Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 23.03.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 29/2026
Вид
Решение № 484
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Миглена Раденкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 484

Враца, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700029 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Т. К. Т. от [населено място] бела, Обл. Враца, чрез пълномощника му адв. А. М., против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1313380/10.01.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Мездра към ОДМВР – Враца. С обжалваната заповед е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел при издаването ѝ. Оспорващият твърди, че в момента на проверката не е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП. Автомобилът е бил паркиран, с активирана ръчна спирачка и неработещ двигател, поради което за него липсва задължението да бъде изпробван употребата на алкохол.

В с.з. и допълнително представена по делото писмена защита, пълномощника на жалбоподателя, адв. М. поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че от представения по делото видео материал се установяват фиксирани GPS координати, които показват различно място на нарушението, от това посочена в ЗППАМ, което е съществено процесуално нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Липсвали и доказателства за техническата изправност на измервателния уред. Отправя искане съда да отмени оспорената ЗППАМ. Претендират се разноски.

Ответникът, младши автоконтрольор към РУ – Мездра при ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо вх. № 320/02.02.2026 г., позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото и практиката на СЕС, моли за адвокатско възнаграждение под минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.

По делото са събрани писмени и веществени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка и 1 бр. компакт диск (CD), съдържащ видео файлове от служебни камери.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед е получена от адресата на 10.01.2026 г., видно от разпоската за връчването ѝ, а жалбата против нея е подадена на 21.01.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 09.01.2026 г. на жалбоподателя Т. К. Т. от [населено място] бела е съставен АУАН серия GA № 4867411 от мл. автоконтрольор към РУ - Мездра при ОДМВР – Враца за това, че на същата дата около 23:45 часа в [населено място] бела, по [улица]до № 12, управлява лек автомобил С. Б. с рег. номер [рег. номер], собственост на К. Т. Т., от същото село, като при опит да бъде извършена проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабр. номер ARPL-0243, водачът отказал да бъде изпробван и му е издаден талон за медицинско изследване № 0157960. Установено е още, че водачът не носи СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, част 2-ра. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ GPAM-1313380/10.01.2026 г., на мл. автоконтрольор в РУ – Мездра към ОДМВР – Враца, с която за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Към преписката е приложен цитирания АУАН, серия GA № 4867411/09.01.2026 г., Талон за медицинско изследване № 0157960, Справка за нарушител/водач, Заповед № 369з-2354/09.09.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП, както и 1 бр. оптичен носител - CD съдържащ видео файлове от служебни камери.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП (изм. и доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Мездра, чиято компетентност е установена от т. 2.3 на приложената по делото Заповед № 369з-2354/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОДМВР – Враца, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на определени длъжностни лица, сред които са и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОДМВР – Враца, за територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Враца. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол по един от алтернативните способи, регламентирани в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото на извършване, вида на управляваното от него МПС, техническото средство за установяване употребата на алкохол и издадения талон за медицинско изследване, което е в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.

По отношение възражението за мястото на извършване на нарушението и с оглед вида на извършеното, неотносимо за състава нарушението е обстоятелството дали деянието е било установено при проверка, извършена на ул. Г. Д. или ул. К. и М.. Точната улица, на която нарушителят бил спрян за проверка, би била елемент от обективна страна ако деянието е управление на МПС със скорост над определената, предвид наличието на допълнително въведени ограничения в някой участъци или ако е извършено друго нарушение на забрана, въведена по отношение на конкретен участък от пътната мрежа. В случая забраната за управление на МПС след употреба на алкохол или НУВ и отказ на водача да бъде тестват за употребата им важи за всеки един участък от пътната мрежа, както в населено, така и в извън населено място. Нарушаването на тази забрана всякога представлявало нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Една от хипотезите в текста на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

По делото няма спор, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол по един от алтернативните способи, регламентирани в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Спорен е въпроса притежавал ли е същия качеството „водач“ към момента на проверката, когато автомобилът е бил паркиран с неработещ двигател.

В приложеното към преписката сведение актосъставителят мл. автоконтрольор М. посочва, че за времето от 19:00 ч. на 09.01.2026 г. до 07:00 ч. на 10.01.2026 г. бил на смяна като част от Автопатрул с колегата си полицай М. М.. Около 23:40 ч. в извършвали обход в района на [населено място], когато откъм ресторант „Сладка почивка“ се задал лек автомобил с включени къси светлини. При разминаване същия включил дълги светлини, поради което те обърнали и го проследили, като наближавайки го пуснали светлинен сигнал. МПС-то спряло в [населено място] на [улица]пред дом № 12. Веднага след това от колата слезли водачът и двама пътници от предна дясна и задна дясна врати. М. подходил към водача, представил му се и го предупредил, че проверката се записва с аудио и видео. Поискал му документите, неговите и на автомобила, но водачът заявил, че не е управлявал и не представил никакви документи. Поканен бил да бъде изпробван за употреба на алкохол, но той отказал. От проверката в РСОД било установено, че автомобилът е [Марка] с per. № [рег. номер] собственост на К. Т. Т. от [населено място]. Водачът бил попитан за ЕГН, при което след въвеждане в системата изляза снимка, отговаряща на лицето което проверяват. Жалбоподателят бил предупреден, че ще му бъде съставен акт за отказ от изпробване за употреба на алкохол. През цялото време при изготвяне на документите, в това число и талон за медицинско изследване номер 0157960, водача Т. не еднократно заявявал и признавал, че е управлявал автомобила, но повече няма да го прави в разрез със Закона за движение по пътищата.