Решение № 6558 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6558 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110117310 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящото производство е образувано на 14.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК) по предявени от „********“ ЕАД срещу А. Г. П., С. А.

П., Г. А. П., Г. А. П., А. Г. П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след развило се заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62512/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, образувано по заявление на ищеца от 14.11.2023 г., за заплащане на сумата от 3882,81 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. **********, аб. № *******42, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 572,35 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 34,34 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 7,25 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 31.10.2023 г., които суми се претендират в условията на разделност при квоти 1/16 за А. Г. П., 1/16 за С. А. П., 1/16 за Г. А. П., 1/16 за Г. А. П., 12/16 за А. Г.

П..

След извършена служебна справка, съдът е установил, че между същите страни, на същото основание и за част от същото искане – за заплащане цената на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и лихва за забава върху тази главница за периода от 1

16.10.2021 г. до 26.10.2022 г., е депозирана искова молба с вх. № 247538 от 15.11.2022 г., по която е образувано гр. д. № 61806/2022 г. по описа на СРС, 54 състав и с влязло в сила определение от 13.08.2025 г. е прекратил на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по делото и е обезсили заповедта за изпълнение в тези части.

С влязло в сила определение от 19.11.2025 г. съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК производството по делото като недопустимо и е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта по предявените от „********“ ЕАД срещу А. Г. П., ЕГН ********** искове, тъй като ответникът А. Г. П., ЕГН **********, е починал на 27.02.2020 г., т.е. преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.11.2023 г. от „********“ ЕАД.

С оглед на изложеното, производството е останало висящо по предявените от ищеца срещу ответниците А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П. установителни искове, като ищецът претендира установяване дължимостта на следните суми от ответниците в размери, както следва:

1/ от А. Г. П. – сумата 225,78 лева (115,44 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. **********, абонатен № *******42, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 31,93 лева (16,33 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 31.10.2023 г., сумата 2,15 лева (1,10 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 0,45 лева (0,23 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 31.10.2023 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62512/2023 г. по описа на СРС, 119 състав;

2/ от С. А. П. – сумата 225,78 лева (115,44 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. **********, абонатен № *******42, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 31,93 лева (16,33 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 31.10.2023 г., сумата 2,15 лева (1,10 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 0,45 лева (0,23 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 31.10.2023 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62512/2023 г. по описа на СРС, 119 състав;

3/ от Г. А. П. – сумата 225,78 лева (115,44 евро), представляваща цена 2 на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. **********, абонатен № *******42, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 31,93 лева (16,33 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 31.10.2023 г., сумата 2,15 лева (1,10 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 0,45 лева (0,23 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 31.10.2023 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62512/2023 г. по описа на СРС, 119 състав;

4/ от Г. А. П. – сумата 225,78 лева (115,44 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. **********, абонатен № *******42, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 31,93 лева (16,33 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 31.10.2023 г., сумата 2,15 лева (1,10 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 14.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 0,45 лева (0,23 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 31.10.2023 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62512/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмени отговори на исковата молба. В подадените в срок възражения по чл. 414 ГПК не се съдържа обосновано оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение, което да следва да бъде съобразено от съда, разглеждащ исковете по чл. 422, ал. 1 вр, чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „**********” АД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на 3 облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетите по делото Договор от 01.11.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 17-18 от делото) и удостоверение за идентичност на адреси с изх. № 68-00183/24.02.2015г. по описа на ГИС София (л. 26 от делото), се установява, че на посочената дата Г. А. П. и А. Г. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр.

**********, като при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че в резултат от сделката всяко от посочените лица е придобрило право на собственост върху 1/2 идеална част от процесното жилище.

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 62/20.04.2018 г. по описа на община ****** (л. 22 от делото) се установява, че Г. А. П. е починал на 08.04.2018 г., като е оставил наследници по закон синовете си: ***** Г. П. и А. Г. П., в резултат от което след смъртта на баща им същите са се легитимирали като носители на право на собственост върху процесния обект, както следва: ***** П. – върху 1/4 идеална част (1/2 част от притежаваната приживе от баща му 1/2 идеална част - арг. нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН), а А. П. – върху 3/4 идеални части от имота (1/2 идеална част, придобита от него като купувач по сделката от 01.11.1989 г. и 1/4 идеална част – по силата на наследяването на баща му Г. П.).

От приетото по делото, неоспорено от ответниците в срока по чл. 131 ГПК, удостоверение за наследници с изх. № РПД23-ВК88-530 от 15.05.2023 г., издадено от СО, район **** (л. 20-21 от делото), се установява, че ***** Г. П. е починал на 25.03.2020 г. и е оставил наследници по закон А. Г. П. – съпруга, С. А. П., Г. А. П. и Г. А. П. – деца.

От приетата по делото, неоспорена от страните, справка от особена книга на СРС за приемане и отказ от наследство (л. 155 от делото), се установява, че под № 362/14.02.2024 г. е вписан отказ от наследството на ***** Г. П., починал на 25.03.2020 г., от страна на наследника му Г. А. П..

Ищецът не е оспорил извършения отказ от наследство. Съгласно чл. 1 ЗН наследството се е открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. От този момент всички вземания и задължения на 4 наследодателя, освен ненаследимите, преминават върху неговите наследници, като същите, ако не определени, следва да са определяеми към посочения момент по своето основание и размер. Въпросът относно отговорността на отказалото се от наследство лице касае материалната легитимация на същия по правоотношението с кредитора и следва да се разреши от съда по същество според събраните в хода на съдебното дирене доказателства, доколкото в случая не е налице процесуално правоприемство, т.е. заместване на страна в хода на процеса по правилата на чл. 227 ГПК. С оглед на изложеното и доколкото отказът от наследство, независимо от това кога е направен, поражда действие от момента на откриване на наследството, то ответникът Г. А. П. не се легитимира като съсобственик на процесния имот, поради което не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените от ищеца срещу нея искове, които като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени в цялост.