Решение № 1895 от 30.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Пловдив, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330108813 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 205.23 лева, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ***** и ликвидационни разходи.

Ищецът-

„ДЗИ

Общо застраховане“

ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско+“ е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахован при него автомобил „****”. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е преминаването на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания предна дясна гума. Било платено обезщетение от 190.23 лева на собственика. Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът, като лице задължено да поддържа пътя. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидна застрахова за автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с вредите. Не било отчетено и поведението на водача на автомобила. Оспорва плащането на обезщетение, както и легитимацията на лицето, което го е получил. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД и собственика на автомобила по застраховка „Каско+“. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие- 06.11.2021г От приложените документи за собственост се установява, че по време на действието на застраховката е настъпила промяна в собствеността на автомобила, като съгласно датите на издаване на свидетелствата за регистрация правото на собственост е принадлежало на С. Е. Т..

От приетата ССЕ, която съдът кредитира, се доказва плащането на застрахователната премия.

За инцидента не е съставен протокол за ПТП, поради което за установяване реализирането на застрахователния риск са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. Т.. Той посочва, че инцидентът се е реализирал на **** до ТЦ ****. Заявява, че е стигнал до поредица от дупки, около 5 на брой, като попаднал в една от тях с дълбочина около половин шише от минерална вода от 0.5 литра. Не успял да ги избегне, заради техния брой и движение по пътното платно. Инцидентът довел до скъсване на телове на гумата и се получило подуване, наричано разговорно „жаба“.

Показанията на свидетеля са конкретни и последователни, като се подкрепят от събраните писмени доказателства, свързани с регистриране на събитието пред застрахователя, поради което следва да бъдат кредитирани. С оглед на така събраните гласни доказателствени средства, съдът приема за доказано настъпването в срока на покритие на посоченото от ищеца събитие. От представените по делото общи условия е видно, че настъпилото събитие представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за договора.

От приетата по делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно и от свидетелските показания се установява механизмът на ПТП (идентичен с посочения в исковата молба) и наличието на причинно- следствена връзка между него и щетите. Изложените от вещото лице при изслушването му и от свидетеля при разпита обстоятелства преценени заедно са достатъчни, за да обосноват настъпването 2 на щетата вследствие на преминаването през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

На 11.11.2021г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на автомобила, е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил и заплатил на собственика сума от 190.23 лева. Плащането се установява от приетата ССЕ и от представеното платежно нареждане.

След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински, по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (мястото на инцидента попада в границите на гр. П.), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността на имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 190.23 лева. Посочената стойност на действителните вреди е равен от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

От приложените към исковата молба документи се установява, извършването на разноски за определяне на обезщетението, тъй като е направен оглед на щетата и 3 оценка на нейния размер. Поради това и претенцията за ликвидационни разноски се явява установена по основание. Относно размера, на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че стойността на дейностите за приключване на щетата е по-голяма от претендираните 15 лева.

Събраните по делото доказателства за извършвани на ***** ремонти работи не опровергават извода, защото не се установява да са били извършвани точно в процесния участък.

Не може да се сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”.

Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя. Водачът не е длъжен и да предполага, че същите няма да бъдат отстранени или сигнализирани.

Предвид всичко изложено до момента предявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 50.00 лева за д.т., 488.00 лева за адв. възнаграждение, ССЕ, САТЕ и свидетел.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: *****, да заплати на „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 205.23 лева- главница съставляваща размер на застрахователното обезщетение, платено от ищцовото дружество по щета, на основание договор за застраховка "Каско+”, за лек автомобил ***** във връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.11.2021 г. в *****, при което автомобилът, преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното 4 платно и ликвидационни разходи; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда на 16.06.2022г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 538.00 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка посочена в исковата молба: *******.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5