Решение № 180 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201091 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимите А. Д. Д. и С. Р. С. чрез защитниците им срещу присъда рег. № 7 / 04.09.2025г. по ВНОХД № 20253000600186 / 2025г. на Варненски апелативен съд, наказателно отделение, първи състав.

С атакуваната присъда е отменена присъда № 14 / 18. 02.2025г. по НОХД № 511 / 2024г. на Варненски окръжен съд.

С касационната жалба на подсъдимия А. Д. Д. са въведени трите касационни основания, като се твърди, че липсват доказателства, липсват мотиви и е налице непроизнасяне по направените искания от защитата, а наказанието при неговата индивидуализация не е съобразено с добрите характеристични данни на дееца.

Иска оправдаването на дееца, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от апелативната инстанция, а като 1 друга алтернатива- намаляване на наказанието до размера, определен от съда от първата инстанция, с намаляване на размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В допълнение към касационната жалба се развиват доводи за недоказаност на обвинението, което е довело до нарушение на материалния закон. Оспорва се доказателствения анализ на свидетелите П., И. и Н., който не бил критичен, а се основавал на малолетието на свидетелите. Техните показания не са анализирани в съвкупност с други събрани по делото доказателство, като логическите разсъждения на съда водели до заключението, че е налице необективност и неправилност по отношение на правните изводи. В подкрепа на това защитата посочва липсата на възможност за идентификация на лицата, независимо от което обаче се давала пълна вяра на видеотехническата експертиза. Изтъква се и предубеденост на експерта, служител на МВР, като съдът бил оправдал субективните му коментари с „липсата на начин едно насилствено действие да бъде описано с неутрални думи“.

В допълнението отново се акцентира на липса на мотиви от страна на въззивната инстанция, с които да обоснове защо счита всяко едно от възраженията на жалбоподателя срещу първоинстанционната присъда за неоснователни. Тази липса правела невъзможна касационната проверка за законосъобразността на правните изводи на въззивната инстанция.

По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание подсъдимият чрез защитата си утвърждава, че не са отчетени добрите му характеристични данни. Наказанието било съществено завишено без да се изложат съществени аргументи за това.

Оспорва се и размера на уважения граждански иск, като се твърди бързо възстановяване на св. П. и категорична недоказаност на претендираните от този свидетел претърпени болки и страдания.

В допълнението се поддържат същите искания.

Същият защитник е изразител на волята и на другия подсъдим – С. Р. С..

В тази касационна жалба се ангажират отново и трите касационни основания, като се посочва, че е налице неправилно приложение на материалния закон на първо място, тъй като липсвали категорични доказателства с оглед нормата на чл.303 от НПК.

2

На второ място се твърди наличието на допуснати процесуални нарушения, като конкретно се твърди за липса на мотиви защо се отхвърлени като неоснователни въззивните му възражения, както и че се кредитират само тази част от доказателствата, които обслужват обвинителната теза.

Непроизнасянето по всички направени възражения представлявало съществено процесуално нарушение.

Относно наказанието касаторът твърди, че индивидуализацията на наказанието не била съобразена с добрите характеристични данни на подсъдимия, както и с предходно агресивно поведение на пострадалия.

Претенциите на този подсъдим повтарят исканията на първия оправдаване, алтернативно - отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от апелативната инстанция и като трета алтернатива намаляване на наказанието до размера, определен от съда от първата инстанция, с намаляване на размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В допълнение към касационната жалба защитникът по отношение на този подсъдим се фокусира в наличието на основание за ответно поведение, т.е. се твърди личен мотив в действията на подсъдимия, предизвикан от насрещното поведение на пострадалия, изключвайки хулигански подбуди. В останалата част се повтарят възраженията на първия подсъдим, като се отбелязва увеличение от четири пъти на претендираното обезщетение, без съдът да изложи никакви доводи и основания.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационните жалби са неоснователни. Поддържа тезата, че правилно въззивната инстанция е приела установената фактическа обстановка от първостепенния съд, като с основание не се била съгласила с приложението на материалния закон. В този смисъл прокурорът приема, че правилно въззивната инстанция е възприела обвинителната теза и съответно квалификацията на деянието, поради което закономерно е постановена и новата присъда.

Пледира за правилно приложение на материалния закон, както и относно определяне на наказанията – със съобразяване на смекчаващи и 3 отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди че няма допуснати нарушения по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК и моли за потвърждаване на обжалваната присъда.

Частният обвинител, действащ лично и със съгласието на своя родител, не се явява. Представлява се и от повереник, който също не се явява.

Двамата подсъдими, редовно призовани, не се явяват, представляват се от един защитник, който поддържа представените касационни жалби. Поставя акцент върху наличие на осъждане без категорични доказателства и неправилно според него кредитиране изцяло на показанията на свидетелите П., И. и Н., като не било отчетено отричането от страна на подс.С. на поредица твърдени за произнесени от него цинични фрази. Била пренебрегната неговата безупречна репутация, добри характеристични данни и обстоятелството, че няма житейска логика той да изрича всички тези цинизми и да извършва тези действия на обществено място, препълнено с хора. В пледоарията си оспорва преценката на въззивната инстанция, за разлика от тази на първостепенния съд, че са налице хулигански подбуди за извършване на деянието, което според подсъдимите не кореспондирало със събраните по делото доказателства. Действията на подс. С. са били провокирани от нанесената му обида от пострадалия и не били насочени към нарушаване на обществения ред и демонстрация на неуважение към обществото.

В пледоарията си защитата отново се концентрира върху твърдение за липса на мотиви, които да отговорят на възраженията на защитата, а също и да се даде отговор защо се считат за неоснователни. Това съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничавало правото на защита на подсъдимите.

На последно място отново се поддържа оспорването на наложеното наказание като явно несправедливо, с позоваване на добрите характеристични данни, чисто съдебно минало, като се твърди пренебрегване на агресивното поведение на пострадалия. За завишаването от четири пъти на гражданския иск съдът от въззивната инстанция не бил изложил също мотиви.

4

В заключение поддържа поставените искания в жалбите и допълнението към тях.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 14 / 18. 02.2025г. по НОХД № 511 / 2024г. на Варненски окръжен съд подсъдимите са признати за виновни в извършване на 18. 06.

2022г. в гр. Варна на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК – наложено наказание от 10 месеца пробация с три пробационни мерки на подс. С., на подс. Д. от 8 месеца пробация с две пробационни мерки.

Подсъдимия С. е признат за виновен и в извършване на същата дата и място престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2, като му е наложена глоба в размер на 500 лв.

Подс. С. за тези две деяния е бил оправдан те да са извършени по хулигански подбуди, подсъдимия Д. за деянието в съучастие също е бил оправдан – съответно по квалификацията по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

На трето място двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на същата дата и място на престъпление по чл. 143, ал.2, вр. ал.1, чл.142, ал.2, т. 6, пр. 2-ро, вр. чл.20 ал.2 от НК, като били наложени съответните наказания – на подс. С. 5 (пет( месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 (три) години, а на подс. Д. – лишаване от свобода в размер на 4 (четири( месеца с изпитателен срок от 3 (три) години.

Приложен е чл.23 от НК, като на подс. С. е определено най – тежкото наказание от 5 (пет) месеца лишаване от свобода при определения изпитателен срок, присъединявайки и наложената глоба в размер на 500 лв. За подс. Д. е определено да изтърпи най-тежкото наказание от 4 (четири) месеца лишаване от свобода със същия изпитателен срок.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпените от пострадалия П. неимуществени вреди, 5 като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000лв.

Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените деловодни разноски.

С атакуваната в настоящето касационно производство въззивна присъда рег. № 7 / 04.09.2025г. по ВНОХД № 20253000600186 / 2025г. на Варненски апелативен съд, наказателно отделение, първи състав частично е отменена първоинстанционната присъда.

Вместо нея е постановена нова, с която двамата подсъдими са признати за виновни да са извършили престъпление по 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК по отношение на малолетния Д. Д. П.. Наложено им е наказание съответно от една година и три месеца лишаване от свобода на подс. С., а на под. Д. – от три месеца лишаване от свобода Подс. С. е признат за виновен да е извършил самостоятелно на същата дата и място същото престъпление по отношение на същото малолетно лице – постр.Д. Д. П.,

Двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 143, ал.2, вр. ал.1, чл.142, ал.2, т. 6, пр. 2-ро, вр. чл.20 ал.2 от НК, като по реда на чл.54 от НК са им определени наказание от по 3 (три) години лишаване от свобода.

Приложен е чл.23 от НК, като са определени наказания от по 3 (Три) години лишаване от свобода, с определен изпитателен срок от по 5 ( пет ) години.

Гражданския иск е уважен изцяло, а подсъдимите отново са осъдени да заплатят направените деловодни разноски и дължими държавни такси.

Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица и в законовия срок. Разгледани по същество, те се явяват частично основателни.

І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения;

6

Касационният състав не намери допуснати такива нарушения, които да опорочават както събраните по делото доказателства и тяхната процесуална годност, така и волята на решаващите съдилища по такъв начин, който да попречи на разкриване на обективната истина и да ограничи правото на защита на страните.

Важно е на първо място да се отбележи относно формата на въззивното решение, че процесуалният закон не е налагал да бъде отменена изцяло първоинстанционната присъда. Единствените различия относно приложението на материалния закон са три - относно оправдателния диспозитив на съда от първата инстанция и приложението на чл.55, респективно чл.54 от НК, както и относно размера на уважения граждански иск.

Първото различие е могло да бъде отстранено с отмяна на присъдата, но частично. Второто различие, за да бъде отстранено, е било достатъчно да бъде подведено под нормата на чл.337, ал.2, т. 1 от НПК, а това се отнася и до гражданския иск – чл.337, ал.3 от НПК, т.е. с изменение на първоинстанционния съдебен акт.