Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 443 от 01.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 347/2025
Вид
Определение № 443
Подписан
01.10.2025
В сила
28.04.2026
Състав
Боряна Ангелова Димитрова, Калина Стоянова Пенева, Росица Желязкова Темелкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал.1 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Бургас, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500347 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частната жалба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *, гр.София, представлявано от управителя Т. В., чрез пълномощника юрисконсулт М. против Определение №1607/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1192/2024 г. по описа на Окръжен съд– Бургас, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца в производството разноски за процесуално представителство.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, и постановяването на друго, с което размерът на разноските да бъде намален поради прекомерност, несъответствие с вида на спора, с вида и количеството на процесуалните действия и поради несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Твърди се, че определението не е съобразено и с практиката на СЕС решение от 28.07.2016 г. по дело С- 57/2015 г., с разпоредбите на Директива 2004/48 и с установените с нея принципи на разумност и пропорционалност на разноските.

Сочи се актуалната практика на Върховния касационен съд, според която след постановяване на решението от 25 януари 2024 година по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвоката страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Оспорва констатациите на съда относно правната сложност на делото.

1

Намира, че не е голям обема на процесуални действия, осъществен от пълномощника на ищеца, тъй като единствено е депозирана искова молба с едно основание– изтекла погасителна давност. В хода на производството не са събирани допълнителни писмени или устни доказателства.

В отговор на частната жалба, подаден от П. И. П., чрез пълномощника адв. М., се иска оставянето на жалбата без уважение, тъй като счита определението за правилно и законосъобразно. Сочи, че размерът на разноските е съобразен с цената на иска от 29 000 лв., с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от процесуалния представител на ищеца действия, в чиито обем се включват правните и фактически действия по подготовката на делото– посещение на кантората на ЧСИ Т. М. и подробен преглед и анализ на изпълнително дело № 247/2011г., което е със значителен обем. Изготвянето на процесуалната защита, освен анализ на писмените доказателства, включва и съобразяване на задължителната практика на ВКС относно прилагане на института на погасителната давност, солидарната отговорност и др. Ответникът не е признал иска и е заел активна позиция по отричане на правата на ищеца посредством депозиране на множество възражения. Освен това, в отговора на исковата молба е отправено искане за присъждане на минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже плащането. Предвид уважаването на иска, безспорно се дължи възстановяването на направените от него разноски в настоящото производство.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е, поради което следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. П. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК * и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,ЕИК * по иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено, че не дължи сумата от 24 955,08 лв., за която е осъден със Заповед за незабавно изпълнение №1155/03.12.2010 г. по ч.гр.дело №608/2010г. по описа на Районен съд– Средец, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит. Със заповедта за изпълнение е осъден да заплати солидарно с Т. С. М. в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД посочената главница, ведно със законната лихва от 30.11.2010 г., 2390 лева договорна лихва за периода 12.07.2009 г.- 24.11.2010 г., 152.72 лева наказателна лихва за периода 12.04.2010 г. — 24.11.2010 г., както и 1419.07 лева разноски в заповедното производство.

Въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист №608/03.12.2010г. е образувано изпълнително дело № 247/2011 г. по описа на ЧСИ Т. М. с рег. № 803 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас. В 2 хода на изпълнителното производство, на 18.01.2016 г., вземането е цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.

С Решение №310/23.04.2025 г., постановено по гр. дело № 1192/2024 г. по описа на БОС искът е уважен изцяло спрямо ответника „ЕОС МАТРИКС„ ЕООД. Съобразно изхода на спора е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК и направените от него разноски по делото в общ размер от 4000 лв., от които 1 000 лв. заплатена държавна такса и 3000 лв. заплатен адвокатски хонорар. Производството по делото е прекратено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение подадената от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноски за процесуално представителство в размер на 3000 лв.

Основанията за това искане са идентични с тези в частната жалба против Определение №1607/20.06.2025г., с което искането на ответника е оставен без уважение.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на решението в тази част, тъй като възнаграждението е съобразено с цената на иска, активната защита, осъществена от адвоката, явяването му по делото, правната сложност.

Съгласно чл. 36, ал.1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал.2 на същия член се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава Втора от Закона за адвокатурата. Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който ищецът в производството е заплатил на представляващия го адв. М. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3000 лв.

Искането за присъждане на разноските е заявено в проведеното по делото открито съдебно заседание. Размерът им е оспорен от ответната страна с молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

Предявен в производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, проведена е активна процесуална защита от страна на процесуалния представител на ищеца, като в тази част освен подаване на исковата молба и уточненията, е подадена и молба за допускане на обезпечение, уважена от съда, както е осъществено и надлежно процесуално представителство в откритото съдебно заседание по делото. При преценка за дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от 3 минималните размери на адвокатското възнаграждение по Наредбата на Висшия адвокатски съвет /Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/, а се произнася след преценка на вида на правния спор, на интереса на представлявания, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото. Освен посочените по-горе процесуални действия, следва да се вземе предвид, че към адвокатската работа по конкретното дело е включено и детайлното запознаване с изпълнителното дело, което се състои от 340 листа. Следва да се вземе предвид и необходимостта от аргументиране на сериозен правен въпрос при съобразяването на няколко тълкувателни решения и установена съдебна практика. Следва да се посочи, че размерът на адвокатското възнаграждение, който се претендира, е към минималния размер по Наредба №1/09.07.2002г. и макар съдът да не е обвързан от него, той е ориентир за адвокатската работа, чиито вид и количество са част от критериите при определяне на размера на възнаграждението, а съдържанието им не се изчерпва само с депозирана искова молба и явяване в съдебно заседание. Съобразно защитавания материален интерес, правната и фактическата сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на сумата от 3000 лв. отговоря на установените в чл.78, ал.5 ГПК нормативни изисквания за разумност на адвокатското възнаграждение – то е съобразено с действителната, най- вече правна сложност на делото.

Предвид изложеното, Бургаският апелативен съд, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, намира обжалваното определение за правилно, а частната жалба за неоснователна, поради което на основание чл. 248 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н В., жк „М. д.“, бул./ул.

„Р. П.- К.“ №*, представлявано от управителя Т. В. против Определение №1607/20.06.2025г., постановено по гр.д.№1192/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд за изменение на Решение №310/23.04.2025г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Бургас, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500347 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частната жалба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *, гр.София, представлявано от управителя Т. В., чрез пълномощника юрисконсулт М. против Определение №1607/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1192/2024 г. по описа на Окръжен съд– Бургас, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца в производството разноски за процесуално представителство.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, и постановяването на друго, с което размерът на разноските да бъде намален поради прекомерност, несъответствие с вида на спора, с вида и количеството на процесуалните действия и поради несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Твърди се, че определението не е съобразено и с практиката на СЕС решение от 28.07.2016 г. по дело С- 57/2015 г., с разпоредбите на Директива 2004/48 и с установените с нея принципи на разумност и пропорционалност на разноските.

Сочи се актуалната практика на Върховния касационен съд, според която след постановяване на решението от 25 януари 2024 година по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвоката страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Оспорва констатациите на съда относно правната сложност на делото.