Решение № 353 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507989 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5908 от 06.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 14435, по описа на СРС за 2022 г., 76-и състав, е отхвърлен предявеният от ЗАД "А.И." АД против "ДЗИОбщо застраховане" ЕАД иск с правно основание чл.411,ал.1 от КЗ за заплащане на сума в размер на 530,36 лв. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ЗАД "А.И.", против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че очевидно мотивите на решението били по "бланка", доколкото същите касаели произшествия, документирани с протокол за ПТП, издаден от служители на МВР, а не с двустранен протокол, подписан от страните. Твърденията на страните в протокола по отношение на това кой считат за виновния водач, не били обвързващи нито застрахователите, нито съда, както приел СРС неправилно. Излага оплаквания за това, че съдът не обсъдил приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза относно механизма на ПТП, както и показанията на свидетелката Д..

Подадена е и частна жалба от ЗАД "А.И." АД против определение от 29.06.2022 г., с което подадената от дружеството молба за изменение на решението в частта за разноските била оставена без уважение. Сочи, че неправилно съдът приел, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като подаването на молба по чл.248 от ГПК е законово предвидена възможност за страните в производствата за ревизия на решението в частта за разноските. Твърди, че съгласно чл.25 от НЗПП размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя в рамките от 100 до 360 лв., като съдът 1 присъдил максимума без да съобрази обективно каква е фактическата и правна сложност на делото само защото ищецът сам поискал присъждане на такъв размер на възнаграждение, което било недопустимо. Моли определението да бъде отменено, като решението бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение бъде намалено до сума в размер от 100 лв.

Въззиваемото дружество в законоустановения срок не е подало писмен отговор нито на въззивната жалба, нито на подадената частна жалба. С молба, подадена преди откритото съдебно заседание, е заявило, че оспорва подадената въззивна и частна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като основателен, в тежест на ищеца е докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и сочения механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.

В случая ищецът претендира, че на 25.06.2020 г., около 14 часа в гр.София, на ул."Хан *******, настъпило ПТП. Водачът на автомобил "Тойота" с рег.№ *******, застрахован при ищеца, по силата на договор за застраховка"Каско" - К.А.Д., нарушила правилата за движение по пътищата, тъй като движейки се на заден ход, не наблюдавала постоянно пътя зад превозното средство. Същевременно водачът на другия автомобил "Мерцедес Виани" с рег.№ *******, застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", също нарушил правилата за движение, тъй като отворил предната си лява врата "шофьорска" без да се увери , че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, поради което настъпил удар с движещия се назад автомобил. Между участниците било постигнато съгласие за подписване на двустранен констативен протокол, в който били описани механизмът на настъпване на ПТП и причинените и на двата автомобила щети. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществена застраховка, била образувана ликвидационна преписка по щета № 10020003517, като на собственика на автомобила било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1030,73 лв. Счита, че поради съпричиняве, т.е. поради виновно поведение и на другия водач за настъпилото ПТП и респективно щети, ответникът дължи възстановяване на половината от заплатеното обезщетение заедно с обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15 лв.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 2 автомобилистите, сключена за лек автомобил "Мерцедес Виано", с рег. № ******* с период на действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП.

Единственият спорен между страните въпрос е налице ли е соченото от ищеца съпричиняване на ПТП от страна на водача на автомобила, застрахован при ответника, т.е. извършил ли е виновно действия, респ. бездействия, които да стоят в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и респ. причинените щети.

Съгласно чл.154,ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът носи тежестта да установи пълно и главно твърдяното от него съпричиняване.

За доказване на твърденията си, ищецът е ангажирал следните доказателства: констативен двустранен протокол, поискал е допускане на съдебна автотехническа експертиза, както и събиране на гласни доказателства - свидетелски показания на водачите и на двата автомобила.

Съдът е допуснал поисканите от ищеца доказателства, като поради невъзможност свидетелят Радков да бъде призован за разпит, съдът е отменил определението за допускането му.

Заключението на съдебната автотехническа експертиза е изготвено единствено на база двустранен констативен протокол, като вещото лице е приело общ механизъм на ПТП: на 25.06.2020 г. около 14 часа, лек автомобил "Тойота" се движи на заден ход по ул."Хан Аспарух" в посока бул."Витоша" към ул."*******, водачът на другия автомобил "Мерцедес Виано" отворя предна лява врата, вследствие на което настъпило съприкосновение с лявата страна на лекия автомобил "Тойота".

Разпитана св.Д. сочи, че тъй като улицата била еднопосочна, излизането от нея било единствено възможно на заден ход, тъй като същата е и малка, спират автомобили и нямало къде да се обърне. Движела се на заден ход, като водачът на другия автомобил отворил предна лява врата и настъпило ПТП. Твърди, че не видяла вратата да е била отворена.

Съдът намира, че така събраните доказателства не са достатъчни, за да се създаде сигурно убеждение у съда, че е налице /и какво точно/ виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника, което да стои в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Това е така, тъй като нито от показанията на свидетелката Д., която сочи по спорния въпрос единствено, че не видяла вратата на автомобила да е била отворена, но това е субективно нейно възприятие и обстоятелството, че не е възприела отворена врата на друг автомобил не означава, че същата не е била вече отворена, когато е предприела движение на заден ход, нито от заключението на допуснатата експертиза, което е основано единствено на подписания и приложен по делото двустранен протокол, може да се установи категорично кога водачът на автомобил "Мерцедес Виано" е отворил предната лява врата на паркирания автомобил. Липсват всякакви данни каква е била непосредствената близост на автомобил "Тойота" и на какво отстояние се е движел от автомобил "Мерцедес", с каква скорост, каква е широчината на улицата, и т.н. От описаните в протокола щети на автомобил " Тойота" "одрана задна броня,панел и врата" също не може категорично да се направи извод в кой точно момент вратата на автомобил "Мерцедес Виано" е била отворена, с каква скорост се е движил другият автомобил, на какво отстояние и т.н., доколкото одраскване в задна лява част на движещ се автомобил е типична последица на ПТП, настъпило във всички хипотези на съприкосновение с отворена лява предна врата на друг автомобил. Ето защо и предвид липсата на достатъчно 3 събрани по делото доказателства, настоящата инстанция не може да приеме за категорично доказано, че водачът на "Мерцедес Виано" е допуснал нарушение на правилото по чл.95,ал.1 от ЗДвП, което сочи, че водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението и в какво конкретно фактическо поведение на водача се е изразило нарушението на това правило.

Ето защо, макар настоящата инстанция да намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, то крайният резултат от изхода на делото е правилен, поради което решението следва да бъде потвърдено, макар и при различни мотиви, а именно изложените в настоящото решение.

По подадена частна жалба:

С решението СРС на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. без да изложи никакви мотиви защо приема този размер.

С молба, подадена по реда на чл.248 от ГПК, ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като юрисконсултското възнаграждение бъде намалено до минимално предвидения размер от 100 лв., тъй като присъденият размер не съответствал на фактическата и правна сложност на делото.

С атакуваното определение от 29.06.2022 г., СРС е оставил без уважение подадената от ищеца молба, като е изложил мотиви, че молбата е хипотеза на груба процесуална злоупотреба - нарушение на чл.3 от ГПК, тъй като самият ищец претендирал в списъка за разноски също сума в размер на 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Присъденият размер от 360 лв. действително бил на горна граница за подобно производство, но била определена именно с оглед искането на ищеца.

Настоящият състав намира така постановеното определение за неправилно.

Самият закон предвижда право на всяка от страните да поиска изменение на решението в частта за разноските, като упражняването на това право по никакъв начин не представлява злоупотреба с права дори и когато се иска намаляване на възнаграждение, било то за юрисконсулт или адвокат, когато страната, поискала изменението, претендира същия или по-голям размер на възнаграждение същевременно. Това е така, тъй като страната има право на собствена преценка относно адекватния размер на разходи, който счита, че при частична или пълна загуба на делото е справедливо да бъде понесен от нея в полза на другата страна, като правната и фактическа сложност на делото е само един от факторите за определянето му, други такива фактори са какво е било поведението на страната, участвала ли е активно, явявал ли се е представител n a страната в съдебно заседание и т.н. Дали искането на страната е основателно, или не, се проверява именно в това производство, развиващо се по реда на чл.248 от ГПК. Ето защо в случая съдът намира, че неправилно СРС е приел, че е налице злоупотреба с процесуални права. Неправилно съдът е приел, че се следва възнаграждение в максимален размер с оглед заявените искания от страните. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, т.е. възнаграждението се определя от съда служебно в рамките, определени в Наредба за заплащането на правната помощ, като 4 съдът не е обвързан от исканията на страните. Съгласно чл.25 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая СРС е определил максимален размер на юрисконсултско възнаграждение при липса на всякаква обосновка, което настоящият състав намира за неправилно. С оглед ниският материален интерес по делото /530,36 лв./, липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведени множество заседания, извършени процесуални действия от страните и пр., съдът намира, че размер на възнаграждение от 100 лв. е напълно съответен и справедлив. С оглед изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено, като молбата по чл.248 от ГПК, подадена от ищеца, следва да бъде изцяло уважена, като решението бъде изменено в частта за разноските с отмяна за разликата над сума в размер на 100 лв. до сума в размер на 360 лв.