Решение № 17889 от 20.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17889 гр. София, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110139700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Д. Г. Х., ЕГН **********, и М. Г. Л., ЕГН **********, за признаване на установено, че всеки от ответниците дължи при равни квоти сумата от 2 327,46 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г., 497,96 лева - мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. - 12.07.2024 г., 26,08 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.04.2022 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г.; както и сумата от 5,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2022 г. – 12.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46565/2024 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на наследници на дълга на Г. Х. до 15.07.2022 г, съответно и в качеството им на собственици на процесния топлоснабден обект са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се гАДРЕС, аб. № 256958. поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него същите влезли в сила. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, в чл. 31, ал. 1, били определени редът и 1 срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Ищецът поддържа, че в исковия период бил доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал законна лихва за забава. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било „ФИРМА След края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството на базза реален отчет на уредите, при което ответникът дължал и суми за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Оспорват наличие на валидно договорно отношение с ищеца, както и твърдят, че имотът не е топлоснабден, до него не достигат тръби и съоръжения на топлопреносната мрежа и не се ползва услуга подгряване на вода. Оспорва се начина на начисляване на суми за общи части и сградна инсталация.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице 2 обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените доказателства по делото се установява, че Г. Д. Х. (наследодател на ответниците) е бил в наемно правоотношение с ФИРМА, ЕИК *********, със старо наименование ФИРМА. От приложената от ищеца декларация, подадена от собственика на имота (л.22), се установява, че същият изрично е дал съгласието си наемателят да придобие качеството клиент на топлинна енергия, т.е. да отговаря за заплащането на дължимите суми.

Отново от приложените от ищеца декларации се установява, че с анекс от 07.08.2021 г. страните са постигнали съгласие договорното правоотношение да бъде продължено до 15.08.2023 г (л.37).

Съгласно ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС за да възникне облигационно правоотношение с договорния ползвател е необходимо между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие да е 3 сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (виж мотивите към ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Обикновено възникването на договорно правоотношение за доставяне на топлина енергия с договорен ползвател се доказва с подаването на декларация/едностранно волеизявление за откриване на партида. В процесния случай от приложените от ищеца писмени доказателства – волеизявление за откриване на партида (л.22) и препис от договор за наем, ведно с всички анекси, продължаващи срока на действие на договора за наем до 15.08.2023 г.(л.37) се установява, че трето за делото лице е било потребител на топлинна енергия.

В условията на пълно и главно доказване не се установи материалната легитимация на ответниците да отговарят за заплащане на процесното задължение за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, доколкото същото е дължимо от наемателя „ФИРМА, ЕИК *********, който е имал договорното основание да ползва имота до 15.08.2023 г., включително е налице и едностранно волеизявление за смяна на титуляря на партидата.

По отговорността за разноски:

Право на разноски имат ответниците, които са представили доказателства за сторени такива в заповедното производство в общ размер от 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Ответниците не са представил доказателства за сторени съдебни разноски в исковото производство, включително не са представили и списък по чл. 80 ГПК. От приложените копия на договор за правна защита и съдействие, които не са заверени от страната, поради което следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, не може да се установи наличието на договорно правоотношение и заплащането на адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, срещу Д. Г. Х., ЕГН **********, и М. Г. Л., ЕГН **********, за признаване на установено, че всеки от ответниците дължи сумата от 2 327,46 лева, в нейната еврова 4 равностойност, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г., 497,96 л е в а , в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. - 12.07.2024 г., 26,08 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода 01.04.2022 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г.; както и сумата от 5,46 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределенбие за периода 15.06.2022 г. – 12.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46565/2024 г. по описа на СРС, 24. състав.