Решение № 20115 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20115 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110130909 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба на З. Р. Д. срещу „СККГ” АД, с която са предявени са обективно кумулативно съединени положителен установителен иск с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че съгласно Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., е следвало да върне на ответника сумата в общ размер на 898,74 лева, при сума на получаване 800лева, при ГПР от 49.89 %, както и ГЛП от 41.16 %, при срок на кредита от 6 месеца. Сочи, че съгласно §7 от Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., в случай че в срок от 3 дни от подписване на договора за кредит, не предостави едно от изброените обезпечения в §6 от същия договор, дължи неустойка в размер на 335,64 лева, разсрочена на 6 месечни вноски, всяка в размер на 55,94 лева. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатила в пълен размер 3 месечни погасителни всноки, след което на 20.08.2021 г., е сключила нов договор за потребителски микрокредит, по силата на който й е отпусната сумата под формата на кредит в размер на още 1100 лева. Поддържа, че с договора за потребителски микрокредит от 20.08.2021 г. е рефинансирала Договора за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., като от сумата от 1100 лева, е задържана сумата от 470 лева, за предсрочно погасяване на Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., за което свидетелства и платежно нареждане от „СККГ“ АД от дата 20.08.2021г. за сумата от 630 лева, по Договор за потребителски микрокредит от 20.08.2021г, вместо цялата сума от 1100 лева. Твърди, че с оглед изложеното по Договора за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., е заплатила общо сумата в размер на 1087,19 лева, от който 800 лева- главница, 98.74 лева-лихва и 188.45 лева-неустойка. Изложени са подробни доводи, че клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 335,64 лв. е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като 1 противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Съобразно изложеното е направено искане съдът да постанови решение, с което да обяви същата за нищожна на сочените основания и да осъди, основание чл.55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, „СККГ“ АД да заплати на ищеца сума в размер на 188,45 лева, представляваща недължимо платена по недействителната клауза неустойка сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който заявява, че признава предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит от 11.05.2021 г., както и съдържанието на § 7 от същия и твърденията, че посочената клауза е нищожна. Не оспорва и погасяването на задълженията по договора от страна на ищцата, включително плащането на претендираната сума на основание клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение. Изложени са доводи, че впоследствие е установена недействителност и на договорни клаузи за плащане на неустойка от ищцата по сключени договори за кредит с нея на 20.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. Посочено е, че по договора за кредит от 28.10.2021 г. ищцата е дължала на ответника сума в размер на 412,34 лв. В тази връзка се сочи, че ответника, на основание чл.103 и сл. от ЗЗД, е връчил на ищцата уведомление за извършено прихващане на 06.07.2022 г. чрез ЧСИ Р.А. с изх. № 5.... г. В обобщение, поддържа се, че процесното вземане е погасено чрез прихващане. Съобразно изложеното е направено искане съдът да отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноски, тъй като не е дал повод за образуване на делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени положителен установителен иск с правно основание чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в доказателствената тежест да на ищеца е да докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена §7 от Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., противоречи на закона и добрите нрави, съобразно изложените в исковата молба доводи. По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствената тежест на ищеца е да установи факта на плащане на процесната сума на основание сочената за нищожна договорна клауза от договора за паричен заем.

С определение № 28722/17.08.2023 г. /л. 51 и сл. от делото/, на основание чл.

146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г. с параметри, посочени в исковата молба; в изпълнение на задълженията си за връщане на суми по процесния договор от ищеца са извършени плащания в общ размер на 1087,19 лв., както следва: 205,73 лв. – на 11.06.2021 г., 205,73 лв. – на 12.07.2021 г. 205,73 лв. на 16.08.2021 г. и 470 лв. – на 20.08.2021 г., като с част от сумите е платена и неустойка, начислена на основание § 7 от договора, в размер на 188,45 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е признал предявените искове по реда на чл. 237 ГПК. Последният признава задължението си за връщане на 2 претендираната сума в размер на 188,54 лв., но твърди, че я е погасил чрез плащане и прихващане с насрещни задължения на ищцата по други правоотношения между тях.

След запознаване с материалите по делото, съдът намира, че претендираната сума в размер на 188,45 лв. е погасена чрез прихващане с насрещно задължение на ищцата по договор за заем от 28.10.2021 г., видно от приложеното уведомление /л. 46 от делото/, връчено на З. Д. чрез ЧСИ Р.А. на 06.07.2022 г., като между страните не се спори за размера и основанието на посочените парични задължения по други правоотношения между тях. Следователно, подлежащата на връщане сума е възстановена на ищцата в пълен размер в хода на процеса, поради което осъдителният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че обсъжданото уведомление за прихващане е изпратено и връчено на ищеца след датата на връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника – 26.09.2022 г.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на направените от нея разноски. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати на процесуалния й представител, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство, а на Софийски районен съд - сумата от 100 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Във връзка с доводите в депозирания писмен отговор следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК в случая не намират приложение, тъй като осъдителната искова претенция се отхвърля поради извършено погасяване чрез прихващане в хода на процеса, а ответникът – въпреки признанието на исковете, е дал повод за завеждане на делото, като е събрал сумата по нищожна договорна клауза при начална липса на основание. Соглед изхода на спора, направеното от него искане за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С...., срещу „СККГ” АД, ЕИК ...., със седалище в град ....., установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на § 7 от договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г., сключен между страните, е нищожна.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С...., срещу „СККГ” АД, ЕИК ...., със седалище в град ....., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сума в размер на 188,45 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожната договорна клауза на § 7 от договор за потребителски микрокредит от 11.05.2021 г. неустойка за непредставяне на обезпечение, като неоснователен, поради погасяване на вземането в хода на процеса.

ОСЪЖДА „СККГ” АД, ЕИК ...., със седалище в град ....., да заплати на адв. Д.

В. М. от АК - ...., с адрес на кантората: град ...., ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сума в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за процесуално представителство на ищеца.

ОСЪЖДА „СККГ” АД, ЕИК ...., със седалище в град ....., да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сума в размер на 100 3 лв., представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4