Решение № 3384 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3384 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20261110206116 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е. Г. Г. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 25-4332-023483/17.09.2025 г., издадено от Началник сектор при отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради което счита нарушението за недоказано. В тази връзка посочва, че административнонаказващият орган не е изследвал цялостното му поведение. Възражения са направени по отношение на така даденото описание на нарушението в обстоятелствената част на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, като жалбоподателят е изразил оплакване, че това е довело до ограничаване правото му на защита. С тези аргументи се иска отмяната на обжалвания акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана писмена молба от неговия процесуален представител - адв. Е., е отправено искане до съда за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Началник сектор в ОПП-СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. К., която в хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на наказателното постановление, с аргументи за неговата правилност и законосъобразност, 1 изложени подробно в приложените по делото писмени бележки. Процесуалният представител възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя и отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид депозираната жалба, възраженията на страните, както и събрания и приобщен доказателствен материал, намери за установено следното от фактическа страна:

На 28.08.2025 г., около 12:27 часа, жалбоподателят Е. Г. управлявал собствения си лек автомобил, марка/модел „***“, с рег. № **********. Същият се движил в град София, по ул.

„Никола Габровски“, с посока на движение от ул. „Баку“ към бул. „Г. М. Димитров“. По същото време, изъплнявайки служебните си задължения, със служебния си автомобил и по същия маршрут се движили полицейските служители – свидетелите Я. Х. и Съби Авкатев.

Двамата забелязали, че лекият автомобил марка/модел „***“, с рег. № **********, който се движил пред тях многократно подавал рязко газ и превъртал гуми и навивайки волана, чрез презавиване и рязко подаване на газ, довеждал до загуба на сцеплението между гумите и пътната настилка, която била суха, като по този начин извеждал автомобила извън контрол.

Поведението му станало повод полицейските служители да го спрат на кръстовището, образувано между ул. „Баку“ и ул. „Никола Габровски“.

Свидетелят Я. Х. съставил против жалбоподателя Г. акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 4393759 от 28.08.2025 г., в който констатирал като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя Г. на датата на изготвянето му, като в графата за възражения същият отбелязал, че има такива, но не посочил конкретно какви са те.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор при ОПП-СДВР издал обжалваното наказателно постановление № 25-4332023483/17.09.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на санкционираното лице на 16.03.2026 г. срещу негов подпис.

По доказателствата:

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: справка за регистрация на МПС, справка-картон на водача за жалбоподателя Г., заповед № 513з-7178/10.07.2024 г. на Директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, товарителница, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Я.

А. Х..

Съдът кредитира показанията на свид. Я. А. Х., доколкото същите са непротиворечиви както вътрешно, така и спрямо останалите доказателствени материали по делото. Именно от тях се установява, че двамата с колегата му са се движили зад автомобила на жалбоподателя, както и че са възприели действията му, намерили израз в рязко подаване на газ, превъртане на гумите на автомобила и извеждането му от контрол. Именно въз основа на тези показания, съдът изгради извода си относно това, че действията по извеждане на МПС от контрол не са със случаен характер, а са били целенасочени. От показаният на свид. Х. се установи и това, че пътната настилка е била суха.

Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва да бъдат подлагани на фрагментарен анализ.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, жалбата за допустима. Същата е подадена от санкционираното лице, в 14-дневния срок за това (наказателното постановление е връчено на 16.03.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана при наказващия орган на 27.03.2026 г.) и е насочена срещу обжалваем акт (наказателно постановление) по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН.

В хода на производството по въззивен съдебен контрол върху санкционния акт, съдът е длъжен да извърши проверка за правилното прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон. В тази връзка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, видно т. 3. 6 на издадената на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., съгласно която министърът на вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП за нарушения на ЗДвП и на началник сектор, каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи издателят на наказателното постановление е заемала. По силата на т.

1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна квалификация.

Описанието на фактическите обстоятелства, което е дадено в двата акта се подкрепя изцяло и от показанията на актосъставителя – свид. Я. Х., в които той споделя, че са видели жалбоподателя Г. няколко пъти да подава рязко газ и да превърта гумите на автомобила. С оглед на това, съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран жалбоподателят Г., съдържа в себе си забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. По делото безспорно е установено качеството на водач на МПС на жалбоподателя Г., тъй като полицейските служители са го спрели за проверка по време на управление на МПС. Установи се още, че повод за спирането му е станало неговото поведение, възприето от полицейските служители, а именно няколкократно превъртане на гуми и извеждане от контрол автомобила, вследствие на загуба на сцепление между гумите и пътя. От показанията на свид. Х. се установи, че пътната настилка е била суха, което изключва възможността загубата на сцепление да се дължи на причини, стоящи извън поведението на жалбоподателя Г.. Повтаряемостта на действията му, изразили се в рязко подаване на газ и превъртане на гуми, довели до загуба на контрол върху автомобила, обосновават категоричен извод, че с поведението си, жалбоподателят Г. не е използвал пътя съобразно неговото предназначение – за превоз на хора и товари. Тази повтаряемост обосновава категоричен извод и за наличието на пряк умисъл, тъй като многократното рязко подаване на газ и превъртането на гумите сочат на това, че целта на жалбоподателя е била да предизвика загуба на сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка, което да доведе до плъзгането му по нея, респ. до загуба на контрол върху автомобила.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в частта относно санкцията.

Неприложима се явява разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да доведат до извод за занижена степен на обществена опасност, в сравнение с обичайната такава за този вид административни нарушения. Процесният 3 случай, не само, че не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната, а напротив – повтаряемостта на действията, извършени от жалбоподателя, сочи на упоритост в неговото поведение до постигане на целените от него последици, което само по себе си завишава степента на обществена опасност.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в 66,47 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 147-и състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-023483/17.09.2025 г., издадено от Началник сектор при отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Е. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на въззиваемата страна – Столична дирекция на вътрешните работи, юрисконсултско вънаграждение в размер на 66,47 евро за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4