Решение № 167 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502470 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД,ЕИК***** против решение № 3157/21.06.25г.,постановено по гр.д.№ 4464/24г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.в частта му,с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на С. Н. Н.,ЕГН-**** обезщетение за претърпените от реализирано на 05.11.2023г. в гр. **** пътно-транспортно произшествие (падане в автобус) неимуществени вреди,изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от травматични увреждания за сумата над 10 000лв.до уважените 20 000лв.,както и в частта,с която е осъдено да заплати на С. Н. Н. обезщетение за причинените от същото ПТП имуществени вреди в размер на 300лв.с ДДС разходи за закупени нови диоптрични очила с аналогични на увредените характеристики и 800лв.– разходи за закупен мобилен телефон втора употреба с аналогични на унищожения характеристики,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2024г.до окончателното им погасяване.

Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в атакуваните му части като противоречащо на материалния закон,процесуалните правила и утвърдената съдебна практика.Жалбоподателят намира,че ПдРС неоснователно е завишил исковата 1 претенция за неимуществени вреди по размер,както и че неправилно е приел за доказана претенцията за имуществени вреди досежно 300лв.за счупени диоптрични очила и 800лв.за счупен мобилен телефон.Иска се отмяната на решението в обжалваните му части и постановяване на друго,с което да се намали размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до 10 000лв.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна С. Н. Н.,ЕГН-********** от гр. **** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Счита,че присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критериите,заложени в чл.52 от ЗЗД,за което се позовава на съдебна практика по сходни казуси.Иска потвърждаване на решението в атакуваните му части и претендира разноски за въззивното производство.

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва решението.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявени са от С. Н. Н. Ж. М. П. осъдителни искове с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 и чл.86,ал.1 от ЗЗД против ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД.

Страните не спорят,че на 05.11.2023г.в гр. **** е настъпило ПТП,при което ищцата С. Н. Н. е пътувала като пътник в градски автобус от линия № 44,който автобус е с марка „Ман“, модел „Лайънс Сити“, с рег. № *****; че ответникът е бил застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на валидност 22.02.2023г. – 21.02.2024 г. за ППС с марка „Ман“, модел „Лайнс Сити“, с рег. № ***** НХ,както и че ищцата е отправила писмена претенция до ответника с искане за определяне и изплащане на обезщетение,като ответното дружество е определило застрахователно обезщетение в общ размер от 2300лв.,от които 2000лв.за неимуществени вреди и 300лв.за имуществени вреди За да постанови решението си,първостепенният съд е приел за установени правопораждащите спорното материално право юридически факти,намерил е за неоснователно направеното от ответника възражение за 2 съпричиняване от страна на ищцата и е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно уредените в чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост,както е намерил за доказани и претенциите за обезщетение за имуществени вреди за счупените при ПТП очила и мобилен телефон.Съдът обстойно е коментирал събраните по делото писмени доказателства,изготвените две САТЕ(основна и допълнителна) от в.л.С. М. и СМЕ с в.л.М.Б.,както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели-Г. П.,водач на автобуса по време на ПТП на 05.11.2023г. и Н.

Н.,съпруг на ищцата.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта,в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъване на процесното застрахователно събитие на 05.11.2023г. за сумата от 10 000лв.,(в частта,в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),основанието,

(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.

Това означава,че правният спор пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба,се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,уредени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.При определяне на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършване на противоправното деяние,претърпените от ищеца болки и страдания вследствие причинените му травматични увреждания,периодът за пълното му възстановяване,неговата възраст,причинените му неудобства и дискомфорт при соц.контакти,социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие-края на 2023г.,както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,виновно причинени от застраховано лице по застраховка „ГО“.

Доколкото неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,нематериални блага и не могат да бъдат възстановени,то предвиденото от закона обезщетение не е копенсаторно,а заместващо и се определя съобразно критериите,съдържащи се в нормата на чл.52 от ЗЗД-по 3 справедливост от съда.

В случая при определяне на заместващото обезщетение за неимуществени вреди следва да се има предвид,че от процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреди – *****.Вещото лице от СМЕ посочва,че непосредствено след инцидента ищцата е откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, гр. ****,където е приета за лечение,направени са множество изследвания и е пролежала 5 дни в болничното заведение,като са предписани медикаменти за лечение.Оздравителният процес според вещото лице Б. е продължил 20-25 дни при благоприятен ход на същия и без настъпили усложнения в неговото протичане,а възстановителният процес е бил по-продължителен-в рамките на 3-4 месеца и също протекъл без усложнения,при благоприятен ход.При извършване на преглед на ищцата,вещото лице е снело анамнеза от същата,при която се установява,че Н. продължава да има оплаквания,основно свързани с лесна уморяемост,високо кръвно,изтръпване на стъпалата,“кръста не я държал“.Експертът е констатирал куцаща походка при ходене,както и че три месеца преди прегледа ищцата е сменила ***** става.Обема от движения на горните крайници е пълен,както и в долните крайници.Според в.лице ищцата е напълно възстановена от травматичните увреждания,получени при инцидента от 05.11.2023г.,а болките в кръста са резултат от стари дегенеративни процени,които пострадалата е имала преди инцидента,като след ПТП вероятно са се обострили.Според обяснението на в.лице в съдебно заседание тези изменения са нормални с оглед възрастта на ищцата (71г.към момента на прегледа),но проблемите в шийната област,където има т.нар.*****,са констатирани след катастрофата и е възможно да са причинени именно при нея,т.е.те най-вероятно са във връзка с ПТП-то.Предписаните лекарства са били необходими за лечението на

Н..В тази връзка има известни разминавания в заключението на СМЕ и показанията на ищцовия свидетел Н.,съпруг на ищцата.Според неговите показания ищцата била изключително деен човек,по 2-3 пъти на ден слизала и се качвала от върха на тепето,където живеели,копаела двора,занимавала се с домакинството.При положение,че ищцата е оперирана приблизително девет месеца след катастрофата за смяна на *****,съдът намира за житейски нелогично при подобен тежък дегенеративен проблем,отстранен с операцията, Н. да е проявявала такава голяма активност,особено в изкачването и слизането на тепето.Вещото лице 4 не потвърждава показанията на свидетеля,че в последно време ищцата изпускала много неща.Доколкото съдът констатира и други противоречия в показанията на този свидетел,касаещи претендираните имуществени вреди,въззивния съд,за разлика от ПдРС,не кредитира изцяло показанията му,предвид и разпоредбата на чл.172 от ГПК.

При така установените факти въззивният съд приема,че справедливото обезщетение на ищцата за причинените й в резултат на ПТП неимуществени вреди е в размер на 15 000лв.,като се имат предвид общественоикономическите условия в страната към момента на настъпането на застрахователното събитие-края на 2023г. и предвид съдебната практика,справедливият размер за заплащане на обезщетение при подобни травматични увреждания-мозъчно сътресение в най-леката му форма на проявление,световъртеж,разкъсно-контузна рана в тилната част на главата,контузии на китката и дланта,увреждане на *****,възрастта на пострадалата-*** години към момента на произшествието,продължителността на възстановяване на здравословното състояние-около 3-4 месеца,без настъпили усложнения в оздравителния и възстановителния процес,настоящата инстанция приема,че обезщетението в размер на

15 000лв.е достатъчно за репариране на преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП.

Поради горното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му,с която предявеният осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ във вр.с чл.45,ал.1 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е уважен над сумата от 15 000лв.(7669,38 €) до присъдения размер от 20 000лв.(10 225,84 €),като в тази част този иск следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенциите за имуществени вреди в обжалваната им част-в общ размер на 1200лв.,от които 300лв.за диоптрични очила и 800лв.за мобилен телефон,въззивната инстанция не споделя извода на ПдРС,че претенциите са доказани по основание.В тази връзка първостепенният съд не е изложил конкретни мотиви.

Относно твърденията,че диоптричните очила на ищцата са били счупени при падането в автобуса,поправката им не е била възможна и са закупени други с аналогични на увредените очила характеристики,е 5 представена фактура от 11.01.24г.за закупени очила с диоптър за 300лв.,поради което и с оглед показанията на св.Н.,които се възприемат от съда в тази им част,съдът намира тази претенция за доказана.

По отношение обаче на претенцията за обезщетение за повредения телефон на ищцата в резултат на ПТП-то,по делото не се представиха никакви писмени доказателства в тази насока-дори и закупеният телефон да бил втора употреба,би следвало да се представят фактура или касов бон за закупуването му.Отделно св.Н. посочва,че повреденият телефон на ищцата е бил Самсунг А 50,а в исковата молба се поддържа,че е бил Самсунг S 16,докато закупеният като втора употреба телефон е Самсунг S 22.Телефоните на Самсунг от серия А са среден клас телефони,съответно на по-ниски цени,а серията S е премиум клас,но дори и да приемем,че повреденият телефон е бил S 16,то неговите характеристики не са сходни на закупения като втора употреба S 22 и това може да се установи и от разликата в цените на двата телефона.S 22,дори и закупен като такъв втора употреба,е по-скъп от новозакупен S 16.Ето защо,предвид липсата на доказателства за закупуването на нов телефон,при това със сходни характеристики като на повредения,тази претенция се явява неосноватена.Поради горното следва да се отмени решението в частта му,с която е уважен осъдителния иск по чл. чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата имуществени вредиразходи за закупен телефон втора употреба в размер на 800лв.(409,03 €) и вместо това да се отхвърли претенцията като неоснователна.В останалата му част решението досежно обезщетението за имуществени вреди следва да се потвърди.