Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3894 от 21.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11761/2026
Вид
Решение № 3894
Подписан
21.10.2026
Състав
КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3894 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110211761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. К. В., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 26-4332-001995/2026 г., издадено от Г.В.Б. началник група в отдел „Пътна полиция“ - СДВР за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с което съгласно чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1,022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 36 месеца.

В жалбата си Н. К. В. моли наказателното постановление с № 26-4332001995/2026 г. да бъде отменено, като заявява, че ще предостави доказателства в съдебно заседание.

В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява. За административно наказващия орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Съдът докладва писмени бележки от началник група при ОПП-СДВР с приложено пълномощно от главен юрисконсулт В.П., в които се заявява, че не възразява да се даде ход на делото и че не са били нарушени установените законови норми, относно сроковете за съставянето на АУАН и наказателното постановление. АНО е бил издал НП след изтичане на 7-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на давностния 6месечен срок. АУАН е бил съставен от овластено за целта длъжностно лице, а именно младши автокотрольор към ОПП-СДВР, НО също е било издадено от оправомощено лице. В АУАН са били спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на НП тези на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП 1 съдържали кнкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е било описано с необходимата пълнота. Жалбоподателят повторно управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,83 промила, поради което АНО правилно е определил правната квалификация а извършеното деяние. Посочената квалификация на нарушението кореспондирала с установеното от фактическа страна. Правилно било приложена и санкционната норма, която съответствала изцяло на извършеното нарушение.

В писмените бележки се претендира юрисконсултско възнаграждение и при потвърждаване на НП моли да бъде издаден изпълнителен лист. Свидетелят А. К. Т.,ЕГН: ********** редовно призован, се явява лично. Свидетелят заяви, че на посочените в акта дата и час са спрели за проверка лек автомобил на бул.

„Христо Ботев“, като след извършена проверка с Дрегер, устройството е отчело 0.96 промила в издишания въздух. Т. сподели, че е бил изготвен талон за медицинско изследване и е бил връчен на нарушителя. За извършеното нарушение Т. е съставил АУАН, който е предявил и връчил на нарушителя ведно със ЗППАМ.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 03.02.2026 г., около 01:25 ч., жалбоподателят Н. К. В. се е намирал в гр. София, като е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“, с регистрационен номер ,,***'' по бул.“Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Пиротска“ към „бул.“Тодор Александров“ и е бил спрян за проверка от полицейски екип на 03 РУ-СДВР. При извършената проверка жалбоподателят е бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARBA-0071“ и номер на проба 2024 от 01:32 ч. на 03.02.2026 г. Пробата е отчела 0.96 промила в издишания от водача въздух.

След това свидетелят Г.В.Т. - КО при 03 РУ-СДВР, е издал талон за медицинско изследване № 301690 и жалбоподателят е бил изпратен в УМБАЛ „Света Анна“, където дал проба за медицинско изследване. Резултатът от проведеното изследване, обективиран в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 75/03.02.2026 г., отчел наличието на 0.83 промила алкохол в кръвта му.

Въз основа показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARBA-0071“ и номер на проба 2024 от 01:32 ч. на 03.02.2026 г.,

А. К. Т. - полицай при 03 РУ-СДВР е съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № GA4872861, който вписал 2 часа и мястото на извършване на проверката, фабричния номер и показанията на техническото средство - 0.96 промила и като нарушени законови разпоредби посочил нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, Г.В.Б. на длъжност началник група в отдел „Пътна полиция“ - СДВР издала против жалбоподателя атакуваното НП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП му наложила административно наказание „глоба“ в размер на 1,022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 36 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва - гласни показания на свидетеля А.

К. Т., писмен талон за медицинско изследване № 301690, протокол за медицинско изследване и изземване на биологични проби, протокол за химическо изследване, справка картон на водача, документ от извършена проба за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“, заповед № 8121к12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Спирането на водача за проверка от служители на 03 РУ-СДВР, последвалата проверка за употреба на алкохол, констатираната концентрация на алкохол в издишания въздух в количеството, отчетено от техническото средство, даването на кръвна проба от страна на жалбоподателя и отчетената посредством медицинското заключение концентрация на алкохол в кръвта му 0.83 промила, се изясняват без да има противоречие посредством показанията на свидетеля, писмените доказателства и протокола за медицинско изследване.

Съдебният състав кредитира в цялост както писмените доказателства, които прецени като обективни и достоверни, така и показанията на разпитания свидетел, доколкото последните са последователни и логически издържани.

При това съдът прие, че тълкувани в съвкупност гласните и писмените доказателствени източници убедително и еднопосочно потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на АНО по издаване на НП следват съгласно длъжностните им качества и правомощия, предоставени им по силата на приложените заповеди - заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма и при спазване на чл.

42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на 3 осъщественото от Н. К. В. поведение, реализирало съставите на вменените му нарушения, са описани ясно и недвусмислено, като по отношение състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е посочена както концентрацията на алкохол в издишания въздух, отчетена посредством показанията на техническото средство, така и установената посредством заключението на химическото изследване, която се явява меродавна. Наред с това в АУАН и НП времето на извършване на нарушенията - дата, място и час, са точно посочени.

Съдебният състав прие за доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е нарушил забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Нарушението е формално и е осъществено виновно при форма на вината пряк умисъл.

Отчетената посредством химическото изследване концентрация на алкохол в кръвта му е 0.83 промила и предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за втори път e нарушена разпоредбата на чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП.

Наказващият орган е индивидуализирал правилно наложеното на Н. К.

В. административно наказание „глоба“ в размер на 1.022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 36 месеца.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, тъй като е издадено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване на процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост.

Основания за изменението му или отмяната му не се констатираха.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 63 от ЗАНН, Н. К. В. следва да заплати на СДВР сумата от 80 евро за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-4332-001995/2026 г., издадено от Г.В.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция“ - СДВР за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с което съгласно чл. 174, ал. 2, вр. чл.

174, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1,022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 36 месеца.

ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр чл. 63 от ЗАНН, 4 сумата от 80 евро за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5