Решение № 126 от 16.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002649 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на „БатПел“ЕООД, ЕИК 131127064, чрез адв.В.Т. от САК насочена против Решение № 1098/29.07.2020 г., постановено по т.д. № 390/2019 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „ПайпБГ-2“ЕООД на основание чл. 266 от ЗЗД сумата от 7 340,24 лв., представляваща неизплатената сума по фактура № 53/03.06.2016г. за СМР за обект бл. ***, ж.к.***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 223,15 лв., представляваща непогасената част от лихвата, както и сумата от 12 034,20 лв., представляваща възнаграждение за СМР за обект Зоологическа градина, по фактура № 100/08.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.

В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба на първо място се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Във връзка с първото оплакване се поддържа, че СГС едностранно и превратно е ценил приобщените по делото доказателства – писмени и гласни, като неоснователно е игнорирал и не е дал вяра на част от тях, а други – кредитирал.

1

Това нарушение довело и до неточно установяване на релевантните за предмета на производството факти, а от там и до неправилно приложение относимия към спора материален закон, вкл. - до необоснованост на акта му.

Във връзка с подробно изложените доводи за всяко едно от посочените оплаквания се иска ревизиране на първоинстанционното решение и по съществото на спора отмяната му в обжалваните части, респ. - отхвърляне на предявените срещу въззивника осъдителни искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в същата и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване два иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ПайпБГ2“ЕООД против „БатПел“ЕООД.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са били обвързани от общо два договора за строително-монтажни работи /СМР/, съответно – 1/ за извършване на такива за част ВиК на обект Блок ***, ***, гр.*** и 2/ за извършване на такива по изграждане на част ВиК на обект „Зоологическа градина“ гр.***.

По последните ищцовото дружество, като изпълнител, изпълнило в срок и качествено задълженията си, като завършило и предало договорените СМР на ответника-възложител.

Изработеното било прието надлежно и без забележки със съответните протоколи и актове, подписани и от двете страни.

По отношение на първия от договорите за извършените и приети СМР била издадена фактура№ 53/03.06.2016 г. в размер на 62 340,24 лв., осчетоводена при ответника, по която били извършени частично общо три плащания, които обаче не покривали задължението на възложителя до размер на 7 340,24 лв.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати посочената сума, ведно с лихвата за забава върху същата за периода 17.06.2016 г. /датата, на която задължението станало ликвидно и изискуемо/ до 25.02.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

По отношение на втория от договорите се твърди, че СМР били възложени на ищецаизпълнител с количествена сметка, а извършените от него работи – приети без забележки и възражения със съответните актове. За същите „ПайпБГ-2“ЕООД издало и съответна фактура - № 100/08.02.2017 г. на обща стойност 15 029,40 лв. с ДДС, която била осчетоводена и при двете дружества, но задължението по която не било платено от ответника.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди същия да заплати на ищеца сумата от 15 029,740 лв., ведно със сумата от 3 064,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 22.02.2017 г. – 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените против него искове по основание и размер.

Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца за наличието на договорна обвързаност между страните по делото, основана на договор за изработка – СМР на част 2

ВиК на обект Блок ***, ***, както и че частично е изпълнило задължението си за плащане на цената за изработеното.

На искането за изпълнение на останалата част от задължението – до размера на предявения иск от 7 340,24 лв., е противопоставило правопогасяващо възражение за неточно /некачествено/ изпълнение на възложените СМР и по изложени твърдения в подкрепа на същото е поддържало неоснователност на предявения иск. Във връзка с него е въвел и възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу ищеца на стойност от 10 223 лв., конкретизирано по описани констативни актове и представена количествено стойностна сметка /КСС/ и представляваща разходи, направени за поправка на скритите недостатъци, констатирани от възложителя.

Оспорило е надлежното приемане от своя страна на извършените от ищеца СМР с твърдения, че лицата, приели работата от страна на възложителя са били оправомощени да сторят това.

Оспорило е фактическите твърдения на ищеца за наличието на договорна обвързаност на страните по делото, основана на договор за изработка – СМР на част ВиК на обект „Зоологическа градина“ гр.***.

Въвело е твърдения от своя страна, че СМР на посочения обект са били възложени на ответното дружество от Столична община с договор, сключен след проведена процедура по ЗОП и то е изпълнило всички СМР на обекта, включени в предмета на договора, изцяло със собствени ресурси.

Поддържало е, че нито е възлагало, нито е приемало извършени от ищеца работи за посочения обект.

В допълнителните искова молба и отговор страните са допълнили първоначалните си твърдения. Ищецът е оспорил доводите на ответника в подкрепа на въведените възражения от ответника и е поддържал, че същите са преклудирани, като направени извън установения срок за това.

Ответникът от своя страна е въвел допълнителни доводи в подкрепа на същите.

Страните взаимно са оспорили част от ангажираните от насрещната страна доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваните му части и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по частично обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в уважителната му част.

В последната обжалваното решение е валидно и допустимо, по арг. от чл.270, ал.4 ГПК независимо, че в случая исковете са били подсъдни на районен съд. Това е така, защото още с исковата молба ищецът е въвел като спорни две отделни договорни правоотношения , основани на два отделни договора за СМР – т.е. предявил е при условието на обективно съединяване два отделни осъдителни иска, като цената на всеки един от тях /по първия иск, т.к. е частичен/ е под 25 000 лв.

По въпроса за родовата подсъдност на делата с оглед цената на иска, е налице 3 непротиворечива съдебна практика, съобразно която искове по граждански и търговски деца с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, по арг. от чл. 104, т. 4 ГПК. При обективно съединяване на исковете за подсъдността е меродавна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове, като е важно да се отбележи, че цената на предявен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се включва в цената на главния иск.

В случая са предявени два обективно съединени иска, всеки с цена на иска под 25 000 лв. и обстоятелството, че сборът на претендираните суми надвишава 25 000 лева не може да обоснове, че се касае за едни иск.

Ето защо като ги е приел за разглеждане, СГС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.104, т.4, във вр. с чл.103 ГПК.

Същото обаче не се възприема от законодателя за толкова съществено, за да води до обезсилване на постановения по делото съдебен акт, съобразно установеното правило от чл.270, ал.4 ГПК.

В този смисъл и решаващият състав счита, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:.

По отношение предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД касаещ договора за СМР за обект Блок ***, ***.

Страните по делото не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, установени и от анализа на приобщените писмени доказателства, а именно: 1/ че са били обвързани от валиден неформален договор за изработка – СМР на част ВиК на обект „Блок ***,“ кв.***, София; 2/ по същия въззиваемото дружество, като изпълнител и извършило и предало в срок възложените му СМР на част ВиК; 3/ стойността на извършената работа е посочена във фактура 53/03.06.2016 г., на обща стойност 62 340,24 лв., осчетоводена надлежно в счетоводството и на двете дружества /съобразно неоспореното заключение на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза/; 4/ че в изпълнение на задължението си за заплащане на възложената и приета работа по договора възложителят е извършил общо три частични плащания по посочената фактура, съответно – на 24.06.2016 г. в размер на 20 000 лв., на 31.10.2016 г. в размер на 20 000 лв. и на 21.12.2016 г. в размер на 15 000 лв., или общо в размер на 55 000 лв.

Няма спор и че неизпълнението на задължението на възложителя за заплащане на извършените СМР по обсъжданото договорно правоотношение е в размер на 7 340,24 лв.

Спорен по делото е въпросът дали въззиваемото дружество СМР е изпълнило в срок и качествено задълженията си по процесния договор, вкл. дали изработеното от него е било надлежно прието от възложителя и за да отговори на същия въззивната инстанция съобрази следното:

Както и първоинстанцнният съд правилно е заключил, съдебната практика е единна в разбирането си, че когато фактурата, издадена във връзка с твърдяно облигационно правоотношение по договор за изработка, е заведена и надлежно осчетоводена в счетоводните книги на възложителя, отразена е и в дневника му за покупките с ДДС за възстановяване, и е взела участие при формирането на данъчния кредит за приспадане, но няма плащане по нея, конклудентните действия на възложителя означават приемане не само на извършената работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД, а и на разхода, поради което поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД.