Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 64 от 28.04.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Търговско дело 44/2024
Вид
Определение № 64
Подписан
28.04.2025
В сила
07.06.2025
Състав
Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

  • чл. 108,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 137,ал.1,т.5 · Търговски закон
  • чл. 147,ал.2 · Търговски закон
  • чл. 65,ал.3 · Търговски закон
  • чл. 74 · Търговски закон
  • чл. 74,ал.1 · Търговски закон
  • чл. 74,ал.2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. *, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20241600900044 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 17.12.2024г. от търговско дружество Ф Х ООД, регистрирано във Ф р Г с идентификация *, представлявано от У.Ф. в качеството на управител чрез пълномощник адвокат Ж. В. срещу Ф БГ ЕООД със седалище гр. *, ЕИК *, с която са предявени главен иск с правно основание чл. 74 от Търговския закон /ТЗ/ с предмет отмяна на Решение от 05.11.2024г. на Ф Х ООД в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, с което са освободени вписаните управители на ответника и за управител е избрана Д.Б., съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ с предмет установяване неправилност или нищожност на вписване № *по партидата на Ф БГ ЕООД, с което са вписвани обстоятелствата относно управлението на ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че на 05.11.2024г. е взето решение от Н. Ф в качеството и на управител на „Ф Х“ ООД, с което решение е освободена Е.Н. и Р.Х. като управители на Ф БГ ЕООД и на тяхно място е избрана Д.Б.. Така взетите решения са неправилни и незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, поради това, че при вземането им никъде не приложено Решение на съдружниците в дружеството „Ф Х“ ООД, което е задължително изискване съдържащо се в Дружествения му договор за валидност на взетите решения в дъщерните дружества, каквото се явява и „Ф БГ“ ЕООД. Само по себе си това е достатъчно основание за отмяна на взетото Решение и вписване № *по партидата на „Ф БГ“ ЕООД, като за пълнота и максимална изчерпателност следва да бъдат изследвани всички основания за отмяна.

Твърди се също така, че е налице Решение на немския съд - Областен съд О.. Н 2 по преписка № 14 0 165/2024г. , според което управителят Н. Ф няма право на едностранни действия до приключване на съдебния спор. Според това решение, взето на 26.11.2024г. Н.

Ф следва да се въздържа от действия до постановяване на окончателното решение по 1 главния иск по отношение на изпълнение на решението, прието на 08.07.2024 г. по точка 10 от дневния ред на извънредното събрание на съдружниците на Ф Х: Освобождаване на г-н У.Ф. от длъжност като управител на дружеството с незабавно действие ; изпълнение на решението, прието на 08.07.2024 г. по точка 11 от дневния ред на извънредното събрание на съдружниците на Ф Х: ,, Извънредно прекратяване без предизвестие на трудовия договор на управител, сключен между г-н У.Ф. и дружеството с незабавно действие , като й е указано да се въздържа от извършване на действия по промени, както в дружеството, така и във външно- фирмените отношения. Твърди се, че въпреки указанията на съда за въздържане от разпореждания с дружествата, г-жа Ф еднолично е предприела действия за промени в дружеството „Ф БГ“ ЕООД , с което единствено цели неговото увреждане. Действията в нарушение на забраната са нищожни, поради липса на представителна власт. С допълнителната искова молба са наведени доводи, че е налице Решение по дело № 14 О 323/24 на Областния съд в О. /ФРГ/ , с което се забранява на г-жа Ф да представлява Ф Х.

По отношение извършеното вписване на оспореното решение в ТР по партидата на ответника, се твърди от ищеца, че с вписването са нарушение императивни разпоредби на закона , като същото се явява недопустимо, а по същество нищожно. За така извършеното вписване не е формирана воля от страните, а приложеното по партидата Становище на адвокат е в противоречие с императивните разпоредби на Германското законодателство, както и с дружествения договор на „Ф Х" ООД. Твърди се, е направените промени не могат да бъдат извършени еднолично от единия управител и същите са без да е формирана воля за тях.

С отговорите на исковата молба и допълнителната такава ответното дружество Ф Бг ЕООД , чрез пълномощници адвокат С. Х. и адвокат М. П. оспорват представителната власт на подалия исковата молба пълномощник, правят възражение за местна неподсъдност на спора , предвид вписаното седалище на ответника в гр. *, както навеждат доводи за нередовност на исковата молба, евентуално оспорват исковете като неоснователни.

Възражението за местна неподсъдност на спора е обосновано с твърдения, че към датата на исковата молба, 17.12.2024г., ответното дружество е с променено седалище в гр. * съгласно Решение от 13.12.2024г. на едноличния собственик на капитала, поради което и съгласно чл. 108,ал.1 ГПК компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на ответника.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Съгласно чл. 74,ал.1 ТЗ искът с предмет отмяна незаконосъобразно решение на ОС на търговско дружество се предявява пред съда по седалището на това дружество. О.Ф. БГ ЕООД , видно от служебно извършената от съда справка за вписванията по партидата му в ТР по ЕИК * към 17.12.2024г. е с вписано седалище гр. *, като същото е променено на гр. * с вписване, извършено на 20.12.2024г. . Съгласно чл. 120 ГПК настъпилите след предявяване на иска промени относно фактическите обстоятелства, обосноваващи местната подсъдност не са основание за препращане на делото. Същите обстоятелства са относими и към предявения евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

2

Възражението на ответника за липсва на представителна власт на подалия исковата молба пълномощник на ищеца е обосновано с твърдения, че според приложеното с отговора удостоверение за актуално състояние на ищеца Ф Х ООД по отношение на дружеството са вписани двама управители Н.а Ф и У.Ф., като съгласно т.4а от същото при назначени няколко управители, дружеството се представлява от двама управители или от един управител заедно с един прокурист, а пълномощното за процесуално представителство е дадено само от У.Ф. като управител. Наведен е и довод, че според пълномощното упълномощителят е представител на Ф БГ ЕООД, какъвто не е от 20.06.2011г. .

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Пълномощното е подписано от У.Ф. в качеството му на управител на Ф Х ООД , като от приложеното удостоверение за актуално състояние на това дружество по регистрацията му в Германския търговски регистър /л.69-71/ , т.4б е видно, че управителите Н. Ф и У.Ф. имат право на еднолично представляване, с което общите условия на представлявана , посочено в т.4а са неприложими. Пълномощното е дадено от името на Ф Х ООД, представлявано от управител У.Ф. с право на еднолично представителство, поради което и е налице надлежно упълномощаване.

По възражението за нередовност на исковата молба относно евентуалния иск :

Действително в исковата молба се твърди недопустимост или нищожност на атакуваното вписване, но страната няма задължение да даде правна квалификация на иска си, а съдът определя такава с оглед изложените фактически твърдения, обосноваващи порок на вписването. Такива в исковата молба са наведени- а именно, че за извършеното вписване не е формирана воля от страните, а приложеното по партидата Становище на адвокат е в противоречие с императивните разпоредби на Германското законодателство, както и с дружествения договор на „Ф Х" ООД, като се твърди , че направените промени не могат да бъдат извършени еднолично от единия управител и същите са без да е формирана воля за тях.

По съществото на спора исковете се оспорват от ответника като неоснователни.

Поддържа се в отговорите на исковата молба и допълнителната такава, че ищецът относно атакуваното решение за смяна на управител не е изложил съображения кои императивно норми на закона и учредителния акт са нарушени при вземането му. Поддържа, че решението е взето от едноличния собственик на капитала му при спазване изискванията на ТЗ за това и е законосъобразно, като законът не поставя изискване към същото да се прилага и решение на съдружниците в дружеството, едноличен собственик на капитала. Като неотносими към спора определя решенията на немски съд, касаещи дружеството ищец, доколкото предмет на спора е решение относно промени в управлението на Ф БГ ЕООД.

Излага съображение и относно датата на постановяване на решението на немския съд, факта, че не е влязло в сила, а с допълнителния отговор твърди и отмяната на същото по реда на инстанционния контрол.

При служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК относно допустимостта на предявените искове , съдът установи следното:

3

Относно иска с правно основание чл. 74,ал.1 ТЗ:

Разпоредбата на закона предвижда право на съдружника в дружество с ограничена отговорност, каквото е ответното дружество, да иска от съда отмяна на решение на общото му събрание , когато решението противоречи на императивни разпоредби на закона или на учредителния договор.

В случая с иска се атакува решение от 05.11.2024г. , прието от Ф Х ООД, регистрирано във ФРГ, прието в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество Ф БГ ЕООД , с което решение Н.а Ф в качеството й на управител представляващ Ф Х ООД като едноличен собственик на капитала на Ф БГ ЕООД е освободила като управители на Ф БГ ЕООД Е.Н. и Р.Х. и за управител е избрана Д.Б.. В случая това решение, взето от Ф Х ООД се атакува като незаконосъобразно от самото дружество Ф Х ООД, което го е взело и което като едноличен собственик на капитала на ответника, съгласно чл. 147,ал.2 ТЗ е единствено компетентно да приема решения, възложени като изключителна компетентност на Общото събрание на съдружниците – чл.

137,ал.1,т.5 ТЗ. Съгласно чл. 65,ал.3 ТЗ правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от лицето, което има право да го представлява, в случая това са управителите на Ф Х ООД. Съдът приема, че по реда на чл. 74 ТЗ не е допустимо търговското дружество, едноличен собственик на капитала на друго дружество, да атакува решенията, които е взел чрез своите органи –вписан в ТР свой управител, по отношение на дъщерното дружество.

Правото на иска е недопустимо да се упражнява за защита от собствени действия, бездействия или актове, тъй като в този случай липсва граждански спор. Дружеството ищец в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответника разполага с правото само да отмени своето порочно решение, за което правомощие не е необходимо предявяване на иск. Съдебната защита срещу решение на Общо събрание на съдружниците се осъществява с конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, с който наличието на правен интерес по начало е признат от законодателя на всеки съдружник в търговското дружество, тогава, когато се твърди, че това решение е взето в нарушение на закона или устава на самото търговско дружество. В случая ищецът твърди порочно формиране на волята му, като юридическо лице, от лице , вписано като управител , което според дружествения му договор / на Ф Х ООД/ не е оторизирано еднолично да формира такова решение. Не се позовава на допуснати нарушения на разпоредбите на учредителния акт на ответното дружество , нито на нарушение на повелителни норми на ТЗ, уреждащ дейността на ответното търговско дружество.

С оглед горното съдът приема предявеният от Ф.Х. ООД иск с правно основание чл.

74,ал.1 ТЗ за отмяна собственото му решение от 05.11.2024г. за недопустим за разглеждане.

Очевидно е също така, че искът е предявен след изтичане 14-дневния преклузивен срок, предвиден в чл. 74,ал.2 ТЗ, доколкото се атакува решение , прието от самият ищец, съответно срокът тече от вземане на оспореното решение.

По отношение искът с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен в 4 условията на евентуалност, съдът приема следното:

С разпоредбата на чл. 29 от посочения закон е предвидено право на всяко лице, което има правен интерес, да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Ф. Х ООД се явява трето лице, за което е налице правен интерес, предвид качеството му на едноличен собственик на капитала на Ф БГ ЕООД да оспори като порочно вписване № 20241202094251 по партидата му, с което са заличени вписаните управители на дружеството и за управител е вписана Д.Б..