Акт № 1665 от 05.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. Плевен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Десислава В. Добрева като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430101894 по описа за 2026 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. П. Б., ЕГН**********, адрес ***, чрез адв. Т. М. против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***- управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем VIP-14 №5979127-21.11.2023г.- като главен иск и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за присъждане на сумата от 425,60лв/217,61евро- платена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като евентуален. Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем VIP-14 №5979127-21.11.2023г, за сумата от на 3050лв., за срок от 78 седмици и 39бр. месечни погасителни вноски, всяка от 146.32лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане от 1606,41 лева. Сочи се, че заемът е отпуснат при фиксиран ГПЛ от 40,32% , с лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 ден -0,11%; и ГПР от 50,02%. Твърди се, че в чл.3.ал.1 т.7 на Договора за паричен заем е посочено, че общия размер на всички плащания, с включена такса за експресно разглеждане е 5706,48лв. Твърди се, че в чл.5 от Договора е посочено, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на 1 сумата, да предостави на заемателят едно от следните обезпечения:поръчител – физическо лице, което да отговаря на определени условия или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя в размер на 5706.48лв. Излага, че съобразно чл.5, ал.2 от процесния договор, в случай на непредоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1070,94 лева, която неустойка ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Сочи се, че по този начин, дължимата вноска става 173.78лв, а общото задължение по договора е в размер на 6777.42лв. Твърди се, че процесният договор е нищожен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Излага, че в случая задължението за неустойка не е включено в посочения в договора ГПР, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно чл.19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му; излага, че предвид неточното посочване на ГПР в договора за кредит, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че уговорената такса за експресно разглеждане, също е нищожна, по см. чл.143, ап.1 ЗЗП както и противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че ищцата е заплатила на кредитора сумата от общо 3475,60лв./1777,05евро, поради което, сумата в размер на 425,60лв. се явява не дължимо платена и подлежи на връщане.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, депозира отговор на ИМ, който изразява становище за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес, тъй като по процесният договор не са начислявани такса експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди се, че е налице злоупотреба с права от ищеца. Излагат се съображения за неоснователност на исковете. Посочва се, че по процесния договор не са начислявани такса експресно разглеждане на документи и неустойка, поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Твърди се че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца по см. на чл. 3 от ГПК. Оспорват се изложените твърдения за нищожност на процесия договор, поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че по процесния договор неустойка и такса експресно разглеждане не са предвидени и начислявани.

2

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на Договор за паричен заем VIP-14 №5979127-21.11.2023г. Установява се, че договорът е сключен за сумата от 3050 лева, за срок от 78 седмици, с размер на погасителната вноска от 146,32 лева , вкл. главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане; при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32% и ГПР от 50,02%. Установява се също, че съобразно чл. 1, ал.3 от Договора за заем, страните са уговорили, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 1606,41 лева. Установява се също, съобразно чл. 5, ал.1 от Договора за кредит, че е договорено задължение за заемателя, в тридневен срок от сключване на договора, да предостави на заемателя обезпечение, в една от следните форми: поръчител, който да отговаря на определени условия- посочени или да предостави банкова гаранция. Посочено е също, съобразно чл. 5, ал.2 от Договора, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи сумата от 1070,94 лева - неустойка, която ще бъде включена в погасителната вноска. Посочено е, че погасителната вноска ще бъде в размер от 173,78лв, с общ размер на плащанията от 6777,42лв. По делото е представен и погасителния план към договора, от който се установява, че месечните погасителни вноски са дадени и във вариант с вкл. такса и неустойка. По делото, от страна на ответника, е представена справка за плащанията, от която се установява, че ищцата е заплатила по процесия договор, сумата от общо 1896,20лв, от която, от страна на заемодателя е отразено погасяване на сума от 532,01лв. за лихва и 1364,10лв. за главница, като е отразено дължима сума по договора от 200,12лв.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява, че на 21.11.2023г. между „ВИВА КРЕДИТ“ АД, в качеството на заемодател, и отв. Н. П. Б., в качеството на заемател, е сключен процесния договор за паричен заем VIP 14 № 5979127, по силата на който е предоставена главница в размер на 3050,00лв.; договорената лихва при фиксиран годишен лихвен процент 40,32% възлиза на 1 050,07лв. ВЛ е установило, че е предвидена е и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1 606,41 лв. и 3 неустойка в размер на 1070,94 лв. за непредоставено обезпечение. ВЛ сочи, че по този начин, общата дължима сума е 6 777,42 лв., със срок за окончателно погасяване до 20.05.2025 г., при ГПР от 50,02%, като същият е изчислен без включване на таксата за експресно разглеждане на документи и на евентуална сума за непредоставено обезпечение. ВЛ е установило също, че съгласно погасителния план, задължението по главница и договорна лихва следва да се погасява на 39 вноски, считано от 05.12.2023г., като първите 38 вноски са в размер на по 105,13лв., а с включени такса и неустойка – 173,78лв. ВЛ сочи, че по предоставената информация от ищеца, заемателят не се е възползвал от услугата „експресно разглеждане на документи“, и такава такса не е начислявана и не е погасявана; не е начислявана и сума за непредоставено обезпечение в размер на 1070,94лв., съответстваща на по 27,46лв. към всяка вноска. ВЛ е установило също, че по договора са извършени плащания за периода от 08.12.2023г. до 08.04.2026г., в общ размер на 3708,00лв, от които 2668,12 лв. са отнесени за погасяване на главница, а 1 039,88 лв. – за договорна лихва. ВЛ е установило също, че към датата на справката непогасените задължения по договора са 381,80лв./195,25 евро – за главница и 9,52 лв./4,87 евро –за договорна лихва. ВЛ е установило, че такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредоставено обезпечение не са погасявани, тъй като по предоставените данни не са били начислявани и не са налице данни същите да се дължат.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и 4 търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза по чл.1, ал.3 от Договора, по силата на която е уговорена услуга „експресно разглеждане на искането за заем“ и е начислена допълнителна такса, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че услугата „експресно разглеждане“, не представлява допълнителна услуга и няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора. Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Съдът намира, че въпросът дали заемателят се е възползвал от тази услуга, респ. дали действително е начислявана такава такса, за ирелевантен.

Съдът приема също, че клаузата за неустойка в чл.5 от Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Видно е, че същата е включена във вноската по погасителния план, със самото 5 сключване на договора. Заемодателят е определил платимата на падежа сума, включваща и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока, в който заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита.

Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.