Решение № 277 от 14.08.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Разлог, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100042 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена от З.Н.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.

„И.А.“№20, съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.№41, е.2, о.4, ч/з адв. В.Х., против И.П.М., в качеството на Управител и едноличен собственик на капитала на „К.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.

„Д.Х.“№37, с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата е собственик на имот с пл. №1248, кв.72 по плана на г.Б. от 1962 г. по наследство и след извършени разпоредителни сделки м/у н-ците, който графично е отразен като поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на г.Б. Според ищцата отразяването му по КК не кореспондира с това по преходен кадастрален план, по който е отменено отчуждаването на имота и същия е възстановен на ищцата с Решение №430/14.01.2000 г., постановено по адм. д. №699/2018 г. по описа на ОС-Бл. Сочи се, че площ от 100 кв.м. попада в поземлен имот, собственост на ответното дружество, а именно имот с идентификатор *** по КККР на землището на г.Б. Посочената спорна площ е ситуирана изцяло в североизточната част на имот с идентификатор *** по КККР при посочените в исковата молба съседи на спорната част, които са графично съществуващи по одобрената КК, но така както са изчертани, не отговарят нито на преходен действащ план, нито на фактическото състояние на имотите.

Уточнява, че имотът е придобит от ищцата за 1/2 ид.ч. по наследство от Р.Т.С. по силата на постановеното решение на Бл.ОС и за другата 1/2 ид.ч. по силата на нотариален акт за замяна на недвижим имот. Така както е ограден имота се ползва от ищцата от възстановяването му с решението на съда от 2000 г. и на основание чл.79 от ЗС, за същата е налице придобивна давност. Твърди, че не й е известно придобивното основание на ответника, но оспорват правата на ответника в/у поземлен имот с идентификатор *** в графичен вид, отразен в КК, който не съответства на фактическото съществуване на имота на място.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на И.П.М., в качеството на Управител и едноличен собственик на капитала на „К.И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Д.Х.“№37, че ищцата З.Н.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.

„И.А.“№20, съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.№41, е.2, о.4, е собственик на 100 кв.м., представляваща част от имот пл. №1248, кв.72 по плана от 1962 г. на г.Б., които незаконосъобразно са 1 включени в поземлен имот с идентификатор ***, ситуирани изцяло в североизточната му част, като съседи на спорната част са поземлени имоти *** – собственост на ищеца, *** – собственост на ответника и *** – улица, както и че е налице грешка при заснемането и отразяването в КК и КР, одобрена със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК, досежно поземлени имоти с идентификатор *** и *** с адм. адрес: г.Б., у.„Д.Х.“№7.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Към ИМ са приложени в заверени от страната преписи писмени доказателства, които ищецът иска да бъдат приети към доказателствения материал по делото.

С разпореждане №1697, постановено в ЗСЗ, проведено на 14.12.2022 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. Копие от постановеното определение, ведно с преписа от ИМ и приложените към нея писмени доказателства са изпратени за връчване на ответника.

В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ.

В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ.

С писмения отговор на ИМ, ответниците на първо място изразяват становище за нередовност на ИМ. Сочи се, че в обстоятелствената част на ИМ ищцата е посочила 2 основания за придобиване на спорната част от 100 кв.м. – отменено отчуждаване на имота и възстановяването на наследодателката на ищцата с решение по адм.д. №669/1998 г. по описа на ОС-Бл., като в последната част на абзац 3 от втората страница на ИМ, ищцата посочва, като основание за претенцията й – придобиване на процесните 100 кв.м., въз основа на придобивна давност. Също така ищцата би следвало да посочи и периода на владение на процесните квадрати от имота на ответника.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но изразява становище за неговата неоснователност. Не оспорва, че ищцата е собственик на поземлен имот с пл. №1248, кв.72 по плана на г.Б. от 1962 г. по наследство и след извършени разпоредителни сделки м/у нците, който е графично отразен като поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на г.Б., одобрена със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК.

Оспорват се твърденият на ищцата за неправилно отразяване на имота й по КК, както и че площ от 100 кв.м., представляващи част от собствения и имот попадат в поземления имот собственост на ответника. Навеждат се доводи, че спорните 100 кв.м. са част от имота на ответника, като последния е придобит от него въз основа на договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба №60, том 1, рег. №681, дело №47/01.09.2016 г. на Нот. Л.М.. Праводателите на имота на ответника са придобили имота въз основа на спечелен публичен търг, организиран от ЧСИ-Ц., материализиран в ПВНИ №16313 от 28.05.2012 г. Твърди се, че от 28.05.2012 г. праводателите владеят целия ПИ *** по КККР за землището на г.Б., вкл. процесните 100 кв.м., като след закупуването на имота през 2016 г. дружеството владее имота. Ако е имало период, през който ищцата да е ползвала процесните метри, то това е било със съгласие на ответника, като в ползването на имота не е имало намерение за своене.

Изразено е становище относно отразяването на имота на ищцата по РП на г.Б. от 1961 г. като в северната си част граничи с път. Посочва, че този път не е идентичен със сегашно урегулирана улица, представляваща ПИ ***. Счита, че сравнявайки КРП на г.Б. от 1961 г. и КК на града е видно, че процесните 100 кв.м. са част от съществуващия към онзи момент път и не попадат в имота на наследодателката на ищцата. Към нито един момент и по нито един план границата на имота на ищцата не преминавала по границата на сега регулираната улица.

2

В СЗ ищцата - редовно призована, не изпраща представител. В нарочно депозирано становище поддържа ИМ по изложените в същата съображения.

В СЗ ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявената ИМ.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №430 от 14.01.2000 г., постановено по адм.д. №699 по описа на РС-Бл. за 1998 г. е отменено отчуждаването на имот с пл. №1248 от кв. 72 по плана на г.Б. от 1962 г. с обща площ от 1200 кв.м. и е възстановена собствеността в/у същия на Р.Т.С. от г.Б.

Видно от приложеното удостоверение за н-ци, издадено от О.Б. е, че ищцата З.Н.М. е наследник на Р.Т.С., починала на *.

С нот. акт за замяна на недвижими имоти №116, том 2, рег. №1702, дело №277 от 2012 г. по описа на нот. С.К., с район на действие РС-Рг, З.М. е придобила 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК, с площ по скица №10065/06.06.2012 г. от 1209 кв.м.

По делото е приложена скица на поземлен имот №10065/06.06.2012 г., издадена от СГКК-Б за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. с площ 1209 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползван: за друг обществен обект, комплекс, № по преходен план 937, 1248, кв.72 при съседи: ***, ***.

Приложена е комбинирана скица на КРП от 1961 г. с КК на г.Б. /л.11 от делото/, изготвена от инж. К.

От страна на ответника са представени като писмени доказателства Постановление за възлагане на недвижим имот №16313 от 28.05.2012 г., издадено по изп.д. №454/2009 г., с което е поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Б. е възложен в/у обявения за купувач М.Б.Л.-В.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №60, том 1, рег. №681 ,дело №47/2016 г. по описа на нот. Л.М.-К., с район на действие РС-Рг, М.Б.Л.-В. и Т.Г.В. продават на „К.И.“ЕООД процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Б.

По делото е приложена скица на поземлен имот №15-178389 от 28.02.2019 г., издадена от СГКК-Б. за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на СГКК-Б.

В ОСЗ, проведено на 20.12.2023 г., съдът е допуснал и назначил СТИ, изпълнима от ВЛ „геодезист“, което да отговори на конкретно поставени задачи: а именно да проследи регулационния статут на процесните имоти и тяхното заснемане по преходните планове и настоящия план по КК за г.Б.; да посочи процесите 100 кв.м. в/у кой имот са попадали по преходните планове и в/у кой имот по попадат по действащата КК и КП на г.Б. Също така е възложено на ВЛ да изготви комбинирана скица, като отрази точното местополжение и граници на имота по действащата КККР, съпоставени с тези по преходните планове на г.Б.

Съдът е възложил разходите за изготвяне на експертиза на страните по делото, като е определил изричен срок за внасяне на предварителен депозит.

В ОСЗ, проведено на 18.04.2024 г., съдът констатирайки невнасяне на определения от съда предварителен депозит от страна на ищеца е отменил определението си, с което е допуснал експертиза.

От правна страна, съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Твърди се наличие на грешка в КК на г.Б., в резултат на която 100 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** – собственост на ищеца неправилно са заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***, ситуирани изцяло в североизточната му част, поради несъобразяване с действителната регулационна граница по плана от 1962 г. на г.Б.

Съгласно Тълк. решение №8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №8/2014 г., ОСГК, 3 докладвано от съдиите М.С. и Т.Г., иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в КП или КК като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в КK и КР. В производството по иска за собственост съдът трябва да изследва и наличието на непълнота или грешка в КК.

ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост в/у тях. За отразените данни за имотите в КК законодателят е създал в чл.2, ал.5 от ЗКИР, оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на същото. Разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в КК като несъответствия в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им състояние. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по адм. ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съд. ред съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в КК.