Решение № 8436 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8436 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110135734 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 14.06.2024 г., подадена от „Т..“ ЕАД срещу А. К. И., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 1619,03 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. .., с абонатен номер ..., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 242,85 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 14.08.2023 г., 13,86 лв. – главница за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., в размер на 2,94 лв.

Ищецът излага, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47326/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла изцяло в законна сила. Твърди да е налице 1 облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок, като ответникът изпаднал в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „..“ ЕООД, поради което ответникът следвало да заплати цената на предоставената услуга. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47326/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че наследодателят на ответницата е бил собственик на топлоснабдения имот. Оспорва, че ответникът е доставил твърдяното количество топлинна енергия в процесния имот през посочения период. Оспорва доказателствената стойност на представените по делото писмени документи, изходящи от ищеца, като възразява от тях да се установява доставянето на топлинна енергия в посочения размер и цена. Навежда възражение, че не е налице валидно сключен договор с дружеството топлинен счетоводител, поради което оспорва извършените измервания на изразходваната топлинна енергия.

Счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ ....

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна 2 енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие 3 възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за процесния имот от ответника в качеството му на собственик на ½ от топлоснабдения имот. Установява се от представените по делото нотариален акт от 19.08.1999г., нотариален акт от 30.09.1999г., приложени под опис към исковата молба, както и от представеното удостоверение за наследници изх. №РВЕ25-ЕГ512293/17.12.2025г. на Столична община, район Възраждане, че ответницата е придобила ½ от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от Кирил Спиров Тошев, починал на 16.12.2003г. Наследственото правоприемство е настъпило преди процесния период. Представената от ищеца искова молба за делба не разколебава изводът, че към процесния период ответницата е била собственик на ½ от имота, доколкото в доказателствена тежест на ответника е било да докаже възраженията за липса на облигационна връзка и при представени доказателства, че е собственик на имота, да представи по делото наличните документи, от които се установява, че правото на собственост е напуснало патримониума й, или да поиска събирането на такива доказателства. Съдът е извършил и служебна справка в информационната система на съда, където не бе открито образуваното производство за делба с посочените страни.

Поради това съдът приема, че за целия процесен период ответницата като собственик на ½ от процесния имот е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №....

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

4

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на „..” ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението 5 на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че в процесния апартамент не е извършван отчет поради липса на уреди и неосигурен достъп до имота, като по данни на ФДР в имота има три радиатора без топлинни разпределители плюс щранг-лира в банята без уред, в жилището липсвал и водомер за топла вода. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № .... Сумите са начислени съобразно нормативната уредба и общите условия на дружеството по максимално изчислена мощност на отоплителните тела. Не се установява абонатът да е подал възражение след получаване на индивидуалните изравнителни сметки.