Решение № 3430 от 31.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3430 гр. Пловдив, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330107078 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Р. И. срещу „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 225, 36 лв.- получена от ответника без основание в периода *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.05.2023г./ до окончателното й погасяване (претенцията на ищеца е описана съобразно заявеното от него в открито съдебно заседание от 05.03.2024г. увеличение на иска- л. 55 от делото).

Ищецът поддържа, че сумата в размер от 225, 36 лв. е заплатена в полза на ответното дружество в периода ******* без наличие на основание на основание за това. Изтъква, че между страните не е налице сключен договор за кредит, по който да е извършвал плащания в горепосочения период. След като сумата е платена в полза на ответника без наличие на основание, то следва същата да бъде възстановена на ищеца.

В случай, че ответникът обоснове наличието на основание за имущественото разместване, то се излагат твърдения, че същото е нищожно. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва фактът, че в периода ******* ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер от 225, 36 лв., но се твърди, че сумата е заплатена по силата на сключен между страните Договор за кредит № ************** Изтъква се, че по силата на цитирания договор, на ответника е дадена в заем сума в размер от 200 лв., която е следвало да бъде върната ведно с договорената възнаградителна лихва в размер от 6 лева на една вноска с падеж 20.02.2018г.

Поддържа се, че с процесните плащания са погасени дължимите суми именно по посочения договор за кредит. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират 1 се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1во“ ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация от ответника, нейният размер и пряка причинноследствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

Между страните не се спори (отделено е като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство с доклада по делото), а и се изяснява от приобщените по делото доказателствени материали (платежни нареждания на л. 42- 44), че в периода ******* ищецът е заплатил в полза на ответника сума в общ размер от 225, 36 лв.

В приетите по делото платежни нареждания, с които ищецът е заплатил на ответника сумата от 225, 36 лв. е отразено като основание за плащането ************.

С ъ щ е в р е м е н н о , ответникът не установи съществуването на кредитно правоотношение между страните, възникнало по повод на сключен договор за паричен заем с индивидуален номер ******** (въпреки че с протоколни определения от ********************* е дадена възможност на ответника да се запознае с представените от ищеца разписки за извършени плащания и да предприеме съответните процесуални действия в насока защита на тезата си). С отговора на исковата молба ответникът е представил единствено Индивидуален договор за заем № ******, който обаче не отговаря като индивидуален номер на отразеното в разписките (с които ищецът е осъществил плащания в полза на ответното дружество). Следва да се акцентира върху обстоятелството, че тежестта да се докаже валидно възникване на правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване, е на ответника (изрично в тази връзка- Решение № 227/ 22.03.2019г. по гр.д. № 896/2018г., по описа на ВКС, III- то г.о.; Решение № 211/ 26.11.2013г. по т.д. № 1082/ 2012г., по описа на ВКС, Т.К., II- ро отд.; Решение № 138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, II- ро т.о.; Решение № 556/13.07.2010 г. по гр.д. № 46/2009 на ВКС, IV- то г.о.) Не би могло да се предположи и че с процесните плащания, ищецът всъщност е погасявал задълженията си по Индивидуален договор за заем № ******, тъй като доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответната страна.

Предвид гореизложеното и доколкото не бе установено да е налице основание за осъществените плащания, то на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 225, 36 лв.- получена без основание в периода *******

Върху горепосоченото вземане се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /18.05.2023г./ до окончателното й заплащане.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Б., като съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 3гръб- л. 4), е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Б., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по 2 съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лева. за процесуално представителство на ищеца и което възнаграждение следва да бъде заплатено от ответника.

В лично качество ищецът е сторил разноски в размер от 50 лева- държавна такса за образуване на исковото производство, която следва да му бъде възстановена от ответника.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 да заплати на В. Р.

И., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 225, 36 лева /двеста двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/- получена от ответника без основание в периода *******, в е д н о със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.05.2023г./ до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 да заплати на адв.

Д. Г. Б., вписан в *****, личен номер на адвокат ******, с адрес на практиката- гр.

*********** сума в размер от 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца В. Р. И., ЕГН ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 да заплати на В. Р.

3

И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съдПловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4