Решение № 917 от 02.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Велико Търново, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря П. ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102892 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"КРЕДИСИМО“АД/ и ответникът е сключен договор за потребителски кредит №***, съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 800 лв., който ответникът е следва да върне на 5 броя вноски в размер на 174,89 лв. всяка от тях, в срок до 10.06.2020г., съгласно погасителен план към договора. Сочи се, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36,50% и ГПР в размер на 43,27%. Излагат се твърдения ,че страните се съгласили, че при забава в плащанията на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноските за съдебно или извънсъдебно събиране на вземанията. Сочи се, че ответникът е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“, което дружество се задължило да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит. Ищецът заявява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 02.03.2021г. /"КРЕДИСИМО“АД/ като цедент е прехвърлило вземанията си към ответника на ищцовото дружество като цесионер, за което ответникът бил уведомен на посочената от него в договора ел.поща. Ищецът излага 1 твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния му срок. Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** по описа на ВТРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за кредит главница в размер на 800лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство 1 в размер на 404,51 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 74,45 лв., лихва за забава в размер на 475,14лв., 64,33 лв.-лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора. Счита договорът за кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Оспорва се и договора за поръчителство, като особеният представител счита, че договора за поръчителство заобикаля изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и не цели реално обезпечение на кредита, а се въвеждат допълнителни разходи за възнаграждение на поръчителя, които не са включени в ГПР. Оспорва и договора за цесия-уведомяването по надлежен ред за извършената цесия. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.01.2020г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***.

Кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 800 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 31.05.2020г. на 5 месечни погасителни вноски в размер на 174,89 лв., падежите на които били посочени в приложение към договора. Договорът за кредит е сключен при ГЛП 36,50% и ГПР 43,27%.

Съгласно договорът за кредит ответникът следвало да предостави обезпечение чрез одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД дружество - поръчител, в изпълнение на което на 11.01.2020г. той сключил с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство.

Търговското дружество в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на кредитора от 80,9 лв. на месец, да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „КРЕДИСИМО” ЕАД. Страните уговорили възнаграждението да се плаща в полза на кредитора на 5 месечни вноски, съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за кредит.

В изпълнение на задълженията си към ответника, на 11.01.2020г. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД сключило с „КРЕДИСИМО” ЕАД Договор за поръчителство.

На 23.02.2021г. поръчителят уведомил ответника, че кредиторът е предявил към него 2 претенция за изплащане на просрочени суми за главница и лихви и че ще ги погаси, след което ще встъпи в правата му.

На 23.02.2021г. последвало уведомление от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД към кредитополучателя за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 404,51 лв., ведно със сумата 64,33 лв., представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

На 02.03.2021г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД в качеството на цеденти и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД прехвърлил на цесионера ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по договори за кредит сключени от „КРЕДИСИМО” ЕАД и от договори за предоставяне на поръчителство, подробно описани в Приложение №1. В приложението били включени и непогасените суми от ответника.

В изпълнение на пар. 5 от договора, „АЙ ТРЪСТ” ЕООД предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо право да уведоми длъжниците за цесията.

На 23.06.2025г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №***, по описа на Великотърновския районен съд, като съдът уважил искането на заявителя и н а 24.06.2025г. издал заповед за изпълнение за горепосочените суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

3

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице- "Кредисимо" EАД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В приложените към договора Общи условия в раздел III са уредени начините на кандидатстване за кредит - чрез подаване на заявление лично, или чрез Партньор, на сайта, или по телефон. Предвидено е, че след получаване на заявлението дружеството изпраща Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна информация, след което кредитополучателят потвърждава получаването на посочения от него e-mail, а при одобрение получава уведомление за това на същия електронен адрес. По делото е приобщен Стандартен европейски формуляр за условията при отпускане на кредит от 1700 лева, договор за потребителски кредит от 12.12.2017г. В документите е разписано, че същите се сключват чрез електронни волеизявления при използван от страните електронен подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Установи се още, че ответникът е сключил договор за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД според изискванията на чл.4.1 от договора за потребителски кредит за предоставяне на обезпечение в указаните варианти, един от които е чрез сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице. От своя страна кредиторът и поръчителят също са сключили договор за поръчителство.

В отговора на исковата молба са наведени възражения за нищожност на договорите поради противоречията им с императивни разпоредби на ЗЗП, които съдът намира за основателни. Безспорно е, че по договора за паричен кредит сключен от ответника следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда 4 да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит № *** е посочен ГПР от 43,27% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите по сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД и така да се формира общия разход по двата кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.4,ал.1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че заемателят следва да представи в 10дневен срок банкова гаранция или в 48 -часов срок от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице , като в този случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на заявлението. При неизпълнение на това задължение се счита, че кредиторът не е одобрил заявлението.