Решение № 36 от 10.03.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Провадия, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20263130200012 по описа за 2026 година Д. С. С. ЕГН ********** от с.****** общ.******, обл.****** е обжалвал наказателно постановление № 25-0819-003823/17.09.2025 г. на Началник група в ОД на МВР-******, с-р „Пътна полиция“-******, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева /511.29 Евро/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание, въззивника, редовно призован се явява лично, като моли за отмяна на обжалваното НП

Административнонаказващият орган, редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено следното:

Приложеният АУАН № 3255961/23.08.2025 г. е съставен за това, че Д. С.

С. ЕГН ********** на 23.08.2025г. в 10.25 часа в община ******, на пътАвтомагистрала“ №А-2 в посока гр.****** до км.384, управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№******, като се движел в лентата за принудително спиране, без повреда на ППС или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, което представлява нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП .

Същият е връчен на въззивника на същата дата, като е подписан без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

1

Въз основа на съставения АУАН АНО е издал обжалваното наказателно постановление като за извършеното нарушение по смисъла на чл.53, т.3 от ЗДвП на основание чл. чл. 178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева /511.29 Евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Разпитан в хода на съдебното следствие, актосъставителя-св.П. С. М. заявява, че на въпросната дата с колегата си К.Е. били на работа дневна смяна, като задачата им била извършване на обход на АМ „Хемус“. Около 10.25 ч. на 23.08.2025 г. забелязали, че при км 384 посока гр. ******, лек автомобил „Тойота Авенсис“ се движи в аварийната лента, лентата за принудително спиране. Същият бил спрян след подаден звуков и светлинен сигнал. Попитан бил дали има някакви здравословни причини, като отговорил че няма.

Попитали го дали има нещо по автомобила, като също отрекъл. Има спомен, че водачът му е казал, че малко му оставало до пресечката за неговото село и затова е управлявал в тази лента.

Въззивника в хода по същество заявява, че е имал технически проблем със задното колело на автомобила и е искал да локализира проблема. Поради тази причина се е движил с неска скорост в аварийната лента. Тъй като имал по-малко от 500 метра до отбивката за населеното място в което живее, на бавна скорост се е придвижвал до нея в аварийната лента за движение.

При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

В тежест на наказващия орган бе е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на 2 закона е видно, че движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.

В случая в хода на съдебното производство не се събраха достатъчно убедителни доказателства за това, че на посочените в НП дата и място именно жалбоподателят С. е извършил нарушението, за което е наложено съответното административно наказание.

Въпреки че по административнонаказателната преписка актосъставителя свидетелства, че въззивинка се е движел бавно в аварийната лента, не е било установено по безспорен и категоричен начин, че не е имал технически проблем, за което говори С..

На практика единственото доказателство в подкрепа на административнонаказателното обвинение е свидетелстването на актосъставителя, че на 23.08.2025г. в 10.25 часа в община ******, на пътАвтомагистрала“ №А-2 в посока гр.****** до км.384, управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№******, като се движел в лентата за принудително спиране, без повреда на ППС или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, както и твърдението на въззивника, което не е достатъчно, за да бъде обоснована обективната и субективната съставомерност на извършеното нарушение.

Налице са две противоположни тези, които не са подкрепени с никакви други доказателства.

Дори да се приемат показанията на актосъставителя, това не е достатъчно да обоснове извода за извършване на твърдяното административно нарушение от обективна страна. Според настоящия състав по делото не се събраха доказателства, установяващи субективната му съставомерност. Вярно е, че нарушението по чл. 58, т. 3 ЗДвП е формално, поради което и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да има познание за обективните свойства на извършеното /то не би могло да е самонадеяно, доколкото и двете форми на непредпазливост са мислими единствено при резултатните нарушения/. В случая обаче се събраха доказателства за това, че въззивника, е имал съзнанието, че извършва общественополезно, а не общественоопасно деяние, като целта му не е била, без да представлява опасност за движението по високоскоростен път, предвид наближаване изхода на магистралата да я напусне, където да установи, какъв е техническия проблем на превозното средство, което управлява.

В този смисъл според настоящия състав, чрез издаденото наказателно постановление неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и то следва да бъде отменено.

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0819-003823/17.09.2025 г. на Началник група в ОД на МВР-******, с-р „Пътна полиция“-******, с което на Д. С. С. ЕГН ********** от с.****** общ.******, обл.****** за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева /511.29 Евро/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС– ****** област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4