Решение № 64 от 11.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Велико Търново, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500585 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ против Решение № 273/ 21.06.2024 г. по гр.д. № 318/ 2023 г. по описа на ОС – Русе и подадена от адв. П. К. въззивна частна жалба срещу Определение № 912/ 26.08.2024 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ обжалва изцяло решението, с което застрахователят е осъден да заплати на Г. С. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 049.37 лв., получени в резултат на ПТП на 15.08.2022 г., както и на У. А. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението, което счита за постановено при житейски нелогична и неправилна оценка на доказателствата и избирателен подход при анализа им. По отношение на малолетното дете У. поддържа, че по делото е останало недоказано той да е претърпял твърдяното с исковата молба увреждане на здравето и съответно на същия обезщетение е недължимо. Счита присъденото на ищцата А. обезщетение за прекомерно завишено, несъответстващо на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при отчитане характера и обема на 1 получените травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент, приноса на пострадалия от неизползване на обезопасителен колан и съдебната практика по сходни казуси. Съдът не взел предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат въпреки категорично установения факт, че тя е пътувала без колан, което според него обуславяло поне 30 % принос за настъпване на вредите. Счита, че принос в обем поне 50 % следва да бъде съобразен и във връзка с претенцията на детето, ако съдът приеме, че то е претърпяло вреди. Този принос се изразявал в неизползване на обезопасителна система за деца, което било доказано по делото. Присъденото на детето обезщетение било поначало прекомерно, тъй като за твърдяната травма се сочел възстановителен период в рамките до 4 седмици. Моли решението да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни или при условията на евентуалност присъдените обезщетения да бъдат намалени. Претендира разноски.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни са депозирали отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи претърпените от ищците вреди, интензивността и продължителността на търпените от тях болки и страдания, проведеното лечение, остатъчните последици и отражението върху психиката и личния живот. Съдът обсъдил всички относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства, включително съдебната практика при сходни травматични увреждания и икономическата обстановка в страната. Правилно приел, че не е налице съпричиняване на вредите от ищцата А., а по отношение на детето застрахователят не бил навел надлежно възражение за съпричиняване от неизползването на детско столче, но дори и да бил направил такова, то било неоснователно, защото детето не било нарушило собствени задължения. Молят решението да бъде потвърдено. Процесуалният им представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Адв. К. обжалва определението на съда, с което е отхвърлено искането й за изменение на решението в частта за разноските. Излага, че съдът не е обсъдил наведените доводи за неправилност на акта й досежно разноските. Неправилно приел, че не следва да се начислява ДДС върху адвокатско възнаграждение, присъдено за предоставена безплатна правна помощ. Сочи, че предоставянето на правна услуга е облагаема доставка и от момента на получаване на адвокатско възнаграждение за нея, 2 като регистрирано по ЗДДС лице, възниква задължение за заплащане на данъка в полза на фиска и той следвало да бъде включен в общия размер на присъденото възнаграждение. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Съдът не съобразил, че е оказана правна защита по няколко отделни иска и се следва адвокатско възнаграждение по всеки един от тях. В жалбата са направени изчисления, основани на размерите по Наредба № 1, и се претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на допълнително възнаграждение в размер на 1 951.96 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция и оплакванията на жалбоподателя, необосновани с конкретни твърдения, за неправилна и житейски нелогична оценка на доказателствата и избирателен подход при анализа им, са неоснователни. Безспорно е установено, че Г.

С. А. и У. А. А. са пострадали при ПТП на 15.08.2022 г. като пътници в управляван от А. А. л.а. „Форд Фокус“. Механизмът на ПТП е изяснен от приетата авто-техническа експертиза: Управляваният от А. А. автомобил е навлязъл в кръстовище, регулирано за него със знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и траекторията на движение на автомобила му се е пресякла с тази на движещия се по пътя с предимство л. а. „Пежо 307 ЦЦ“, управляван от Д. С.. Настъпил удар, който за л.а. „Пежо 307 ЦЦ“ е бил челен, а за л.а. „Форд Фокус“ – страничен ляв. Съгласно експертизата основна причината за настъпване на процесното ПТП са действията на водача А., който е могъл да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил, управляван на фарове в тъмната част на денонощието, и да предотврати произшествието чрез спиране преди навлизането в кръстовището. Вещото лице е посочило, че ако А. се е бил съобразил нормативно със знак Г2 – „Движение само надясно“, който е бил поставен под знака Б1, и бе заел лентата за завиване надясно (ускорителната пътна лента), би имал поголяма възможност да наблюдава движението по главния път в огледалата за обратно виждане и повече време, да се съобрази с него и да предотврати произшествието. Л.а.

„Форд Фокус“ е оборудван с триточкови колани, но липсват обективни данни за състоянието на колана на пътника на предната седалка за формиране на извод дали ищцата А., която се е возила там, е била с поставен такъв. Не се спори, че не е имало система за обезопасяване при превоз на деца – детско столче, предвид възрастта на ищеца У. – дете на 4 г. към датата на ПТП. Не е спорно, че детето се е возило в средата на задната седалка. Действалите върху телата на пътниците в автомобила инерционни сили първоначално при удара са били насочени наляво – към вътрешните леви детайли на автомобила, а впоследствие – след удара – са действали трептения и вибрации, както и ускорения, насочени надясно.

Не е спорно, че отговорността на водача за управление на процесния лек 3 автомобил е била предмет на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, валидна към датата на ПТП и пострадалите са отправили застрахователна претенция към това дружество на 17.10.2022 г.

При така изяснената фактическа обстановка ВТАС споделя правния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Виновното противоправно поведение на водача А. А., чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, е безспорно установено по делото от заключението на приетата експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обоснована. Водачът е допуснал нарушение на чл. 50, ал.1 ЗДвП, задължаващ го на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне превозните средства, които се движат по пътя с предимство и това е довело до настъпването на процесното ПТП.

Ирелевантно е дали и другият участник в движението има принос за осъществяване на деликта, тъй като при съизвършителство отговорността е солидарна и пострадалото лице има прав да претендира обезщетение в пълния размер на претърпените вреди от всеки от деликвентите. Вследствие на установеното виновно противоправно поведение са причинени вреди на двамата ищци и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение.

Претендираното от ищцата Г. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 049.37 лв. е основателно за този размер, формиран от направените от нея разходи по лечението й. Те са установени с представените по делото фактури и касови бонове, за които вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза са дали заключение, че са свързани с лечението й.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

По отношение на Г. С. А.: От изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза и приетата медицинска документация се установява, че в причинно-следствена 4 връзка с процесното ПТП ищцата А. е получила дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма – малък субарахноидален кръвоизлив, многофрагментни счупвания на лицеви кости (носови кости, горночелюстна кост, челна кост, зигоматични кости и костите на двата максиларни и сфенойдални синуси), довело до затруднение на дъвченето и говоренето, колекции от кръв в лицевите синуси, разкъсно - контузна рана на горния клепач на лявoтo око, охлузвания на главата, шията и крайниците. Лечението е проведено в болнични условия за 19 дни и в домашно-амбулаторни условия. За времето oт 16.08.2022 г. дo 09.10.2022 г. е пребивавала в отделение по неврохирургия при УМБАЛ „Канев“ АД, където е извършена репозиция и фиксация на носовите кости и носна тампонада и е проведено медикаментозна терапия, изписана е в стабилизирано соматично и неврологично състояние, с отшумели главоболие и световъртеж и насочена към лицевочелюстен хирург. За времето от 01.09. до 09.09.2022 г. е пребивавала в отделение по лицевочелюстна хирургия при УМБАЛ „Медика Русе“ ООД. В епикризата е отразено, че постъпва със силно ограничение на отварянето на устата и наличие на лицеви, компресионни фрактури и вклинени лицеви кости, като при предходното й болнично лечение не са проведени никакви лечебни мероприятия по отношение на съчетаните фрактури на лицевия скелет и дългият период на изчакване е довел до процес на патологично зарастване на някои от фрактурните линии. Това е наложило провеждането на оперативна интервенция след трахеостомия с оглед мястото на операцията и невъзможността пострадалата да бъде интубирана, като на ищцата са поставени метални остеосинтези. Изписана е с подобрение и е издаден болничен лист за 30 дни дoмaшнo-амбулаторно лечение. Безспорно е, че причинените травми, самото им лечение и възстановителният период са свързани с търпене на сериозни по интензивност болки и страдания, за туширането на които ищцата е приемала аналгетични медикаменти. Вещите лица сочат, че причиненото на ищцата травматично увреждане на главния мозък, изразяващо се в малък субарахноидален кръвоизлив не е било опасно за живота й, а основната травма е счупването на челюстта. Изяснили са, че обичайният възстановителен период по отношение на субективните неврологични oплaквaния при черепно-мoзъчни травми без усложнения е между 2 и 6 месеца, в зависимост от тежестта на уврежданията и индивидуалното протичане, а при счупвания на горна челюст и лицеви кости между 1 и 2 месеца. Вещите лица считат, че при липса на данни за последващо изписването на ищцата от болницата лечение, възстановяването й е било в рамките на обичайния период от около 2 месеца, в какъвто смисъл са и свидетелските показания на св. М. М. – майка на Г. и св. С. Ю. – нейна баба. Те посочват, че след около 2 месеца Г. се върнала на работа, което налага извод за физическото й възстановяване. Съдът кредитира показанията на последните, защото са непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства. При извършения на ищцата преглед за установяване на актуалното й състояние – две години след процесното ПТП – вещите лица не са констатирали отклонения в неврологичния й статус. Съдът не кредитира показанията на св. М., че А. продължава да има оплаквания от световъртеж, защото в исковата молба няма подобни твърдения, за такива не говори и другата свидетелка, самата ищца е заявила при прегледа от вещите лица, че не е търсила лекарска помощ след изписването й от 5 болницата, т.е. в продължение на две години след инцидента. По отношение на травмите експертите са посочили, че е налице пълно функционално възстановяване и категорично не е налице обезобразяване на лицето й – има слабо забележим белег в областта на лявата вежда и видим белег в областта на предната повърхност на шията, за които не се очаква спонтанно пълно заличаване. Според свидетелските показания ищцата изпитва срам от белега на шията и постоянно се опитвала да го прикрива с поло, с шалове, което е обяснимо и с оглед младата й възраст – 28 г. към датата на ПТП. Процесното ПТП сериозно е засегнало личния живот на ищцата и социалното й функциониране – установено е, че по време на лечението си тя е имала постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието, поради травмата на челюстта повече от месец след инцидента тя не можела да се храни пълноценно, хранели са я с пюрирана храна със спринцовка, лицето й било силно пострадало както вследствие на ПТП, така и предвид извършената й операция, изпитвала е силни болки, не е била в състояние да се грижи за децата си, започнала да изпитва страх и притеснения при пътуване с автомобил. Нормално е при тази ситуация психичното й състояние да е било сринато, да плаче при спомена за катастрофата, да изпада в кризи, както сочат близките й.