Присъда № 70 от 20.05.2026, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 70/20.05.2026г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1027/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против К.М.В. от гр. Я. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка намира за безспорно установена от самопризнанието на подсъдимия, за което излага, че е подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова счита обвинението за доказано и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, да е в размер на две години. Пледира също за ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим и за присъждане на разноските по делото в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си и фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съжаление за стореното. Дава обяснения, в които излага, че след извършване на деянието продължил да работи в ощетеното юридическо лице, чийто управител в продължение на шест месеца изтеглил от дебитната му карта значителна сума от над 3000 лева от обезщетението му за безработица.

Изтъква още, че е без родители, че няма подкрепа от никого и моли да му се наложи по-леко наказание.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитникът се солидаризира със становището на прокурора. Изразява несъгласие единствено с предложения размер на наказанието, като счита, че с оглед съдействието за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното и тежкото материално положение на подсъдимия, наказанието му следва да се определи под най-ниския предел на предвиденото в закона, при условията на чл.55 от НК, и пледира да му се наложи наказание от четири месеца лишаване от свобода.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Към 10.07.2025г. подсъдимият К.М.В., роден на ***., бил на 39 години.

Бил осъждан тринайсет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, единайсет от които против собствеността.

Със споразумението по НОХД № *** на ЯРС, влязло в сила на 25.05..2020г., бил осъден ефективно на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, 1 ал.1 от НК и изтърпял така наложеното му наказание на 19.08.2020г.

Видно от приложената на л.30-32 от ДП характеристична справка, В. бил наркозависим и без родители /според данните в справката за съдимост родителите му са починали/. Работел като общ работник в складовата база на „Дениз 89“ ЕООД – гр. Я., находяща се в ***, с управител свидетеля П.И.П..

Поради влошените си отношения с управителя, подсъдимият решил да проникне в офиса на складовата база и да открадне пари. В изпълнение на решението, за времето от неустановен точен час на 10.07.2025г. до около 08:00 часа на 14.07.2025г., отишъл зад сградата на офиса. Покатерил се върху поставени от външната страна на сградата палети за амбалаж и малък хладилник и оттам през отворения прозорец на тоалетната проникнал във вътрешността й. В стаята, в която се помещавала канцеларията, намерил и взел 11100 лева, в банкноти от 100, 50, 20 и 10 лева, които били собственост на дружеството. Сложил парите в джобовете на дрехите, с които бил облечен, и с тях по обратния път напуснал сградата.

Впоследствие похарчил част от парите за храна, а друга значителна част проиграл в игрална зала в гр.Стара Загора.

След разкриване на деянието - на 14.07.2025г., подсъдимият предал доброволно на полицейските органи 20 бр. банкноти с номинал 100 лева всяка, 16 броя банкноти с номинал 50 лева всяка, 9 бр. банкноти с номинал 20 лева всяка и 22 бр. банкноти с номинал 10 лева всяка, или банкноти с общ номинал 3200 български лева, които на 08.10.2025г. били върнати на законния представител на дружеството срещу разписка от същата дата /л.85 от ДП/.

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите П.П., Д.С., Г.Н., П.П., С.С. и С.П., от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 14.07.2025г. и приложения към него фотоалбум, от данните в протокола за оглед на ВД от 14.08.2025г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените ВТЕ, от писмените и от веществените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обактивна, и от субективна страна, подсъдимият В. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като з а времето от неустановен точен час на 10.07.2025 г. до около 08:00 часа на 14.07.2025 г. в гр. Я., от офис, находящ се на ул. ***, е отнел чужди движими вещи – пари с общ номинал от 11 100 български лева /5675,34 евро/ от владението на собственика им ,,ДЕНИЗ 89“ ЕООД - гр. Я., представлявано от управителя П.И.П. от гр. Я., без негово 2 съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

От обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки парите от сградата на офиса на „Дениз 98“ ЕООД – гр. Я. и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

Обективно, подс. В. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието, след като със споразумението по НОХД № *** на ЯРС, влязло в сила на 27.05.2020г., е бил осъден за същото такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му с цитираната присъда наказание.

Както се посочи по-горе, наложеното му с тази присъда ефективно наказание подсъдимият изтърпял на 19.08.2020г., а деянието предмет на настоящото производство е извършено за времето 10.07.2025г. – 14.07.2025г..

Освен извършено в условията на повторност, деянието на подсъдимия не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя както от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и от стойността на отнетите вещи, възлизаща на 11100 лева, или 5675,43 евро, и надвишаваща десет пъти размера на установената с ПМС № 359/23.10.2024г. МРЗ за страната от 1077 лева, така и от цялостната характеристика на дееца, който освен с присъдата, водеща до квалифициране на деянието като повторно, към момента на извършването му е осъждан още дванайсет пъти умишлени престъпления от общ характер, повечето против собствеността. При това положение, тъй като по изложените по-горе съображения деянието се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и същото не представлява маловажен случай, обективно то покрива признаците на квалифицирания състав на чл.195, ал.1 т.7 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.

Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на 3 фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои, похарчвайки значителна част от парите за различни цели. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс.

В. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства –дадените в досъдебна фаза обяснения и приносът му за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното в съдебна фаза, своевременното връщане на част от вещите на техния собственик, както и тежкото му семейно положение, предвид обстоятелството, че е без родители. От друга страна, за да определи наказанието в горния размер, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от сравнително високата стойност на отнетите вещи, както и завишената степен на обществена опасност на личността на самия подсъдим, който, както се посочи, към момента на извършването му е осъждан дванайсет пъти за умишлени престъпления от общ характер, повечето тежки и против собствеността, без да се има предвид споразумението по НОХД № ***, водещо до квалифициране на извършеното като повторно. Поради това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година от свобода, нито дават основание за определяне на по-леко по размер наказание. Още повече, че очевидно, налаганите му до момента наказания лишаване от свобода не са оказали нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността му.

След като по горните съображения, ръководейки се от чл.54 от Общата 4 част на НК съдът определи на подс. В. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, или 21 месеца, съобразно императивната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета, или със седем месеца, и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или 14 месеца.

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

С оглед предходното осъждане на подсъдимия В. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер – със споразумението по НОХД № *** на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като от изтърпяване на наложеното му наказание до извършване на деянието, предмет на настоящото производство, не са изтекли пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, постанови ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим.