Решение № 23674 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23674 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110156766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Oбразувано e по искова молба от В. С. С. против „В К“ АД с ЕИК: *****, с която са предявени: главен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 5878357/05.12.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона; евентуални искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 за такса за експресно разглеждане на искането за заем и на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждащ неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД поради противоречието им със закона и добрите нрави и заобикаляне на императивни правни норми, респ. поради неравноправност по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, предявена като частичен иск от сумата 110 лева, представляваща сбор от недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №5878357, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба - 25.09.2024 г. до окончателно изплащане. Ищецът твърди, че на 05.12.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 5878357 за сумата от 500 лева при вид на погасителна вноска двуседмична, брой – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %. В чл. 1 ал. 3 от Договора страните уговорили, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем срещу такса в размер на 106,47 лева, платима наред с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора 1 условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70,98 лева, платима наред с погасителните вноски. Поддържа, че е изплатил изцяло задълженията по кредита. Излага съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, изискванията за шрифт и поради непредоставяне на копие от ОУ и погасителен план, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК поради липса на надлежно посочен ГПР. Поддържа, че не са посочени основните данни, послужили за изчисляване на ГПР, компонентите и методика за формирането му. Поддържа, че е посочен грешен размер на ГПР, а действителният надвишава допустимия съгласно чл.19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в нарушение на ЗПК дружеството не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка и за такса за експресно разглеждане. Подробно излага съображенията си, че клаузата, с която е уговорена неустойка, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. излиза извън присъщите й функции. Навежда възражение за неравноправност на клаузата, т.к задължава потребителя да плати необосновано висока неустойка – чл. 143, ал. 2,т.5 ЗЗП. Счита, че уговорената неустойка е следвало да е част от ГПР, поради което счита, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че посочването на ГПР в размер, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди, че уговорената такса за експресно разглеждане противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, т.к. е свързана с усвояването на кредита и не представлява допълнителна услуга. Твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност, поради което претендира в негова полза да е възникнало вземане за разликата до пълния размер на плащанията по кредита. Претендира да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В К“ АД с ЕИК: ***** е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност, за което излага подробни съображения. Навежда подробни твърдения в насока, че оспорваните клаузи са валидни и отговарят на законовите изисквания, като в тази връзка сочи и още, че претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се включват в размер на ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на 05.12.2022 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № 5878357 с посоченото в исковата молба съдържание. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

2

Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70,98 лева, платима наред с погасителните вноски.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.

3

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

По основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед приетото по делото относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит в неговата цялост, то на основание чл.23 от ЗПК, се дължи връщане единствено на главницата. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в размер на 608,68 лв., по процесния договор, а дължимата главница възлиза на сумата в размер на 500 лв., то сумата от 108,68 лв., заплатена от ищеца се явява недължимо платена такава, при изначална липса на правно основание. Гореизложеното налага извод за основателност на предявената претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД до размера на сумата от 108,68 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за горницата над 108,68 лв., до пълния предявен размер от 113,68лв., като недоказан.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца възниква правото да получи разноски. Доказани по делото са разноски, сторени в размер на 150 лв. за заплатена държавна такса по делото, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., или общо 630 лв., като съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят в размер на 602,29 лв.

Съдът намира, че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като извършваните по делото процесуални действия, от негово име и за негова сметка, са осъществени от упълномощен представител - правоспособен адвокат, въпреки че ответникът е юридическо лице, разполагащо в състава си с лице, назначено на длъжността "юрисконсулт", респ. получаващо трудово възнаграждение за заеманата длъжност и разполагащо с юридическа правоспособност да представлява ответника по настоящото производство, което се отличава с относително ниска фактическа и правна сложност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между В. С. С. с ЕГН ********** и „В К“ АД с ЕИК: *****, договор за потребителски кредит № 5878357/05.12.2022 г. , на основание чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.23 от ЗПК, „В К“ АД с ЕИК:

*****, да заплати на В. С. С. с ЕГН **********, сумата в размер на 108,68 лв., като платена 4 при изначална липса на правно основание по договора, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба - 25.09.2024 г. до окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 108,68 лв., до пълния предявен размер от 113,68лв., като недоказан.