Решение № 881 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

ЦвеТ.ла Данова при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20231100603994 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Й. Н. Д. – осъдено лице, с ЕГН: **********, чрез адв. Х. Д. – АК – Плевен, срещу протоколно определение от 15.06.2023 г., постановено по ЧНД № 5310 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 96 състав, в частта му, с което на основание чл. 24 НК е увеличено с 3 (три) месеца наложеното най-тежко наказание "пробация", като е определено за изтърпяване на наказанието "пробация" следните пробационни мерки – "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, с периодичност два пъти седмично, както и "задължителни пробационни срещи с пробационен служител" за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца.

В жалбата се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на процесното протоколно определение, като се прави искане за отмяната му в обжалваната част.

В разпоредително заседание на 20.08.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание, проведено на 02 октомври 2023 г., жалб. Й. Д., се явява лично и с адв. Л.Т. – САК, който е преупълномощен от адв. Х. Д., като се поддържа въззивната частна жалба по изложените в нея мотиви. Подробно ги развива в хода на въззивното производство и преповтаря изложеното в жалбата.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, частната въззивна 1 жалба е неоснователна, по следните съображения.

Изложените обстоятелства са установени от справка за съдимост на осъдения и бюлетини за съдимост.

С обжалваното определение, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК са групирани последните две осъждания на жалбоподателя (посочени подробно в протоколното определение), както следва:

1 осъждане по НОХД № 20735 по описа на СРС за 2016 г., с присъда, влязла в сила на 03.07.2017 г., с която за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършено на 26.02.2016 г. му е наложено наказание "пробация" за срок от 6 (шест) месеца.

2 осъждане по НОХД № 695 по описа на СГС за 2016 г., с присъда, влязла в сила на 10.01.2018 г., с която за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 14.04.2014 г. му е наложено наказание 3 (три) години "лишаване от свобода", което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с 5 години изпитателен срок.

3 осъждане по НОХД № 478 по описа на СРС за 2022 г., с протоколно определение, влязло в сила на 21.02.2023 г., с което за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 29.10.2020 г. му е наложено наказание "пробация" за срок от 8 месеца.

4 осъждане по НОХД № 6288 по описа на СРС за 2021 г., с присъда, влязла в сила на 28.02.2023 г., с която за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, извършено на 28.08.2019 г. му е наложено наказание "пробация" за срок от 1 година. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Д. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива по НОХД № 20735 по описа на СРС за 2016 г. и НОХД № 695 по описа на СГС за 2016 г., а именно 3 (три) години "лишаване от свобода", с 5 години изпитателен срок.

С атакуваното определение на основание чл. 24 НК определеното общо наказание от 1 (една) година е увеличено с 3 (три) месеца, общо 1 (една) година и 3 (три) месеца.

Софийският градски съди намира за законосъобразна атакуваната част на горецитираното определение.

Въззивният съд споделя извода на СРС за наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК относно наказанията, наложени по НОХД № 478 по описа на СРС за 2022 г. и НОХД № 6288 по описа на СРС за 2021 г., тъй като са извършени при условията на реална съвкупност от престъпления. Последната е налице, защото наказанията са наложени с отделни присъди за извършени престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. налице е съвкупност от присъди и от престъпления. Размерът на общото наказание е 1 (една) година, тъй като това е най-тежкото наказание от наложените наказания за престъпленията от съвкупността.

Предвид съдебното минало на осъдения, сочещо на проявена упоритост при извършване на престъпленията и очевидното му нежелание да се поправи и да преустанови своята престъпна деятелност и да спазва установените норми на поведение, вида на извършените престъпления, периодичността на извършване на престъпленията и очевидното непостигане целите на наказанието с предходните му осъждания, Софийски градски съд счита, че правилно и законосъобразно СРС е увеличил общото най-тежко наказание от 1 (една) година с 3 (три) месеца. Тук следва да бъде отбелязано, че наложеното общо наказание за съвкупност от престъпления се увеличава когато и най-тежкото наказание не е достатъчно за постигане целите на закона. В тази връзка е и константната практика на ВКС. Разпоредбата на чл. 24 НК се прилага, когато наложеното по реда на чл. 25, вр. с чл. 23 НК най-тежко наказание не е достатъчно за постигане на посочените в чл. 36 НК цели.

Неоснователни са доводите, че поради липсата на изрично такова искане, то съдът няма правомощия да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, като приложението на тази разпоредба е изцяло в правомощията и преценката на съда, който следи служебно за наличието и необходимостта от приложението на чл. 24 НК, вкл. при липса на такова искане от страна на прокуратурата. В настоящия случай данните по делото за личността на осъдения подкрепят извода, че е необходимо наказанието му да бъде с увеличено. Съдът може да използва 2 дадената му от закона възможност само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, както и, че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия, както е в настоящия случай. Само когато съдът констатира наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки, може да увеличи наложеното наказание. При това положение въззивната инстанция счита, че първата инстанция законосъобразно, въз основа на посочените факти, е преценила необходимостта от приложението на чл. 24 НК и то в размер на три месеца, което завишение се явява справедливо.

По изложените съображения въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и подлежащо на потвърждаване.

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд, II въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.06.2023 г., постановено по ЧНД № 5310 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 96 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3