Разпореждане № 123527 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 123527 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110119335 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба с вх. № 6384/05.06.2026 г. от И. Б. Б. срещу *****, с която се иска да бъде прогласена нищожността на клауза за определяне на лихва чрез индекс „Прайм“; да се признае за установено, че ищецът не дължи начислени и платени суми за лихва по нищожната клауза; както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца всички недължимо платени суми за лихви.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност, което налага оставяне на производството по делото без движение, като на ищеца бъдат дадени указания да отстрани нередовностите на исковата молба.

На първо място не е посочена цена на нито един от трите предявени иска, каквото е условието на чл. 127, т. 3 ГПК, която е необходима както за определяне на родовата подсъдност на делото, така и за определяне размера на дължимата държавна такса.

Освен това, петитумът на исковата молба по отношение на иска за нищожност не е надлежен. Нито в него, нито където и да било в обстоятелствената част на исковата молба не е посочено конкретно коя клауза от договора за кредит се иска да бъде прегласена за нищожна, т.е. коя е клаузата, с която е уговорено определяне на лихва чрез индекс „Прайм“, респ. къде е уговорена. Не е формулиран надлежен петитум на исковата молба и по отношение на отрицателния установителен иск за недължимост на лихва, както и на осъдителния иск за връщане на недължими лихви, като вземанията, които се отрича да се дължат и вземанията, които ищецът иска да му бъдат присъдени, не са индивидуализирани по никакъв начин относно размер и период. Във връзка с посочването на ищеца, че размерите на тези искове ще бъдат установени чрез вещо лице следва да се посочи, че предвидените в процесуалния закон способи за събиране на доказателства (включително и този по чл. 195 и сл. ГПК) са регламентирани за осигуряване на възможност за страните в исковото производство да установят твърденията си по предмета на делото, а не за индивидуализиране на този предмет в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК.

На ищеца следва да се укаже да обоснове и правния си интерес от предявяване на отделен отрицателен установителен иск за недължимост на лихва, определена чрез индекс „Прайм“, доколкото е предявил иск за нищожност на тази клауза и неговото уважаване предполага, че плащанията по нищожната клауза ще са били недължими.

Не на последно място, съдът счита, че по делото не участват всички задължителни другари. Видно е от представения препис от Договор за кредит № HL83304/01.06.2017 г., че 1 същият е сключен от една страна между ***** (кредитодател), а от друга страна И. Б. Б., Р.М. Б.а и Б.И. Б. (и тримата кредитополучатели), като ищецът И. Б. Б. е предявил иска за нищожност на клаузата за лихва само срещу банката. В тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС е прието, че договорът представлява единно правоотношение, тъй като правата и задълженията на страните по него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. Тази общност на спорното правоотношение обуславя качеството и на двете страни като ответници по предявения от третото лице иск за нищожност на договора и ги прави необходими другари по него. Обстоятелството, че двете страни по договора са страни по спора за неговата нищожност, ги прави надлежни страни и в исковото производство. Това налага конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността на договора всяка една от страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от насрещната страна по договора. Затова страните по договора са задължителни необходими другари по предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на договора. По аргумент на по-силното основание, всички страни по един договор са задължителни необходими другари в производство по иск за обявяване на неговата нищожност, предявен от една от страните. За разлика от факултативното необходимо другарство, при което съдът няма задължение да следи за конституирането на всички другари, при задължителното необходимо другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. За него съдът следи служебно - така Решение № 641 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 282/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение № 4075 от 15.09.2025 г. по к. гр. д. № 1102/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. В случая клаузата за лихва, чиято действителност се оспорва, е обща за всички кредитополучатели по договора за кредит, поради което нищожността на тази клауза не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. В настоящия процес за установяване недействителността на клаузата от кредитния договор страните по него са необходими и задължителни другари. Ищецът е насочил иска си за нищожността единствено срещу кредитодателя *****, но е и срещу другите двама кредитополучатели по договора - Р.М. Б.а и Б.И. Б., които са задължителни другари. Общото предявяване на иска за нищожност на клаузата срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат дадени указания да насочи иска си за нищожност и срещу задължителните другари Р.М. Б.а и Б.И. Б..

С оглед изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 6384/05.06.2026 г., подадена от И.

Б. Б..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по исковата молба, като:

2

1) Посочи цена на всеки един от предявените искове – за нищожност на клауза за определяне на лихва чрез индекс „Прайм“; за признаване за установено, че не дължи начислени и платени суми за лихва по нищожната клауза; както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца всички недължимо платени суми за лихви;

2) Посочи точно и конкретно коя клауза (член) се иска да бъде прегласена за нищожна - коя е клаузата, с която е уговорено определяне на лихва чрез индекс „Прайм“, респ. къде е уговорена - дали в Договор за кредит № HL83304/01.06.2017 г., или в друго допълнително споразумение към договора, като след уточненията да формулира надлежен петитум на исковата молба;

3) Конкретизира отрицателния установителен иск за недължимост на лихва и осъдителния иск за връщане на недължими лихви, като индивидуализира вземанията, които се отрича да се дължат на ответника и вземанията, които ищецът иска да му бъдат присъдени, като посочи техните размери и периоди на начисляване/плащане. След уточненията, да формулира надлежен петитум на исковата молба в тези части;

4) Обоснове правния си интерес от предявяване на самостоятелен отрицателен установителен иск за недължимост на лихва, определена чрез индекс „Прайм“, доколкото е предявен иск за нищожност на тази клауза и неговото уважаване предполага, че плащанията по нищожната клауза ще са били недължими;

5) Насочи предявения от него иск за нищожност на клауза за определяне на лихва чрез индекс „Прайм“ и срещу другите двама задължителния другари Р.М. Б.а и Б.И. Б. – кредитополучатели по Договор за кредит № HL83304/01.06.2017 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако указанията не бъдат изпълнени в срок, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3