Решение № 18 от 04.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000233 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от М. В. Ц. против Решение № 105/ 11.10.2024 г. по т.д. № 84/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за отмяна на решенията на Общото събрание на Сдружение „СЛРД Долна Митрополия“, взети на 19.04.2024 г. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства и наведените възражения и формирал неправилен извод за спазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС в съответствие с ЗЮЛНЦ и Устава на Сдружението. По делото не било доказано, че участвалите на ОС делегати са надлежно избрани от ОС на дружините и клубовете – членове на Сдружението, като поначало липсвало решение на УС за представителната норма на всяка дружина. Събраните гласни доказателства опровергавали твърденията на Сдружението, че поканата за ОС да е била поставена на видно място, както и за връчване на покани на всички делегати. Ако бъдели споделени изводите на съда за спазване на реда за свикване и провеждане на ОС, жалбоподателят изразява несъгласие с приетото от съда, че решението на ОС по т.9 от дневния ред, с което е потвърдено наложеното му с решението на УС наказание, е законосъобразно. Поддържа, че самото решение на УС е незаконосъобразно – наложено му било наказание за участие в проведено ОС на ЛРД Славовица, за което бил информиран, че по решение на УС на Сдружението се отлага, но от една страна участието в редовно свикано и законно проведено ОС не 1 съставлявало нарушение на закона и Устава, а от друга страна, УС нямал правомощие да отлага ОС на ЛРД и такова решение би било незаконосъобразно. Отделно липсвали доказателства както за взето такова решение от УС, така и за уведомяването му за същото.

Решението за наказването му било взето без предварителното му изслушване.

Незаконосъобразността на решението на ОС се изразявала в това, че то било взето без да са прочетени нито решението на УС за наложеното му наказание, нито жалбата му срещу него, нито писмото на членове на ЛРД Славовица в подкрепа на жалбата му и тези документи не са били на разположение на делегатите, за да се запознаят с тях. Моли решението на ОС – Плевен да бъде отменено и съдът да уважи претенцията му, като постанови отмяна на взетите от ОС на 19.04.2024 г. решения или да отмени като незаконосъобразно само взетото решение по т.9 от дневния ред. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Сдружение „СЛРД Долна Митрополия“ е депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът е постановил своя акт след подробен анализ на събраните по делото доказателства, които установяват, че Сдружението е спазило стриктно разписаните в Устава и закона правила.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

М. В. Ц. е бил член на СЛРД Долна Митрополия като член на ЛРД Сливовица. Видно от Обява (покана) /л.75 от делото/, на 25.10.2022 г. УС на СЛРД Долна Митрополия е свикал ОС на ЛРД Сливовица, насрочил го е за 02.12.2022 г., като с писмо от същата дата /л.76/ председателят на УС лично е поискал от кмета на с. Сливовица да разреши ползването на залата на кметството за провеждането му. От протокола от ОС на ЛРД се установява, че се касае до извънредно отчетно-изборно събрание, свиквано по искане на 1/3 от членовете на дружината. В протокола е отразено, че секретарят на дружината Т. Т. е извършил преброяване на явилите се членове и е констатирал, че от общо 31 члена присъстват 18 члена – 12 лично и 6 чрез пълномощници, което се установява и от подписания от присъствалите списък. На проведеното ОС е присъствал Ц. и е избран за председател на ЛРД с решение по съответната точка от дневния ред.

С Решение на УС на СЛРД от проведено на 10.03.2023 г. заседание на Ц. е наложено наказание „изключване“ от Сдружението за срок от 3 г. за това, че е бил активен участник в 2 проведеното на 02.12.2022 г. ОС на ЛРД Сливовица, макар че предварително е бил уведомен от секретаря на дружината за решението на УС на Сдружението, че събранието се отлага, и знаейки, че неговият избор за председател на ЛРД е незаконен, той умишлено е изпратил писма до председателите на УС на СЛРД Долна Митрополия и УС на НЛРС, до изп. директор на ИАГ и директора на КОГТЛС, като се е подписал в качеството на новоизбран председател на ЛРГ с твърдение, че проведеното събрание и взетите решения са законосъобразни, а действията на УС на СЛРД – незаконни. УС е приел, че тези действия на Ц. съставляват грубо неизпълнение на решенията на ръководните органи на Сдружението, насочени са срещу интересите и единството на организацията и са в нарушение на Устава.

Преди да наложи наказанието УС е поканил Ц. на 18.01.2023 г. да даде обяснения „във връзка с проведеното мероприятие на част от членовете на ЛРД Сливовица на 02.12.2022 г. и последвалата кореспонденция“ /л.31/. От Протокол №1/ 18.01.2023 г. се установява, че Ц. се е явил да бъде изслушан, но е отразено, че не е дал отговор на зададените му въпроси за свиканото и проведено на 02.12.2022 г. събрание. Посочено е, че в резултат на изслушването УС преценява, че той „продължава писмено и устно пред различни институции да петни доброто име на сдружението, да го злепоставя и да уронва неговия престиж“. Решено е да му бъде обърнато внимание и да бъдат събрани допълнителни сведения във връзка с ОС на ЛРД Сливовица на 02.12.2022 г. – имал ли е Ц. качеството на представляващ инициативната група за свикване на ОС, кой от дружината е бил уведомен за решението на УС за отлагане на ОС, знаел ли е Ц. за това решение и уведомил ли е инициативната група за него, присъствал ли е на ОС, какво е участието му в него, изказвал ли се е, взел ли е участие в организацията по провеждането му. На 10.03.2023 г. е насрочено ново изслушване на Ц.. По делото е представено уведомителното писмо до него с поставени четири въпроса, на които той е отговорил с писмо от 07.03.2023 г. /л.35/. В обясненията си Ц. е посочил, че на 01.12.2022 г. /погрешно е посочен м.02/ той е бил уведомен от секретаря на дружината Тодоров за получен имейл от председателя на УС на СЛРД, с който е поискана отмяна на насроченото ОС. По делото не е представено решение на УС на СЛРД за отмяна или отлагане на насроченото за 02.12.2022 г. ОС, нито е представена електронна кореспонденция на УС с Т. Т. по повод провеждането на събранието.

В срока по чл.22, ал.7 от Устава Ц. е обжалвал решението на УС за наложеното му наказание пред ОС на СЛРД. Разглеждането на жалбата му е включено в т.9 от дневния ред на насроченото за 19.04.2024 г. /повече от година след налагане на наказанието/ ОС – „Изслушване на обжалване на Решение на УС за наказание на ловци и вземане на решение“.

По делото е представена покана за ОС от 06.03.2023 г., която съгласно показанията на св. Д.

Георгиев е била поставена на таблото на Сдружението от председателя Валери Ангелов месец преди събранието. Показанията му кореспондират с представената декларация от Ангелов, датирана от 07.03.2024 г., че на 06.03.2023 г. е поставил на видно място в седалището на Сдружението поканата за свикване на ОС. Те не се опровергават от показанията на св. А. Д., който заявява, че може и да е имало покана на таблото, но той не е забелязал дали има. Съгласно приложения списък на ОС са присъствали 35 делегати от общо 3

43-ма. Св. Д. излага, че на ОС на СЛРД по принцип трябвало да присъстват председателят и секретарят на дружината, но в деня преди ОС го уведомили, че секретарят не може да присъства и трябвало някой да се яви по заместване, заради което той взел участие в ОС. В Протокол №3 от ОС, по т.9 /л.47 – л.48/ е отразено, че повече от месец всички материали във връзка със случая са били на разположение в офиса на Сдружението и всички членовете на ОС са имали възможност да се запознаят с тях, което обстоятелство е изрично указано и в поканата за ОС. Докладвано е постъпило писмо, за което е заявено, че не е подписано, а само е приложен списък на 18 члена на ЛРД Сливовица без дата на изготвяне и без уточнение по какъв повод е направен и има ли връзка със съдържанието на писмото. Това не отговаря на истината, защото от писмото /л.18/ става ясно, че то е становище за неоснователност, неправилност и несправедливост на наложените на ищеца и на Т. Т. наказания от ловци от ЛРД Сливовица, „които са положили подписите си в края на документа“. Като неразделна част от писмото се сочи приложение № 1, представляващо докладвания списък със саморъчно изписани имена и положени подписи на 18 члена на ЛРД. На присъствалия Ц. е дадена думата да представи пред ОС своята жалба и да изложи мотивите си и каквото смята за нужно относно предмета на жалбата. Последният отправил обвинения към УС – че там се създавали условия за злоупотреби, и към председателя – че не прочел на ОС протокола от заседанието на УС за налагане на наказанието му и подадената жалба, което е факт.

Представил становище, пълният текст на което бил прочетен от председателя и в протокола е посочено, че в него се съдържат обвинения към УС във връзка с неговата работа, субективни оценки на Ц. за работата на отделни членове, за дейността на Сдружението и отношенията на членовете му като цяло. Становището е приложено като доказателство и видно от същото, то основно съдържа оплаквания срещу формулировката на т.9 от дневния ред, която жалбоподателят счита, че не съдържа конкретика кои решения относно кои ловци са предмет на обсъждане и срещу непрочитане на ОС на съответните решения на УС и жалбите срещу тях, за да може членовете да вземат информирано решение. Според Ц. тези действия дават основание за съмнение в действията на УС, но нападки срещу отделни членове и срещу Сдружението като цяло липсват в изложението му. На ОС е предложено наказанието на Ц. да бъде увеличено на 5 г. и е взето решение, че се „потвърждава решението на УС“ за срок от 5 г.

При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск по чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите на проведеното на 19.04.2024 г. ОС на СЛРД Долна Митрополия решения поради допуснати нарушения на процесуалните норми относно свикване на ОС и отмяна поради незаконосъобразност на решението по т.9 от дневния ред за потвърждаване на наложеното на ищеца от УС на СЛРД наказание „изключване“.

Исковата претенция на Ц. е процесуално допустима не само по отношение на решението на ОС по т.9, касаещо жалбата му срещу наложеното му наказание, но и за отмяна на всички решения, взети на процесното ОС. Предпоставка за допустимост на предявения конститутивен иск е ищецът да притежава качеството на член на Сдружението към датата на 4 провеждане на ОС, на което са взети атакуваните от него решения и към 19.04.2024 г. Ц. не е загубил това качество. ЗЮЛНЦ не постановява действието на решението на УС или на ОС за изключване на член на сдружението да настъпи след изтичане на срока по чл.25, ал.5 от закона и безспорно, ако в устава не са предвидени предпоставки и условия за настъпване ефекта на това решение, то поражда незабавно действие. В този смисъл е Решение № 60052/ 13.07.2021 г. по т. дело № 261/ 2020 г. на II т.о. на ВКС, с което съдът е отговорил именно на въпроса: „От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред общото събрание, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им?“. В случая обаче в чл.22, ал.9 от Устава на СЛРД Долна Митрополия е предвидено, че решението на ОС на Сдружението, с което то се произнася по жалба срещу решение на УС за налагане на наказание, е окончателно и влиза в сила веднага, а необжалваните решения на УС влизат в сила след изтичане на срока за обжалването им. По аргумент от тази разпоредба обжалваните решения на УС пораждат действие с потвърждаването им или изменението им от ОС на Сдружението. Т.е. решението на УС от 10.03.2023 г. за изключване на Ц. като член на Сдружението за срок от 3 г. няма конститутивен ефект, както счита УС в разменената с ищеца кореспонденция, и не прекратява неговото членствено правоотношение, а членствената връзка е отпаднала едва с взетото от ОС на 19.04.2024 г. решение за „потвърждаване“ на решението на УС. С оглед допустимостта на предявения иск, същият следва да бъде разгледан по същество.