Разпореждане № 42071 от 02.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 42071 гр. С., 02.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110110172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.

Образувано е по заявление от ........ за издаване на заповед за изпълнение срещу М. П.

Д. за следните суми: 750 лева - неплатена главница по Договор за паричен заем № 704266 от 08.07.2022г.; 70,80 лева – възнаградителна лихва; 50,92 лева – мораторна лихва; 340,20 лева – договорна компесаторна неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от сключване на договора; 188,00 лева – неустойка за забава, формирана от разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на договорната компесаторна неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от сключване на договора, съдът ще посочи следното:

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговорената неустойка по договора, свързана с неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от сключване на договора, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на договорната неустойка за непредставяне на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ следва да бъде отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави.

На следващо място, и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да 1 бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 52861 от 24.02.2023г., депозиано от ........ срещу М. П. Д., в частта относно сумата от 340,20 лева – договорна компесаторна неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от сключване на договора и сумата от 188,00 лева – неустойка за забава, формирана от разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2