастрофата ищецът бил потиснат, като това негово състояние продължило един-два месеца. През същия този период от един-два месеца ищецът се страхувал да се качва в кола. След това обаче страхът бил преодолян.

Според приетата по делото съдебномедицинска експертиза, при пътнотранспортното произшествие ищецът е получил контузия на гръдния кош, контузия на двата бели дроба, счупване на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, мозъчно сътресение. Контузията на гръдния кош с контузия на белите дробове е реализирала медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Мозъчното сътресение без пълна загуба на съзнание представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Оздравителният период от счупването на гръдните прешлени бил около 1,5-2 месеца, а общият оздравителен период – около два месеца за всички получени травматични увреждания. Вещото лице дава заключение, че е налице причинно-следствена връзка между получените наранявания и настъпилото пътнотранспортно произшествие. В бъдеще не се очаква ищецът да има здравословни проблеми вследствие на получените травми. Възможно е при влошаване на времето да изпитва болки в областта на гръбначния стълб, в областта на счупените прешлени.

Несъмнено в резултат на катастрофата ищецът е преживял стрес и е изпитвал болки и страдания по време на възстановителния период.

3

При така установените факти – получени две средни и едно леко телесно увреждане; пребиваване в лечебно заведение за четири дни; спазване на препоръки и терапия след изписването от болницата; изпитани физически болки и страдания през периода на възстановяване; общ оздравителен период около два месеца за травматичните увреждания; потиснатост и страх от пътуване с автомобил за не повече от два месеца – съдът намира, че справедливото обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв. Тук съдът на основание чл. 52 ЗЗД съобразява и икономическите условия и стандарта на живота към м. октомври 2017 г., когато минималната работна заплата е била 460 лв., а общият годишен разход за едно лице – 5217 лв. по данни на НСИ.

По делото не се установи твърдението на ищеца за претърпяно сътресение на мозъка със загуба на съзнание. Самият ищец при снемането на анамнезата при постъпването си в болничното заведение е заявил, че има спомен за случилото се. Въз основа на обективните данни по делото вещото лице по неоспорената съдебномедицинска експертиза приема, че мозъчното сътресение е било без пълна загуба на съзнание, в резултат на което увреждането е било квалифицирано като временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда).

Не се установява в резултат на мозъчното сътресение ищецът в продължение на три до пет седмици да е имал силно главоболие, гадене, повръщане, сънливост и проблем с равновесието. Тези симптоми са били налице при приемането му в болничното заведение, но след четири дни той е бил изписан в добро общо състояние и с дадено от невролог заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение.

Свидетелят С. не съобщава ищецът да му се е оплакал за някой от изброените симптоми при срещата им около седмица след изписването от болница.

Липсват каквито и да било доказателства за личностни и тежки емоционални проблеми. Като емоция ищецът е изпитвал страх да пътува с моторни превозни средства, който страх обаче е бил преодолян в кратък срок.

Не се установява ищецът да не е бил в състояние да се обслужва сам по време на възстановителния период, продължил не повече от два месеца.

Липсват доказателства ищецът да е бил обслужван от своите близки дори в първите дни след изписването му от болница. Тук следва да се отчете, че съгласно представената епикриза от 11.10.2017 г. на ищеца са били дадени препоръки за хранително-двигателен, но не и за постелъчен режим след изписването от болница.

Не се установява търпените от ищеца болки в кръста при натоварване, за които се съдържат данни единствено в показанията на свидетеля С., да се намират в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Твърдения за такива болки не се сдържат в исковата молба, а и вещото лице дава заключение, че оздравителният период е приключил за около два месеца, като не се очаква в бъдеще ищецът да има здравословни проблеми вследствие на 4 получените травми.

Свидетелят С. говори за „едно-две счупени ребра“. Такава травма обаче не се твърди и не се установява. Съдът отдава това неточно твърдение на отдалечеността на процесното събитие във времето (свидетелят е дал своите показания пет години и десет месеца след катастрофата) и на обстоятелството, че двете сериозни наранявания на ищеца са били в областта на гръдни кош.

В обобщение, предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв.

Върху присъдена главница ответникът дължи и законната лихва от предявяване на иска на 06.10.2022 г. (по пощата). Искането за законна лихва е било направено за първи път с писмено становище от 28.09.2023 г., представено преди последното съдебно заседание. Процесуалното действие е редовно и допустимо (чл. 214, ал. 2 ГПК), като то може да бъде извършено за първи път дори пред въззивната инстанция.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските.

Ищецът е бил освободен по силата на закона от внасянето на такси и разноски. Била му е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.06.2023 г.

Ето защо ответникът ще следва да заплати на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. На база цена на иска (26 000 лв.) минималното възнаграждение възлиза на 2730 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Следователно съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи на адвоката на ищеца 1050 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Освен това в тежест на ответника следва да бъдат възложени направени от бюджета на съда пропорционални разноски от 126,92 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и държавната такса от 400 лв. върху уважения размер на иска.