Решение № 9496 от 26.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9496

Бургас, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ канд № 20267040601376 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Б. К., със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв.С. К. от АК-Бургас, против решение № 58 от 19.04.2026 г. по АНД № 218/2025 г. по описа на РС-Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 201 от 27.03.2025г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Бургас.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от настоящата касационна инстанция решението на РС-Несебър да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго решение и оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Излагат се обстойни съображения за недоказаност на авторството на нарушението. Оспорва се извода на съда, въз основа на кредитираните с доверие показания на свидетеля Р., които касаторът счита за недостоверни.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощник- адв. С. К., който поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване.

Ответникът по касация- Директора на РДГ-Бургас, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Излагат се съображения, че съдебното решение е правилно и обосновано, а направеният доказателствен анализ е обективен и логичен. В съдебно заседание, редовно уведомен, ответникът не се явява, а се представлява от двама процесуални представители – юрисконсулт Т. С. и адв.В. Ч.. Оспорват жалбата и пледират да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане само на юрисконсултско възнаграждение.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, в настоящият тричленен състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, както и при преценка на съдържащите се в нея доводи, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

С атакуваният съдебен акт Районен съд - Несебър е потвърдено наказателно постановление № 201 от 27.03.2025г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Бургас, с което на основание чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за административно нарушение на чл.85, предл.2 във връзка с чл.43, ал.2, предл.6 от ЗЛОД; на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, същият е лишен от право на ловуване за срок от 3 /три/ години, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 бр. благороден елен – мъжки и на основание чл.2, раздел 1А, т.1 вр. чл.3, т.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, в тежест на касатора е определено обезщетение в размер на 5000 лева, което същият да заплати в полза на Югоизточно държавно предприятие /ЮИДП/ – Сливен.

РС-Несебър е разгледал подадената жалба и е събрал относимите към предмета на делото доказателства за установяване на обективната истина. При постановяване на решението съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал извод, че деянието, за което е санкциониран В. К. е доказано с категоричност, а с издаденото срещу този жалбоподател НП са приложени относимите административнонаказателни разпоредби Съдът е приел, че наложените административни наказания, респективно присъденото в негова тежест обезщетение са определени в рамките на посочения от закона размер, съответно фиксиран размер и съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, респективно ще постигнат целите на специалната и генералната превенции, съгласно чл.12 от ЗАНН.

Оспореното съдебно решение е законосъобразно, като при извършения от настоящата инстанция контрол не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият касационният състав напълно споделя изложените от районния съд мотиви и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК.

Съдът намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е установена в пълнота, в съответствие с доказателствата по делото, събрани и проверени по реда на закона. Противно на изложеното, решението съдържа конкретни и ясни мотиви за установеното и прието от съда, а направените фактически констатации са обективни и детайлни. Обсъдени са доводите на страните и е посочено кои доказателства какво установяват, респективно кои не се кредитират и по какви причини. Изводите са обосновани и направени при логичен и коректен анализ на събраните докаателства.

При постановяването на съдебното решение, съдът е изяснил всички релевантни факти за съставомерността на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК. Съдебното решение е постановено по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са противоречивите тези на страните в процеса, а направените изводи не се базират само на показанията на св.Р.. Изводът за доказаност на авторството на нарушението е направен при съвкупен анализ с останалия доказателствен материал. След извършена обективна преценка решаващият състав е достигнал до правилния извод, че показанията на свидетеля Р. кореспондират на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, с изключение показанията на свидетеля Ст.М., които освен, че са изолирани изхождат от лице, което е санкционирано наред с жалбоподателя, съответно неговите показания се считат за пристрастни, с оглед заинтересованост за изхода на делото.

По отношение доводите на жалбоподателя, че РС-Несебър не е съобразил липсата на следи от кал по животното следва да се отбележи, че не може да се предвиди какви точно следи трябва да има по животното, при положение, че убитият елен е пренасян от нарушителите, сред които и жалбоподтеля К.. Не се твърди животното да е прегазено по някакъв начин. Както се сочи в изпълнителното деяние, еленът е „пренесен“ от петимата ловци, като видно от показанията на св.Р. четирима от тях са държали краката на животното, а другият ловец го е хванал за рогата. Дори придвижването в пространството да е направено с „пресуркване“ на тялото на убитото животно по земната повърхност, както сочи свидетелят, не е установено конкретният участък, по който е придвижен трупа на елена и дали по повърхността има трева, листа, съответно какво е състоянието на почвата точно на това място, за да се изисква непременно наличие на видими следи от кал. При тези фактически действия, описани в показанията не може да се предвиди какви точно следи трябва да има по трупа на животното. Самият фотоалбум, изготвен по ДП № 304 зм-39/2025г. по описа на РУ-Несебър при ОДМВР, не установява детайлно състоянието на земната повърхност, дори на местата, които касаторът описва като оголени петна земна повърхност, непокрита от шума и листа и не става ясно дали почвата е мокра, съответна в каква степен, за да се изисква непременно да са налични видими следи от кал. Същото се отнася и въобще до съображенията на касатора за „следите“, които задължително трябва да има според него. Освен това, извършените действия по установяване на нарушението и лицата, които са го извършили не са обусловени от констатирани „следи“ в района на нивата, доколкото в случаят не става въпрос за издирвателни действия, при които следите имат значение за установяване на обекта на издирването. В случаят, следва да се установи какво е пренасяно и от кого. С категоричност е установено, че е пренесено „убито животно- дивеч“ от вида „благороден елен“, на място, част от ловна територия и е извършено от лица, които осъществяват ловуване по смисъла на закона.

Защитната теза в касационната жалба, с която се оспорват приетите по делото и кредитирани с доверие доказателства в тяхната съвкупност не води до извода, че деянието не е доказано. Не може да се твърди, че проверяващите, в частност св.Р. не може е забелязал точно конкретния нарушител, при положение, че самоличността на касатора е установена след проверката, а няма обективна причина показанията на служителите възприели извършените от ловците действия да не се кредитират с доверие. Тезата, на касатора, че е невъзможно петима души да преместят елена, който е тежал около 200 кг. според писмените доказателства по делото е негова защитна позиция, но същата е опровергана от самите действия на петимата ловци, сред които е и жалбоподателя К..

Установено е, че единственото налично разрешително към момента на инкриминираното деяние е за лов за горски бекас, но по това време ловът на благороден елен е бил забранен, за което не се и спори. Като правоспособен ловец касаторът е напълно наясно с обстоятелствата какъв е обхвата на издаденото разрешително за лов на горски бекас, поради което „пренасянето“ на убит дивеч- благороден елен очевидно съставлява административно нарушение, по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗЛОД приравнява на ловуване не само убиването, улавянето, преследването и нараняването на дивеч, но включва и вземането, пренасянето, укриването, съхраняването, обработването и превозването на намерен, ранен или убит дивеч или на разпознаваеми части от него, като в случая вмененото във вина на касатора нарушение - пренасяне, се явява несъмнено доказано.

Формата на осъщественото изпълнително деяние „пренасяне“ обективира именно фактически действия по придвижване в пространството. Именно това е смисълът на понятието. Законът не съдържа легална дефиниция на термина „пренасяне“, но смисълът на тази форма на деянието следва да се извлича от общоприето значение на думата, съгласно речника на българския език, а именно придвижването на нещо в пространството, от едно място на друго.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че при изяснена в пълнота фактическа обстановка, районният съд е формирал обосновани правни изводи, съответни на материалния закон. Не са допуснати нарушения на производствените правила в хода на съдебното производство, които биха били основания за отмяна на съдебното решение.

Обобщено, постановеното решение на РС-Несебър е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и с оглед своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер, а именно сумата от 66.47 евро /равностойност на 130 лева/, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането е допустимо и основателно, доколкото не се претендира едновременно и адвокатско възнаграждение за представителство на същата страна пред настоящия съд.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд- Бургас, XIII-ти състав