Решение № 1606 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20211100515153 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20177418 от 26.08.2021 г., постановено по гр.д. № 2016/2020 г. по описа на СРС, 54 състав, е признато,че Договор за счетоводно обслужване от 01.06.2012 г., сключен между Сдружение с нестопанска цел „И. за е.ц.“ и „СК ****“ ООД, е неистински в оспорената част, в която на същия е придаден вид, че е подписан от лицето Д.К.М., като същият е изключен от доказателствата по делото, като в тази част първоинстанционното решение има характера на определение. Със същото съдебно решение е отхвърлен предявеният от Сдружение с нестопанска цел „И. за е.ц.“ срещу „СК ****“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.

258 и сл. от ЗЗД за сумата от 5 760 лева, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 01.06.2012 г., дължимо за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., за което са издадени следните фактури: фактура с № 146/10.12.2018 г.; фактура с № 184/28.03.2019 г.; фактура с № 217/28.06.2019 г. и фактура с № 264/28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2020 г.

/депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.

С оглед изхода от спора първостепенният съд е разпределил отговорността за сторените пред него съдебно-деловодни разноски от страните.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал ищецът „СК ****“ ООД, който в подадена от процесуалния представител на дружеството – адв. Господинов от САК, срочна въззивна жалба оспорва решението. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради допуснато нарушение на материалните правила, неправилно прилагане на процесуалния закон, както и необоснованост. На първо място се твърди, че неправилно СРС установил, че между страните не били налице валидни отношения по повод договор за счетоводно обслужване от 01.06.2012 г., доколкото макар в действителност договорът да не е подписан от лицето, представляващо ответника – Д.М., същият все пак съдържа 1 подпис от страна на възложителя, дори да е от лице без установена представителна власт. Оспорва неприлагането на чл. 301 от ТЗ в отношенията между страните, в това число и съдебната практика, послужила на СРС за аргументиране на правните му доводи. Твърди, че ответното дружество следва да се разглежда като търговец в конкретиката на случая, след като извършва сделки, попадащи в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ТЗ. Допълва, че именно поради стопанската дейност и съпътстващите я големи приходи за дружеството – ответник, за последното е възникнало задължение да се регистрира по ЗДДС. Обяснява, че въпросът относно качеството „търговец“ на ответното дружество не е бил сред спорните моменти, подлежащи на установяване, поради което и относно това обстоятелство не е разпределяна доказателствена тежест.

Възразява се срещу възприемането на районния съд, че направеното от ответното дружество плащане по договора, в частност по фактура № 435/21.12.2013 г., издадена от ищеца, не установява еднопосочно престация по процесната облигационна връзка.

Поддържа, че макар действително във фактурата да не се сочи екзактното основание за плащане, съвкупният прочит на събраната доказателствена маса води до единствено възможния извод за валидно обвързваща страните договорна връзка. Твърди, че управителят на ответното дружество – Д.М. е знаел за процесния договор от момента на неговото сключване и дори да не го е разписал лично, е потвърдил уговореното в него. В тази си позиция се позовава на представено по делото пълномощно в полза на Красен Киряков, комуто е даден мандат да извършва всички необходими действия във връзка с регистрацията на Сдружението по ЗДДС. Разказва, че от 2010 г. насетне само ищецът е обслужвал ответника счетоводно. Протестира, че първоинстанционният съд не е взел предвид представените по делото доказателства, сочещи, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си. Навежда още, че е налице неправилен и тенденциозен анализ на приложените по делото документи по обезпечителното производство, развило се преди исковото такова. Накрая, заявява, че между двете спорещи страни се провела среща на 28.01.2020 г., целяща уреждане на спорните въпроси в отношенията между двете лица. Продължава, че към датата на срещата господин М. е имал детайлно запознаване с документите, представени от ищеца в услуга на твърденията му, респективно, че последният е знаел за съществуването на договора за счетоводно обслужване. Моли за отмяна на оспорваното първоиснтанционно съдебно решение и претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Сдружение с нестопанска цел „И. за е.ц.“, чрез адв. Р. от САК, който я оспорва с доводи, че въззивникът се домогва да изопачи събраната пред СРС доказателствена маса. Застъпва, че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Конкретно, от анализа на приобщените писмени доказателства се извежда, че ищецът не е съумял в хода на процеса, развил се пред СРС, да докаже пълно и главно валидно възникване на процесното облигационно отношение. Отбелязва, че ищецът е този, който формулира исковата си претенция посредством изготвяне на искова молба и така определя предмета на спора. Изричното отричане на твърдяната между страните облигация се доказала след провело се по реда на чл. 193 ГПК оспорване на представен по делото оригинал на договор за счетоводно обслужване. Споделя, че именно ищецът е въвел този договор като основание за исковата му претенция, а несъществуването на валиден такъв компрометира основателността на иска. Намира за неоснователно инвокираното от въззивника – ищец възражение за допуснати от първия съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка продължава, че ищцовото предприятие не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на констатацията му, че неистинският договор е потвърден с конклудентни действия. Ищецът не ангажирал нито едно доказателство за приемане на твърдяната работа /извършване на счетоводни услуги/ от страна на ответника. Предвид гореизложеното, отправя молба до съда да остави жалбата без уважение, а атакуваното първоинстанционно съдебно решение – да 2 потвърди. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

С оглед изложените от страните фактически твърдения в исковата молба и отговора, въззивният съд приема, че решаващият състав на първоинстанционния съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 258 и следващите от ЗЗД. В тежест на ищеца по същия е да установи възникването на облигационно правоотношение по Договор за счетоводно обслужване от 01.06.2012 г., надлежно изпълнение по него и приемане на работата от насрещната страна.

В тежест на ответника и при доказване на горепосочените обстоятелства е да установи положителния факт на погасяване на дълга, твърдения за което не са наведени в хода на производството.

В хода на първоинстанционното производство е проведено успешно производство за оспорване автентичността на приложен по делото документ – договор за счетоводно обслужване от 01.06.2012 г., доколкото посредством назначена пред СРС съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът, поставен в графата „доверител“ за Д.К.М., не е негов, а за същия се е подписало друго, различно от посоченото лице. Така на коментирания договор е придаден вид, че изхожда от господин М., а в действителност това не е отговаряло на обективната действителност.

Ценено по реда на чл. 202 ГПК, заключението по съдебно-графологичната експертиза, изготвено от вещото лице М.З. – експерт криминалист фиксира, че подписът за „доверител“ в едноименния договор от 2012 година, сключен между Сдружение с нестопанска цел „И. за е.ц.“, представлявано от Д.К.М., и „СК ****“ ООД, представлявано от К.П.К. в качеството му на „довереник“, не е положен от Д.К.М..

Аргументирано е, че съществените различия между транскрипцията /строежа/, във формата и направлението на движенията при изписване на отделните едноименни елементи и щрихи и в наклона между подписа – обект на експертизата и тези в подписите – сравнителни образци, положени от Д.М., са достатъчно основание за извод, че в сравняваните групи подписи е проявен различен писмено-двигателен навик, откъдето следа, че изпълнителят им не е едно и също лице.

При извършена служебна проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че единствено лицето Д.К.М. има качеството на представляващ на ответното дружество-търговец, както и че същият е председател на Управителния съвет на търговеца, доколкото само тези обстоятелства са вписани по партидата на ответника.

С оглед гореизложеното, може да се направи само възможният извод, че след като единствено представляващият дружеството – ответник, господин М. всъщност не е подписал съглашението от 01.06.2012 г., то и дружеството не е волеизявило чрез него в смисъл да се обвърже на договорни начала с ищеца по този конкретен договор.

Налице е волеизявление, което обаче не изхожда от лицето, посочено за негов автор, тоест налице е института на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД - действия, извършени без представителна власт. Последно споменатата норма на закона не урежда изрично, че договор, сключен без представителна власт, е недействителен, но от установените с 3 нея изисквания, че такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо представлявания, както и за самата форма, необходима за потвърждаването, следва, че до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е в така нареченото „висящо“ състояние или състояние на висяща недействителност (в този смисъл е и правната доктрина, в същия смисъл са и разясненията и дефинирането на висящата недействителност, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС). В Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д.

№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се мотивира, че от корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните правоотношения следва, че щом договорът не поражда правни последици за едната страна по него – мнимо представлявания, то той не поражда такива и за другата страна – лицето, договаряло с мнимия представител – също до момента на потвърждаването.

Безспорно е между страните, че ответникът Сдружение с нестопанска цел „И. за е.ц.“ не е извършил нарочни действия, с които експлицитно да заяви волята си да се обвърже валидно от договора за счетоводно обслужване. Спорен остава въпросът дали ответникът конклудентно не е индикирал с действията си желание за ангажиране по процесното съглашение, съответно дали по отношение на него е релевантна презумпцията по чл. 301 от ТЗ, повеляваща, че в търговските отношения действията без представителна власт се регулират в смисъл, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Тук е мястото да се посочи, че поначало Сдружението с нестопанска цел, без значение дали е в частна или обществена полза, както става ясно и от наименованието му, е организация, която няма за цел търговска дейност и печалба. За разлика от търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел, известни още и като неправителствени организации /НПО/, не правят бизнес и не целят стопански резултати. Заслужава да се отбележи, че юридическото лице с нестопанска цел, дори да попадне в хипотезите на чл. 1 ал. 1 или 3 ТЗ, то не би могло да придобие качество „търговец“, тъй като това противоречи на същността му /така прието и в Решение на ВКС № 208 от 1995 г./. Ако съответното сдружение иска да стане търговец, то трябва да прекрати дейността си, да премине през процедура по ликвидация, да поиска заличаване от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжния съд и ако е необходимо от Централния регистър при Министерството на правосъдието и едва след това неговите членове да регистрират такова търговско дружество, каквото преценят, че им е необходимо. В този смисъл, настоящият състав на въззивния съд намира, че инвокираното във въззивната жалба възражение, че с оглед естеството и характера на дейност на лицето, сдружението се превърнало в търговец, се явява несъстоятелно и неоснователно.