Решение № 4245 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330106355 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Б. против П. Г. П., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. П., бул. "С." № ..., вх. ..., ап. ... за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1372,75 евро представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -21.11.2024 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2023 г. 20.11.2024 г. в размер на 139,94 евро. Притендират се разноски.

В хода на производството по делото е конституирано трето лице помагач на ищеца –Н. АД.

В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи 1 условия. Дружеството е доставило до сградата, в която се твърди че ответникът притежава недвижим имот - адрес гр. П., бул. "С." № ..., вх. ... топлинна енергия. В имота има един радиатор с едно ИРУ и един водомер за топла вода. Налице е договор за дялово разпределение на ТЕ сключен между потребителите и „Н.“ ЕАД. Разпределена е такава за отопление-447,70 лв, БГВ-1921,42 лв. и за сградна инсталация-369,83 лв. е извършена служебно поради неоказване на достъп до имота. Отопляемия обем е 148 куб. м.

Начислена е цена на услуга-дялово разпределение-36,96 лв. Фактурите са изпращани по пощата всеки месец. Липсва плащане на задължението в срок от 30 дни от изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 20026/2024г. на ПРС.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника-адв. К., в който се оспорва качеството на потребител на ответника на притендираните услуги. Отрича се наличието на основание за начисляване на задълженията и размера на същите..

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства НА ***** г., декларация от 17.05.2008 г. е видно, че ответника е придобил собственост върху процесния имот през 2002 г. и е декларирал това през 2008 г. пред данъчна администрация.2014 г.

От представените писмени доказателства-препис извлечение от сметка и фактури (лист 5-6; 86-110 от делото); изравнителни справки; протоколи (лист 122-137) се установява, че за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г. ищеца е определил на ответника задължение в размер от 2684,87 лева, от което 1921,42 лв. за БГВ; 447,70 лв. за отопление, 369,83 лв.-за сградна инсталация и 36,96 лв. за услуга разпределение. Поради незаплащане на същата е начислена лихва 273,69 лв. за периода 04.07.2023 г. - 20.11.2024 г. Задълженията са документирани в 14 фактури издадени в периода 31.05.2023 г. – 30.08.2024 г.

Падежът на задълженията е от 30.07.2023 г. до 01.10.2024 г. От приложените към фактурите справки е видно, че в периода в имота са извършвани отчети на монтирани измервателни устройства на едно отоплително тяло, един водомер 2 и разпределената отдадена от сградната инсталация ТЕ е определена на база обем от 148 куб. м. Отразените данни съвпадат с начислените задължения по издадените фактури от ищеца.

От приложеното ч. гр. д. 20026/2024 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.11.2024 г. Заповед за изпълнение е била издадена на 25.11.2024 г. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед начина на връчване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д.

20026/2024 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството на потребител на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.

Съобразно установените данни от събраните писмени доказатестваофициален свидетелстващ документ-НА и частен –декларация по чл. 14 от ЗМДТ, съдът намира за доказано притежанието на правото на собственост от ответника върху идеална част от процесния имот в заявения период. Ето защо същият се явява потребител на доставяните в имота услуги и задължен да заплати стойността им.

С оглед събраните писмени доказателства, съдът намира, че в имота е потребявана ТЕ за отопление и БГВ в рамките на периода, за който се притендира да са начислени задълженията и сградата е била топлоснабдена.

Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Поради това ответника дължи заплащане, както на ползваната от него ТЕ за отопление, така и на разпределената му такава за сградна инсталация. Доколкото от негова страна не се ангажираха доказателства оборващи отразените данни в изготвените справки от топлинни счетоводител съдът намира, че същите отразяват правилно елементите 3 формиращи размера на задълженията и обосновават издаването на фактурите за притендираните суми. Предвид това съдът счита иска по отношение на заявената главница за доказан и основателен.

Липсата на ангажирани доказателства от ответната страна за плащане на задълженията, както в рамките на предоставения срок, така и към момента на приключване на устните състезания по делото налага присъждане на обезщетение за забава, което съответства на размера на заявената мораторна и законна лихва в исковата молба. Ето защо съдът намира са основателен иска и по отношение на притендираните акцесорни вземания по чл. 86 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните разноски съобразно депозирания списък и доказателства в размер от 38,35 евро за държавна такса и 204,52 евро за възнаграждение за особен представител по настоящето производство и 30,25 евро за държавна такса по заповедното производство. На същия следва да се определи служебно от съда възнаграждение за представителство от юрисконсулт в минимален размер от 51,13 евро по настоящето дело и 25,56 евро по заповедното производство поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. П., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. П., бул. "С." № ..., вх. ..., ап. ... дължи на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул.

"Христо Г. Данов" № 37, сумата от 1372,75 евро (хиляда триста седемдесет и две евро и 75 евро цента) - стойността на топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -21.11.2024 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2023 г. - 20.11.2024 г. в размер на 139,94 евро(сто тридесет и девет евро и 94 евро цента), за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 20026/2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. П., бул.

4

"С." № ..., вх. ..., ап. ...да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 сумата от 294 (двеста деветдесет и четири) евро за разноски по настоящето производство и 76,69 евро(седемдесет и шест евро и 79 евро цента) за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. 20026/2024 г. на ПРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач-Н. АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Х.г. № ... представлявано от *** Б.К..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5